Все по-често чуваме: “Имам розацея”. Какво представлява това състояние, предотвратимо ли е, как се лекува, може ли веднъж излекувано да се "върне", питат читатели на вестник “Доктор”. За да отговори на техните въпроси потърсихме дерматолога доц. д-р Любомир Дурмишев, д.м. В световен мащаб се оценява, че около 415 милиона души са засегнати от хроничното кожно заболяване розацея, което съответства на около 5% от световното население. Заболяването засяга предимно лицето и най-вече възрастни над 30-годишна възраст. Численост и честота: Общ брой: Приблизително 415 милиона засегнати по целия свят. Разпространение: Около 5% от световното население. Рискови групи: По-често срещано при по-светли типове кожа, често диагностицирано между 30- и 50-годишна възраст. Чести симптоми: Устойчиво зачервяване на лицето (бузи, нос, брадичка). Видими фини кръвоносни съдове (капиляри). Възпалени подутини и пустули (папули и пустули). Раздразнени, сухи или парещи очи (очна розацея). Важни тригери: UV радиация и слънчева светлина. Пикантна храна и алкохол. Топли напитки. Стрес и физическо натоварване. Някои козметични продукти или продукти за грижа за кожата.
Визитка♦ Доц. д-р Любомир Дурмишев, д.м. завършва медицина във ВМИ – София през 1992 г. Специализира в София, Дрезден, Берлин, Йена и Мюнхен. От 2013 г. е доцент към Катедрата по дерматология и венерология при Медицинския факултет на МУ – София и е началник на Направление по алергодерматози и онкодерматология в Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“. Членува в БДД, БФХИ, EADV, BSID, ECTODerm, IMACS, почетен член е на Sigma Xi, Ню Джърси, САЩ. Член е на редколегията на ISRN Dermatology. Автор е на 185 научни труда, от които 91 са на английски език, съавтор е в три монографии и 31 сборници и учебници. Участвал е със над 280 доклади и презентации в национални и международни конгреси, симпозиуми и конференции. |
- Доц. Дурмишев, какво представлява розацеята?
- Розацеята е нерядко кожно заболяване, характеризиращо се със зачервяване на лицето или еритем, разширени кръвоносни съдове или телангиектазии, уплътняване на кожата и обрив, наподобяващ акне. Заболяването е с хронично протичане, с периоди на обостряне и клинични ремисии и за разлика от акнето засяга предимно индивиди в зряла възраст.
- Кои са причините и рисковите фактори за появата й?
- Причините за появата на розацеята са комплексни. Имат значение множество различни фактори. Такива са промените в кръвоснабдяването на кожата, климатични въздействия, иритативното действие на храни, напитки и химични субстанции, възпаление на космено-мастния комплекс, микрофлората на кожата и други.
Освен това конкретната изява на розацеята вероятно се определя от индивидуалната чувствителност на пациента към тези провокиращи фактори. Така че често различни фактори са причина за обострянето на заболяването при всеки конкретен пациент.
- Може ли да се говори за наследственост?
- Да. Епидемиологични проучвания установяват, че в половината от случаите на по-тежкото протичане на розацеята се дължи на генетично предразположение. Нещо повече, установява се значима връзка между риска да се развие заболяването и наличието на определени гени от комплекса на човешкте левкоцитен антигенени (HLA).
- Каква е ролята на околната среда и има ли значение начинът на живот?
- Съществена. Ако все още не можем да променим голяма част от гените си, то можем да променим въздействието на различни фактори на околната среда върху заболяването. Известно е, че ултравиолетова (UV) светлина уврежда кръвоносните съдове и фибриларните структури на кожата.
Това обяснява защо розацеята засяга предимно лицето и има склонност към обостряне през пролетта и лятото. Традиционно се смята, че пикантните храни, алкохолът и горещите напитки провокират зачервяването при пациенти с розацея. От друга страна, има пациенти, при които болестта се провокира от други различни фактори. Така например приемът на кортикостероиди провокира или обостря розацеята. Акарите Demodex, които нормално обитават космените фоликули при хората, потенциално играят роля в отключване или влошаване на заболяването. Съществуват данни, че при пациенти с розацея има имунен отговор, насочен към антигените на акарите.
Някои проучвания предполагат, че хелиобактер пилори (Helicobacter pylori) - бактерия, колонизираща стомашната лигавица и отговорна за множество стомашни заболявания, също е свързана с появата на розацеята.
- Зависи ли появата и честотата й от пол и възраст?
- Розацеята засяга както мъжете, така и жените, но се наблюдава малко по-често при последните. Кожните прояви варират в зависимост от възрастта или пола, като при по-млади пациенти първите признаци по-често са зачервяване на лицето, докато при по-възрастните се изразяват в разширени кръвоносни съдове. Разрастването на себацейните зони на носа, известни като ринофима, се срещат изключително при мъжете.
