Медицинската генетика навлиза все повече в практиката, тъй като е в състояние да открие навреме редица сериозни заболявания на плода още преди да се роди. По темата разговаряме с д-р Христо Иванов, д.м.
Визитка♦ Д-р Христо Иванов е генетик с над 11 години опит. Извършва генетични консултации при деца с генетични болести, аутизъм, жени преди и по време на бременност, семейства с репродуктивни проблеми, пациенти с наследствена предразположеност към различни заболявания, включително онкологични. ♦ През 2016 г. придобива научнообразователна степен “доктор” по генетика с дисертация на тема: “Анализ на експресионния профил на протеин кодиращи гени при пациенти с разстройство от аутистичния спектър посредством високоспецифичен количествен RT-PCR”. През 2021 г. завършва магистратура “Обществено здраве и здравен мениджмънт”. ♦ От 2015 г. е асистент в Катедра педиатрия и медицинска генетика на Медицински университет - Пловдив, а 2017 г. става главен асистент. В момента е началник на Отделението по медицинска генетика към УМБАЛ “Св. Георги” - Пловдив и част от основателите на МЦ “Невро Пед Ген”. |
- Д-р Иванов, защо скринингът за носителство на рецесивни заболявания е важен за обществото?
- Скринингът за носителство на рецесивни заболявания е важен инструмент в общественото здраве, защото позволява ранна идентификация на потенциални генетични рискове в семействата и се препоръчва на всяка двойка от Американския колеж по акушерство и гинекология (ACOG) и Американския колеж по медицинска генетика и геномика (ACMG).
Този подход дава възможност на бъдещите родители да оценят риска за предаване на сериозни генетични заболявания на децата си. Препоръчва се скрининг за всички двойки независимо от етническия произход или фамилната история, за да се осигури равен достъп до превенция и ранно диагностициране.
Чрез скрининга се анализират генетични мутации, свързани с автозомнорецесивни и Х-свързани заболявания, които могат да доведат до тежки клинични прояви при децата, ако и двамата родители са носители на патогенни мутации в един и същ ген. Това са муковисцидоза, спинална мускулна атрофия и таласемия. Препоръчителните панели включват до 113 гена, а тестовете осигуряват висока степен на точност, но не елиминират напълно риска поради ограниченията в технологиите и анализа на редки мутации.
Скринингът е от съществено значение за двойки с фамилна история на генетични заболявания, такива от етнически групи с повишен риск (напр. евреи ешкенази) или в случаи на родствен брак, когато рискът от рецесивни заболявания е по-висок. Процедурата включва леснодостъпни методи, като вземане на кръв или проба от букална лигавица, и предоставя информация за здравния статус на носителите и потенциалните рискове за потомството.
Ранната идентификация на риска подпомага информираните решения за семейното планиране. Използва се предимплантационна генетична диагностика или допълнителни тестове по време на бременност. Скринингът за носителство е ключов инструмент за превенция, който има потенциала да намали тежестта на генетичните заболявания в обществото.
- Какво означава терминът „рецесивни” заболявания?
- Рецесивните заболявания са генетични състояния, които се проявяват само когато човек наследи две копия на мутирал ген (два патогенни варианта) – по едно от всеки родител. Ако човек притежава само един патогенен вариант в дадено копие на ген, той се нарича „носител“ и обикновено няма клинични симптоми на заболяването.
Основата на тези заболявания е автозомно-рецесивен модел на наследяване, което означава, че гени, разположени на неполовите (автозомни) хромозоми, определят риска за развитие на заболяването. Примери за такива заболявания включват муковисцидоза, таласемия и спинална мускулна атрофия. Когато двамата родители са носители на патогенни варианти в един и същи ген, те имат 25% риск за раждане на болно дете.
Този модел на унаследяване подчертава значението на скрининга за носителство, особено за двойки, планиращи семейство, за да се идентифицират рисковете и да се предложат превантивни решения, като например предимплантационна генетична диагностика или инвазивни пренатални тестове.
Скринингът играе ключова роля в намаляването на вероятността за раждане на дете с тежко генетично заболяване и подпомага информираните решения за семейно планиране.
- Кои от тях са цел на скрининга?
- Скринингът е разработен за откриване на състояния с висока честота на носителство (≥1/200) и тежки клинични последици. Например изследването на панела от 113 гена, препоръчван от ACMG, включва както рецесивни, така и Х-свързани заболявания. Панелите обикновено включват заболявания с автозомно-рецесивно наследяване, като кистозна фиброза (CF) и спинална мускулна атрофия (SMA), подходящи за всички популации. Сред тях са също хемоглобинопатии, например таласемия и сърповидно-клетъчна анемия, които са по-често срещани в определени етнически групи.
