На 23.03.2023 г. в София се проведе семинар за журналисти на тема “Не подценявайте кожата - питайте специалиста”, организиран от “Новартис България”. Тема на семинара бе меланомът, а лектор - д-р Гергана Шаламанова, началник на Отделението по медицинска онкология и дерматология към Комплексен онкологичен център - Пловдив, с 32 години опит в лечението на онкологични кожни заболявания. Публикуваме акцентите в нейната презентация.
Какъв тумор е меланомът?
Той засяга пигментните клетки меланоцити в най-горния слой на кожата. Това е много рядък тумор, но силно злокачествен – притежава свойството да се разсейва, да се придвижва по лимфен път до лимфните възли или по кръвен път до всички части на тялото. При мъжете обикновено меланомът се открива по гърдите, гърба и скалпа, ако са плешиви. А при жените се открива по-често по крайниците, откритите части на тялото, по които обикновено не носим дрехи. По-често меланомът възниква върху бенки (невуси), но понякога се случва и на чиста от бенки кожа.
Представлява петно върху кожата или върху предшестваща бенка – кафеникаво до тъмнокафяво и черно, на нивото на кожата или леко издигнато, възловидно образувание или с гладка повърхност. В напреднала фаза меланомът е разранен, секретиращ и кървящ.
Рискови фактори
Рисковите фактори за развитието на заболяването са излагане на слънце, използване на солариум, наличие на повече от 50 – 100 бенки, светъл фенотип (бледа кожа, руса или червена коса, сини очи и лунички) и фамилна обремененост. Ако човек има близък роднина – родител, брат, сестра - с меланом, неговият индивидуален риск за развитие на заболяването е 2 - 3 пъти над средния. Най-опасни са слънчевите изгаряния в детството. За 20-30 години от изгарянето става трансформацията на меланоцитите в малигнен меланом. Особено вредно е също добиването на тен в солариуми и чрез ултравиолетови лампи.
За да претърпи злокачествена трансформация една доброкачествена меланоцитна клетка в меланомна клетка, се намесва специфичен ген. Той обаче се открива само при 50% от пациентите. За останалите пациенти мутациите се предизвикват от слънцето и от метаболитни продукти от обмяната на веществата.
Четири основни признака издават появата на меланом
Средната възраст за появата на меланома е 50 – 55 години, като най-чест е при 70-годишните. Но заболяването се подмладява и вече се среща дори в детска и юношеска възраст. С 3 до 5% ежегодно се увеличават случаите на малигнен меланом. Това се обяснява с промяната в начина на живот на хората – с почивки на открито и внезапно интензивно излагане на слънчевите лъчи, с минимизиране на дрехите, банските костюми и спортната екипировка. През 19-и век, когато цялото тяло е било покрито с дрехи, включително с ръкавици и шапки, меланомът почти не се е срещал.
Превенция
За избягване риска от кожния рак се препоръчва фотопротекция чрез подходящо облекло, шапка, очила, избягване на слънцето в обедните часове и защитни кремове с над 30 SPF. Освен това е необходимо повишаването на здравната култура в обществото с обучение от ранна детска възраст и в училищата, както и въвеждане на профилактични скрининг програми.
Всеки сам може да следи бенките по тялото си, техния размер, форма, цвят, появата на сърбеж, секреция, кървене, залющване, възпаление. При промяна в тях трябва задължително да се консултира с онкодерматолог. Много удобно е периодично фотографиране на отделни бенки или на цялото тяло при по-голям брой бенки, за да може да се проследяват и сравняват за евентуална промяна.
Има и специални приложения за смартфон, с които може да се оцени вида на бенката. Препоръчително е всеки възрастен, подрастващ или дете с бенки или образувания по кожата, да бъде прегледан профилактично от специалист. Ако в семейството има кръвен роднина с диагноза малигнен меланом, всички кръвни родственици трябва да се прегледат.
Д-р Гергана Шаламанова
Заболеваемост
От меланом в България заболяват около 630 души всяка година, но 170 от пациентите умират. Проблемът е, че болестта се диагностицира много късно. Това се обяснява с липсата на здравна култура и на превенция. 80% от хората никога не са чували за това заболяване. Те научават за него чак когато им се постави диагнозата малигнен меланом.