- Възможно ли е лекарства за други заболявания да я предизвикат?
- Да. Приемът на определени медикаменти, като локални и назални кортикостероиди или витамини B6 и B12, може да предизвика провокиране или обостряне на розацеята. Често безконтролната употреба и самолечението с локални кортикостероиди върху кожата на лицето може да доведе до клинични прояви на розацея.
Същевременно се приема за потвърдена връзката между възникването на розацеята и болестите на стомаха, индуцирани от хелиобактер пилори, от една страна, и заболяванията на червата (хроничен улцеро-хеморагичен колит), от друга. Това подкрепя теорията за ролята на оста „черва - кожа“ като фактор за появата на розацеята.
- Кои са първите симптоми?
- Както вече споменах, розацеята се характеризира със засягане почти изключително на лицето, с появата на характерни обриви: еритем на лицето, разширени кръвоносни съдове, уплътняване на кожата и обрив, наподобяващ акне. Симптомите обикновено са на тласъци, като често прогресират и могат да доведат до трайно зачервяване на кожата.
Тук трябва да добавим и разширени кръвоносни съдове и хиперплазия на кожата в зони на носа и брадичка. Розацеята може да засегне и лигавицата на очите. Пациентите често съобщават за парене, дразнене по кожата и очите, както и за оток на лицето.
- Как се диагностицира?
- Диагнозата на розацеята е предимно клинична. Обикновено квалифицираният дерматолог не среща затруднения в поставянето й. В случай на съмнение и за изключване на прояви на системен лупус може да се използва дермоскопия, а при необходимост лекарят може да назначи и хистологично изследване.
- Може ли да се сбърка с други заболявания и с кои?
- Принципно диагнозата розацея не е проблем за квалифицирания дерматолог. Както вече споменах, важно е да се прави диференциална диагноза с еритема на лицето, като проява на остър кожен лупус.
Доколкото това е сериозно заболяване отдиференцирането на двете състояния е важно, защото забавената диагноза при системен лупус може да има сериозни последствия. Други подобни заболявания са себорейният и перорален дерматити.
- Лечимо заболяване ли е?
- Това е любимият ми въпрос! Когато ми го зададе пациентът, питам: „А за какво сте дошли при мен? Да се оплачете, да получите съчувствие или да получите решение на здравословния проблем? Ако е последното, трябва да вярвате в успеха на лечението, на което ще се подложите!“ .
Розацеята е упорито, хронично протичащо и със склонност към епизоди на обостряне заболяване. Това налага упоритост, понякога изисква продължително лечение, а след това и периоди на поддържане, за да не се възвърне болестта отново. Но ако пациентът е упорит и има вяра в лекаря си, заболяването е напълно лечимо.
- В такъв случай кои са съвременните начини на лечение?
- Съществуват различни препарати за локално и системно приложение при розацея. Доколкото заболяването е мултифакторно, то и лечението изисква индивидуален подход и търсене на оптимална за всеки пациент терапевтична схема.
Новите препарати за лечение на болестта си партнират успешно с класически средства, какъвто е метронидазолът за локално и системно приложение. Важно е да се знае, че в месеците със силно слънчево греене е необходима фотозащита, която превентира обострянето и появата на рецидиви.
При тежки случаи се препоръчва системна терапия с антибиотици или ретиноиди, която трябва да се провежда под контрола на дерматолог.
При пациенти с ринофима могат да се прилагат лазери, пилинг или хирургично лечение.
- Макар да засегнахте темата, все пак колко време продължава лечението?
- Обикновено казвам на пациентите си да се подготвят с търпение за месеци на лечение и профилактика на потенциални рецидиви. Те са възможни и затова, както при всички хронично протичащи болести, е важно не само медикаментозното лечение, но и промяната на начина на живот и изоставянето на някои вредни навици.
- Какво трябва да е поведението на пациент, диагностициран с розацея?
- Обикновено се уточнява при визитата с лекуващия лекар. Като цяло фотопротекцията е важна, особено в периодите на усилено слънчево греене, в близост до водни повърхности и висока надморска височина. Като правило трябва се избягват иритиращи храни, алкохол и резки климатични промени.
Лекуващият лекар ще прецени трябва ли да препоръча промени в лечението на придружаващите заболявания. Успехът на лечението зависи както от стриктността на пациента да прилага предложеното от лекаря лечение, така и от промяна на начина на живот. Тук е ролята на дерматолога да определи клиничната форма, вероятните провокиращи фактори и да избере оптималното за всеки пациент лечение.
- Какви са вашите препоръки?
- Пожелавам на читателите на вестник „Доктор“ преди всичко здраве, но при необходимост да вярват и следват съветите на лекарите си и стриктно да се придържат към техните препоръки. Това е особено важно при лечението на мултифакторно заболяване с хронично протичащ ход и възможност от рецидиви, каквото е розацеята.
Мария ИВАНОВА