За двойки с фамилна анамнеза или при етническа принадлежност с висок риск могат да бъдат включени разширени панели след консултация с лекар със специалност медицинска генетика. Тази целева стратегия позволява ранна диагностика и възможност за информирано семейно планиране, което намалява риска от раждане на дете с тежко генетично заболяване.
- Кои са най-срещаните в България генетични заболявания?
- В България сред най-често срещаните рецесивни заболявания, обект на генетични изследвания, са таласемията, кистозната фиброза/муковисцидоза и спиналната мускулна атрофия. Те са резултат от наследствени мутации, които се проявяват, когато човек унаследи две копия на дефектен ген – по едно от всеки родител.
Муковисцидозата е наследствено, нелечимо заболяване с висока честота. Дължи се на мутации в CFTR гена, които водят до увреждане функцията на каналите в жлезите с външна секреция. В резултат се задържа и натрупва гъст жилав секрет, който е добра среда за развитие на патогенни микроорганизми и за чести инфекции. Засягат се много системи и органи – най-често белите дробове и храносмилателната система.
Симптомите могат да се проявят преди раждането (с ултразвукови данни за хиперехогенни чревни бримки при плода), след раждането (най-честата индикация е мекониум илеус), или в ранното детство (чести тежки белодробни инфекции и бавно наддаване на тегло). Лечението е поддържащо, а надеждата при тежките случаи е в трансплантацията на бял дроб.
12 – 30 години е продължителността на живота при засегнатите пациенти. Честотата на носителство на мутации в CFTR гена сред българската популация се изчислява на 1/30 (или около 200 000 човека в страната), като всяка година у нас се раждат средно по 20 деца, засегнати от това нелечимо заболяване. Рискът за раждане на дете, засегнато от муковисцидоза в семейство, в което и двамата партньори са носители, е 25%.
Спиналната мускулна атрофия е наследствено състояние, което се дължи на липса (т.нар. делеция) на конкретна част и на двете копия на SMN1 гена. Наблюдава се дегенерация на двигателните неврони, мускулна слабост и прогресираща инвалидизация. Има няколко форми. Тип 1 засяга деца в най-ранна детска възраст, като изходът е летален преди навършването на първата им година. При другите типове СМА се стига до тежка инвалидизация и неблагоприятен изход на по-късен етап от живота на пациента.
Д-р Христо Иванов
Лечението на СМА е симптоматично и включва основно рехабилитация и специални грижи главно от страна на родителите на малките пациенти. Огромна надежда за засегнатите семейства дава новото поколение генна терапия, въведена отскоро и в България, преди прилагането на която е задължителен генетичният анализ за определяне на броя копия на SMN2 гена.
Официални данни за честотата на носителство на СМА за България не са налични, но по литературни данни тя е около 1/45 за бялата раса. Статистически изчислено, това са повече от 150 000 човека в страната.
25% е рискът за раждане на дете, засегнато от Спинална мускулна атрофия в семейството, ако и двамата партньори са носители
Бета-таласемия е най-честата генетично обусловена хемоглобинопатия у нас. Дължи се на мутации в HBB гена, който е отговорен за производството на един от белтъците на хемоглобина. Носителите на мутация в HBB гена са с бета-таласемия (минорна или майорна форма) и имат постоянно понижени нива на Hb, MCV и MCH в кръвната си картина.
Генетичното изследване за търсене на мутации в гена за бета-веригата на хемоглобина е особено важна стъпка за категорично изясняване на носителския статус. Честотата на носителство на мутации в HBB гена е по-висока сред хората от Средиземноморския регион. В България носители на мутации, свързани с бета-таласемия, са 1/40 човека или общо около 170 000 души. Годишно у нас се раждат между 2 и 5 деца с бета-таласемия майорна форма.
Рискът за раждане на дете, засегнато от бета-таласемия в семейство, в което и двамата партньори са носители, е 25%.
- Как се провежда и каква важна и полезна информация дава скринингът на родителите?
- Скринингът за носителство се провежда чрез генетичен тест, който може да се направи чрез вземане на кръвна проба или проба от букалена лигавица. Процесът започва с консултация с лекар със специалност медицинска генетика, който обяснява целите на теста и интерпретира резултатите. Генетичният анализ обикновено включва панели от гени, обхващащи най-често срещаните и тежки рецесивни заболявания, като кистозна фиброза, спинална мускулна атрофия и хемоглобинопатии.
