Сънят изглежда като просто състояние: мозъчната активност намалява, тялото се отпуска и почива. Ново изследване обаче разкрива много по-сложна картина.
Събрахме пет открития от последните години, които ни карат да преосмислим какво се случва с мозъка всяка нощ.
Мозъкът има точка на превключване на съня.
Заспиването отдавна се смята за плавен процес, но математически модел, изграден от екип в Imperial College London, показва друго.
През 2025 г. учените анализираха ЕЕГ данни от над 1000 души и откриха, че преходът от будност към сън следва специфична динамика на бифуркация. Средно точката на пречупване настъпваше приблизително 4,5 минути преди момента, който стандартните методи класифицират като начало на съня. В независима група от 36 участници изследователите успяха да предскажат динамиката на началото на съня с висока точност и момента на преминаване на точката на пречупване със средна грешка от приблизително 0,82 минути.
По време на сън мозъкът може да разделя стари и нови спомени.
Дълбокият сън обикновено се счита за фаза на спокойствие. Изследователи от университета Корнел, които публикуваха проучване в Nature, обаче откриха микроцикли в дълбокия сън . Те наблюдаваха любопитна характеристика при мишките: по време на дълбок сън зениците им се свиват и разширяват циклично приблизително веднъж в минута.
Оказа се, че по време на фазата на „тясна зеница“ мозъците на гризачите организират скорошни впечатления, докато по време на фазата на „широка зеница“ организират стари преживявания. Ако мозъчната функция е изкуствено блокирана по време на първата фаза, новите спомени се изтриват, докато старите остават в безопасност. Как работи този механизъм при хората, все още не е известно.
Части от мозъка могат да спят на свой ред.
Преди се смяташе, че мозъкът или е изцяло заспал, или е буден. Изследователи от Университета на Уисконсин-Мадисън обаче доказаха, че сънят може да бъде селективно задействан в специфична област на мозъка при мишки, докато останалата част от мозъка остава активна.
Учените са използвали светлина, за да задействат специален ритъм в мозъчната кора – редуващи се изблици на активност и паузи, подобно на дълбокия сън. Оказва се, че дори когато тялото е будно, тези изкуствени микропаузи са полезни. Те предпазват паметта от ефектите на безсънието.
Тази локализирана почивка помогна на мишките да извършват тестове за памет, дори когато са лишени от сън. Това е подобно на начина, по който делфините редуват да спят с едното полукълбо на мозъка си. В бъдеще този подход може да ни помогне да разберем дали е възможно частично да се възпроизведат определени функции на съня, без да се изключваме напълно от външния свят, но засега това е само експериментална идея, тествана върху мишки.
Мечтите зависят от характера
Учени от Училището за напреднали изследвания IMT в Лука са открили, че сюжетите и атмосферата на сънищата не са случайни, а по-скоро резултат от взаимодействието на индивидуалните черти на личността и житейския опит. Авторите на изследването, публикувано в списанието Communications Psychology , са използвали изкуствен интелект, за да анализират над хиляда разказа за сънища.
Проучването установява, че отношението на човек към сънищата е свързано със спецификата на тяхното съдържание: хората, които се интересуват повече от сънищата и им придават повече значение, съобщават средно за повече визуални и пространствени детайли и са по-емоционално заредени. По-фрагментираните и често променящи се сюжети са свързани предимно с тенденция към лутане на ума.
Външният свят също влияе пряко на сънищата. Отделен анализ на данните от първата карантина заради COVID-19 показа, че сънищата през този период са по-склонни да споменават ограничения, а емоционалната им интензивност е по-висока. Тези характеристики постепенно отслабват през следващите години. Резултатите показват, че съдържанието на сънищата е свързано както с индивидуалните характеристики, така и със събитията, които преживяват.
В мозъка има измервател на умората.
Невроучените отдавна се стремят да разберат механизма на натрупване на умора – защо тялото започва да жадува за почивка след дълъг ден. Изследователи от Биоцентъра на Университета в Базел са картографирали мозъчната активност на мишки по време на лишаване от сън и са открили специализирани клетки в медианното ядро на рафе и хипоталамуса, които функционират като броячи на умората (това са невронни популации, които регулират нуждата от сън).
Тези неврони (GABAергични и серотонинергични) действат като обратен биологичен часовник: колкото по-дълго тялото остава будно, толкова по-възбудими стават. Те не просто записват времето; те участват в регулирането на началото на съня. Хроничното инхибиране на тези невронни популации намалява количеството на NREM съня при оцелелите мишки с почти 70%. Животните обаче не показват обичайното компенсаторно увеличение на сънливостта или изразени поведенчески нарушения, характерни за тежкото лишаване от сън. Приблизително 17% от животните с хронично инхибиране умират.
Най-неочакваното откритие беше, че мишките с блокиран брояч са били способни да останат будни за дълги периоди без значително увреждане на паметта. Това откритие разкрива специфичен физиологичен път за умора, което би могло да помогне в бъдещото разработване на лечения за безсъние.
