Толкова ли сте се увлекли в нова дейност, че сте забравили всичко останало? Възможно е да е хиперфиксация. Психологът Аглая Датешидзе разказа защо мозъкът навлиза в това състояние, как се различава от обикновения интерес и дали е нещо, за което да се тревожите.
Какво е хиперфиксация?
„От гледна точка на клиничната психология и когнитивно-поведенческата терапия, хиперфиксацията е състояние на изключително интензивен, стеснен фокус върху един единствен стимул или дейност, при което човек губи възприятието за време, спира да реагира на външни стимули и изпитва затруднения при превключване към нещо друго.“
Според специалиста, границата между нормалното и „особеностите на вниманието“ е важна. Физиологично, всеки е запознат с леката хиперфиксация – състояние на поток, когато сте толкова погълнати, да речем, от интересна книга, че дори не чувате някой да ви вика на вечеря.
Това е нормално и дори може да бъде полезно: потокът е свързан с активирането на системата за възнаграждение и субективното чувство на щастие. Това, което обаче прави хиперфиксацията проблематична, е нейната неконтролируемост, продължителност и негативни последици.
Ако можете да се откъснете от телевизионно предаване, за да присъствате на важна среща, това е „поток“. Ако пропускате срещи, не ядете, не спите и продължавате да гледате, защото не можете да спрете, това е симптом , който изисква внимание.
„Да бъдеш пристрастен към телевизионни предавания, игри, социални медии или книги не е хиперфиксация сама по себе си, а спусъците, които я задействат. Мозъкът се пристрастява, защото разчита на променливи механизми за възнаграждение (като слот машините). Не знаеш как ще завърши следващият епизод, каква плячка ще получиш в играта или какво известие ще се появи във фийда ти. Именно тази непредсказуемост засилва интереса и предизвиква прилив на допамина, когато дългоочакваната награда най-накрая пристигне“, обяснява психологът.
Телевизионните сериали и книги имат допълнителна уловка: непоследователност в повествованието. Мозъкът е по-склонен да се фокусира върху недовършени истории; той трябва да знае как завършва всичко. Колкото по-близо е развръзката, толкова по-трудно е да я оставим – това се нарича „ефект на телевизионния cliffhanger“.
Връзка с психическите характеристики
Психологът Аглая Датешидзе обяснява, че хората с ADHD имат по-ниски базови нива на допамин и различна система за възнаграждение. Те трудно се концентрират върху скучна, рутинна задача (като попълване на отчет), но могат да станат хиперфокусирани в продължение на час или дори десет часа, ако дейността постоянно поддържа интереса чрез неочаквани награди и постижения.
Освен това, хиперфиксацията се среща не само при ADHD, но и при разстройства от аутистичния спектър (където често е свързана със специални интереси), при тревожни разстройства (като начин за избягване на тревожността) и при депресия (като форма на дисоциативно бягство от болката).
„Въпреки това, дори невротипичните хора, при определени условия (силна умора, стрес, високи нива на несигурност), могат да изпитат замръзване на мозъка – това е защитен механизъм, опит да се намери поне нещо предвидимо и приятно в хаоса“, казва специалистът.
Признаци: Списък за самоконтрол
Ако се разпознавате в някои от точките по-долу, това е причина внимателно да оцените състоянието си:
- Губиш представа за времето и не забелязваш как са минали часовете.
- Забравяте да ядете, да пиете вода, да ходите до тоалетната.
- Не чуваш кога хората ти говорят.
- Отлагате работа, учене, домакински задължения.
- Минимизирайте комуникацията с близките си.
- Когато се опитвате да се прекъснете, се чувствате тревожни или раздразнени.
- След излизане от състоянието се наблюдават умора, главоболие и чувство за вина.
Кога хиперфиксът е ресурс и кога е проблем
Дълбокото потапяне в дадена тема не винаги е лошо нещо. В клиничната практика интензивната концентрация върху продуктивна задача често се нарича хиперфокус. За кратък период от време човек може да усвои умение, което на други отнема месеци, да направи творчески пробив или да реши сложен проблем.
Състоянието на хиперфиксация се характеризира с факта, че контролът и продуктивността отстъпват място на неконтролируемо, циклично залепване.
„Основният недостатък е, че хиперфиксацията субективно се усеща като продуктивност или дълбок интерес, но обективно може да бъде животоразрушителна. Ако сте залепени за нещо в продължение на три часа и след това се чувствате празни, засрамени и осъзнавате, че не сте постигнали нищо важно, това не е хоби, а симптом“, казва психологът.
Нормата може да се разграничи от патологията по три критерия:
- неадаптация (работа, взаимоотношения, хигиена страдат);
- липса на контрол (не можете да спрете по собствено желание, дори ако наистина искате);
- редовност (това се случва не веднъж месечно, а няколко пъти седмично).
Когнитивно-поведенческата терапия за хиперфиксация не работи чрез отричане на удоволствието, а чрез трениране на инхибиторни контролни умения , наблюдение на автоматичните мисли („още пет минути няма да решат нищо“) и създаване на екологични бариери: например, физическо премахване на телефона от спалнята или използване на таймер с принудително нулиране.
„Ако подозирате, че имате ADHD, самодиагностиката и силата на волята няма да помогнат – имате нужда от психиатрична оценка и евентуално медикаментозна подкрепа. Хиперфиксацията не е морален провал. Тя е характеристика на системата за внимание, която може да бъде разбрана, приета и управлявана“, предупреждава психологът.
Как да поддържаме баланс
Целта не е да се отървете от хиперфиксацията, а да запазите контрол. Ето няколко конкретни стъпки:
- Таймер и график. Задайте предварително времево ограничение. Таймерът работи по-добре, защото зоните за самоконтрол са деактивирани през това време.
- Телесни маркери. Глад, жажда, умора, дискомфорт в тялото – научете се да ги забелязвате като сигнали, че е време да насочите вниманието си към вашите нужди.
- Разширете кръга си от интереси. Колкото по-разнообразни са социалните ви връзки и дейности, толкова по-малка е вероятността да се зациклите в една област твърде дълго.
Кога да посетите специалист
Консултирайте се с психолог или психиатър, ако:
- Обсесията редовно нарушава съня.
- Не можеш да спреш, дори когато наистина искаш.
- Състоянието причинява силна тревожност или депресия при освобождаване.
- Вие или ваш близък сте диагностицирани с ADHD, ASD или OCD и хиперфиксацията пречи на ежедневието ви./Zdrave.to
