Навикът да си лягаме и да ставаме значително по-късно през почивните дни може да се отрази на организма повече, отколкото предполагаме. Учени от King’s College London установяват, че дори сравнително малка промяна в режима на сън между работната седмица и уикенда е свързана с различия в състава на чревния микробиом.
Става дума за т.нар. „социален джетлаг“ – разминаването във вътрешния биологичен часовник, което възниква, когато часовете за лягане и ставане се различават между работните и почивните дни.
Според изследователите разлика от около 90 минути в средната точка на съня е достатъчна, за да бъде отчетена връзка с промени в определени видове чревни бактерии. Средната точка на съня е моментът по средата между заспиването и събуждането, а не просто броят на допълнителните минути, прекарани в леглото.
В проучването са анализирани данни за 934 души от британската кохорта ZOE PREDICT 1. Участниците са били предимно здрави и с нормално телесно тегло, като повечето са спели повече от седем часа на нощ през седмицата.
Учените са изследвали кръвни показатели, проби от изпражненията и състава на чревния микробиом, както и метаболитни показатели. След това са сравнили резултатите на хората с постоянен режим на сън с тези на участниците, при които е имало разминаване от поне час и половина между работните и почивните дни.
Резултатите показват различия в наличието на редица чревни бактерии. При хората със социален джетлаг някои микроорганизми, свързвани в предишни изследвания с неблагоприятен метаболитен профил, по-лошо качество на храненето и определени показатели за възпаление, са били по-разпространени.
Изследователите откриват също, че участниците с по-непостоянен режим на сън като цяло са имали по-неблагоприятни хранителни навици. Те са приемали повече подсладени напитки и по-малко плодове и ядки в сравнение с хората с по-редовен график.
„Знаем, че големите нарушения на съня, например при работа на смени, могат да окажат сериозно влияние върху здравето. Това е първото проучване, което показва, че дори малки разлики в часовете за сън през седмицата изглежда са свързани с различия във видовете чревни бактерии“, обяснява проф. Уенди Хол от King’s College London.
По думите ѝ част от установените зависимости могат да бъдат обяснени с различията в храненето, но вероятно участват и други фактори. Необходими са допълнителни интервенционни проучвания, за да се установи дали по-постоянният режим на сън действително може да доведе до положителни промени в микробиома и здравето.
Авторите отбелязват, че част от бактериалните видове, наблюдавани по-често при хората със социален джетлаг, са свързвани с показатели за затлъстяване, кардиометаболитно здраве и по-високи нива на възпалителни маркери в кръвта. Това обаче не означава, че спането до по-късно през уикенда само по себе си причинява инфаркт или инсулт. Проучването показва асоциация, а не пряка причинно-следствена връзка.
„Сънят е един от основните стълбове на здравето“, посочва водещият автор Кейт Бермингам. Според нея дори разлика от 90 минути в средната точка на съня може да бъде свързана с увеличаване на бактерии, които имат неблагоприятни асоциации със здравословното състояние.
Предишни научни наблюдения също свързват социалния джетлаг с наддаване на тегло, хронични заболявания и умствена умора. При работата на смени, където нарушенията на циркадния ритъм са много по-сериозни, вече са установявани връзки с по-висок риск от метаболитни и сърдечносъдови проблеми.
Специалистите подчертават, че по-важен може да се окаже не само общият брой часове сън, а и постоянството на режима.
Според проф. Сара Бери от King’s College London поддържането на сравнително еднакви часове за лягане и ставане всеки ден е лесно променим навик, който потенциално би могъл да се отрази благоприятно и на чревния микробиом.
Изследването е публикувано в научното списание European Journal of Nutrition. Авторите подчертават, че са необходими допълнителни изпитвания, преди да може категорично да се твърди, че промяната на режима на сън сама по себе си води до подобрение или влошаване на здравните показатели.