Тестът идентифицира дали даден човек е носител на мутация в ген, която може да бъде предадена на потомството. Ако и двамата партньори са носители на мутации в един и същи ген, рискът детето да бъде засегнато от съответното заболяване е 25%. В такива случаи се обсъждат
възможности за репродуктивно планиране, като предимплантационна генетична диагностика или инвазивни пренатални тестове, като хорионбиопсия или амниоцентеза.
Информацията, която тестът предоставя, е изключително ценна за родителите. Тя дава яснота относно генетичните рискове и помага на семействата да вземат информирани решения. Например носителите могат да изберат алтернативни репродуктивни опции, като ин витро оплождане с генетичен тест на ембрионите, или да използват донорски клетки. Отрицателният резултат може да донесе спокойствие, като намали несигурността за бъдещото потомство.
Скринингът е особено ефективен, когато се провежда преди зачеването, което позволява по-широк спектър от превантивни възможности за семействата.
- Какво означава да си носител?
- Носител е човек, който притежава мутация в едно от двете копия на даден ген, свързан с наследствено заболяване. Тази мутация не причинява заболяване, защото другото копие на гена функционира нормално, осигурявайки защита.
Носителството е често срещано – всеки човек е носител на поне една мутация за наследствено заболяване. Скринингът за носителство предоставя информация за генетичния риск в семейството, като позволява информирано планиране на бременността и предотвратяване на предаването на тежки заболявания. Той е особено препоръчителен за двойки, които планират бременност, и се извършва чрез генетични тестове, които анализират често срещани мутации.
- Доколко достоверни са получените резултати?
- Достоверността на резултатите от скрининга за носителство зависи от използваната технология, покритието на генетичния панел и конкретните мутации, които се търсят. Съвременните методи, като секвениране от ново поколение (NGS), предоставят висока чувствителност и специфичност, идентифицирайки дори редки или нови мутации. Въпреки това остатъчен риск остава поради невъзможността да се анализират всички потенциални мутации, особено при по-редки заболявания или в специфични етнически групи.
В допълнение, „инцидентни открития“ или трудни за интерпретация резултати могат да повишат несигурността, особено при редки или слабо изучени състояния. Затова е важно резултатите да се обсъждат с лекар със специалност медицинска генетика за правилна интерпретация и преценка на остатъчния риск.
В заключение, макар и резултатите да са високонадеждни за повечето често срещани заболявания, те не могат да гарантират пълно изключване на риска. Технологичният напредък и подобреното покритие на скрининговите панели продължават да намаляват тези ограничения.
- Възможно ли е да се установи след зачеването, че детето няма риск да се роди с такова заболяване?
- Изследването за носителство след зачеване предоставя важна информация за генетичния риск за плода. Ако родителите са носители на мутация в едни и същи гени, пренаталната диагностика, като хорионбиопсия или амниоцентеза, може да потвърди дали плодът е засегнат. Въпреки това скринингът има ограничения, тъй като не обхваща всички възможни мутации и рядко срещани състояния. Остатъчният риск остава, дори при отрицателни резултати, което подчертава значението на консултация с генетик за интерпретация и допълнителни стъпки.
Кой да бъде подложен на скрининг“Скринингът за носителство на рецесивни заболявания е препоръчителен за двойки, които планират бременност или са в ранна бременност, независимо от етническия произход, в съответствие с насоките на ACOG и ACMG. Основна цел е идентификация на генетични рискове преди зачеването или в ранен етап, което дава възможност за информирани решения относно семейното планиране, пренатална диагностика или използване на предимплантационна генетична диагностика. Особено важно е да се включат: ♦ Хора с фамилна анамнеза за генетични заболявания. ♦ Представители на етнически групи с повишен риск, при които честотата на някои рецесивни мутации е значително по-висока. ♦ Двойки с близкородствени връзки, при които рискът от носителство на общи мутации е повишен. Процесът включва консултация с лекар със специалност медицинска генетика, където се обсъждат рисковете и предимствата на теста. Самото изследване се извършва чрез анализ на кръвна проба или букална лигавица, които се тестват за носителство на мутации в панели от гени, обхващащи често срещани и тежки рецесивни заболявания. Ранният скрининг е особено важен, защото предлага възможности за превенция чрез пренатална диагностика или предимплантационна генетична диагностика. Тези подходи намаляват риска от раждане на дете с тежко заболяване”, обясни лекарят. |
Милена ВАСИЛЕВА