Най-честата причина да се ходи при онкодерматолог са бенките. Едни са вродени, други са придобити в по-късна възраст. Има и малки, има и гигантски, даже окосмени. Те са много опасни, защото на тази голяма повърхност може да се получи израждане на клетки до меланом, което трудно се открива.
Хора, които имат много бенки, трябва да ги следят внимателно за асиметрия, за назъбени краища, неравномерен цвят, диаметър над 3-4 мм, надигане над нивото на кожата, сърбеж, зачервяване, възпаление, залющване. Тогава има атипични бенки. Но само опитен дерматолог може да определи дали има меланом.
Диагностика
Дерматоскопията с дерматоскоп е много бърз, неинвазивен метод за диагностика в ръцете на опитен дерматолог. С тази оптична система се виждат в дълбочина структурите на кожата и пигментите, които не са видими с просто око. В 85% от случаите диагнозата е категорична. В останалите 15% се правят допълнителни изследвания.
След това пациентът трябва да се насочи към онкодерматолог или онкохирург, който трябва да направи ексцизия на цялото изменение и да го даде за патоанатомично изследване. То помага за стадирането на меланома и ще определи и лечението му. Ексцизията трябва да се прави само в специализирани онкологични центрове, защото там има опитни патохистолози, а и онкохирурзите знаят как и докъде да оперират. Трябва да се избягват всякакви изгаряния на бенките, крио- или лазертерапии, електрокоагулации.
Лечение
Лечението на меланома изисква онкологичен комитет от онкодерматолог, онкохирург, патохистолог, медицински онколог, лъчетерапевт, молекулярен диагностик. Този екип от специалисти взема общо решение как да протече лечението на конкретния пациент.
Всеки получава индивидуален протокол. Златният стандарт на лечението е хирургичното. Но според стадия на заболяването, общото състояние на пациента и генетичния статус (генетична мутация) може да се наложи лъчетерапия и друго системно лечение.
Как да идентифицираме висок риск от меланом по тези 2 често срещани признака
Прогнозата е много благоприятна (90% преживяемост), когато имаме само локализирано заболяване – I или II стадий, и когато патоанатомичното изследване е доказало тъничък меланом до 1 мм. Тогава се прилага само хирургично лечение. Преживяемостта допреди десет години рязко падаше в III стадий, когато има метастазиране в съседните лимфни възли, и в IV стадий, когато има метастазиране в далечни вътрешни органи, мозък и кости. Тогава петгодишната преживяемост беше само 5%.
Но сега разполагаме с модерно лечение с разнообразие от иновативни молекули. Ако след ехография на лимфните възли има съмнение за разсейки и ПЕТ скенер го потвърди, то тогава се прави операция за отстраняване на всички лимфни възли от областта, т.нар. радикална лимфна дисекция.
След извършването на операцията трябва да се направи генетичен тест за BRAF мутация. Пациентите подлежат задължително на следоперативно системно лечение с продължителност 1 година: таргетна терапия с таблетки при наличие на BRAF генна мутация, а когато липсва тази мутация, се прилага имунотерапия с вливане на антитела.
„При таргетната терапия се атакува мутацията в меланомната клетка; а при имунотерапия се въздейства върху имунната система на пациента, за да може тя да разпознае сама и да атакува меланомните клетки. С помощта на тези две терапии се постига изключителен напредък в лечението на меланома и се постигна дългосрочна преживяемост на пациентите. Туморите изчезват за 10-15 дни.
В България разполагаме с всички иновативни лекарства, които се прилагат и по света. Регистрацията на новите медикаменти и реимбурсирането им от Здравната каса се случва сравнително бързо. Отделно по-сложните случаи на пациенти, които не отговарят на терапиите, имат достъп и до клинични изпитвания на иновативни лекарства. УСБАЛО в София и КОЦ в Пловдив са утвърдени като световни центрове за изпитване на лекарства за лечение на меланом и други кожни тумори“, обясни специалистът.
Мара КАЛЧЕВА
