Д-р Ирен Петрова-Иванова: Диабетът и затлъстяването често водят до тежка деменция

Мозъчносъдовата болест е хронично състояние, резултат от редица рискови фактори

Д-р Ирен Петрова-Иванова: Диабетът и затлъстяването често водят до тежка деменция

Д-р Ирен Петрова-Иванова е специалист по неврология в УМБАЛ “Александровска”. Всичко характерно за това често срещано състояние - мозъчносъдовата болест дори и сред млади хора, вижте в разговора ни с д-р Петрова. 

- Д-р Петрова, моля ви накратко да обясните в какво се изразява мозъчносъдовата болест? 

- Това е хронично състояние, резултат от редица рискови фактори. Те са основно диабетът, високият холестерол, артериалната хипертония, някои сърдечносъдови заболявания, които не се лекуват достатъчно добре или не са открити навреме. Т.е., липсва първична и вторична профилактика. Изразява се в някои хронифицирани  оплаквания в началото като например, промяна в съня или по-точно т.нар. инверсия на съня (през деня човек е по-сънлив, а през нощта не може да спи). 

А също и в различни нарушения на психичното състояния, като депресия, апатия. Впоследствие може да се появят различни промени в паметта, т.нар. съдова деменция, която бавно и постепенно води до паметови нарушения и проблеми в концентрацията и вниманието. 

Освен това, пациентите могат да имат огнищна неврологична симптоматика като резултат от прекарани инсулти: слабост в някой от крайниците, нарушение в зрението, в сетивността, координационни смущения. 

Важно е все пак по някакъв начин да бъде спряно заболяването, защото, като прогресира, води до тежки деменции, т.е., оглупяване на пациентите, когато нарушенията са вече необратими. 

- Може ли да засегне и млади хора и защо?

- Да, за съжаление, може да засегне и млади хора. Причините: първо, те водят застоял начин на живот, много от тях по цял ден стоят на компютъра или пред джиесема, вместо да  спортуват. Освен това, много млади хора са с наднормено тегло, с повишен холестерол. При други причината е ранна хипертония, която се проявява за пръв път на 20 или 30 години, или пък диабет. Особено диабет първи тип, който е доста агресивен и ако не се контролира, също дава отражение. Има и елемент на наследственост. 

Общо взето, заболяванията, които се срещат при възрастните, вече все по-често засягат и млади хора, подмладяват се, както се казва в последно време. За съжаление, може да се срещнат дори и преди 20-годишна възраст.

Митове за деменцията

В някои случаи пациентите не знаят даже, че са прекарали съдови инциденти. Например при рязко покачване или понижаване на кръвното налягане, им става по-зле и тогава вече идват при нас. С картина (магнитно-резонансна или скенер-томографска) на множество исхемии в различни мозъчни зони. Т.е., вече като мултиинфарктна енцефалопатия или мозъчносъдова болест.

- Кои фактори или по-скоро какви грешки в поведението провокират тези симптоми?

- Самият пациент или не си контролира кръвното налягане, както трябва (при рязко спадане на кръвното също могат да се появят симптоми), или не спазва режима на хранене. Или не си контролира диабета добре, а както хипо-, така и хипергликемията също се отразяват. 

Т.е., това съчетание на артериална хипертония, дислипидемия и диабетът със затлъстяване (метаболитен синдром), са рискови и за инфаркти на миокарда, и за инсулти. И впоследствие, ако човек не си обърне внимание, се стига до тежки деменции и паметови нарушения, които вече са необратими. Т.е., засягането и увреждането на мозъка е следствие на редица соматични и други заболявания. 

Освен това, неглижирането, ненавременното и недостатъчно лекуване на тези заболявания, голямо значение има и стресът. Особено в днешното забързано време, с тези лоши новини, които ни заливат от медиите. Представете си един възрастен човек да се затвори вкъщи, да слуша и гледа само лоши новини, ами той изпада в депресия и постепенно се влошава. Цял ден на дивана, с лоши мисли в главата, такъв човек освен всичко друго, ще напълнее. 

Това може да отключи високо кръвно налягане, стресът да доведе и до диабет. Така че, колкото и изтъркано да звучи, много е важно движението, всеки на колкото и години да е, трябва да придобие навика да се движи. Е, ако не може по 8 километра на ден, да се опита да ходи пеша. Вместо да се качва на колата или метрото, да повърви пеша, на слънце, на въздух. Или пък, възрастните хора да започнат с леки разходки по двайсетина крачки, после да ги увеличават постепенно. Обездвижването води до напълняване и поради факта, че като си стои у дома, човек замества стреса с по-често и обилно ядене. 

- Д-р Петрова, кога е желателно човек с такива оплаквания да потърси специалист и в какво се изразява терапията на мозъчносъдовата болест?

- Колкото по-рано потърси специалист, толкова по-добре, за да не се стигне до деменция. Да, има терапия. Първо се лекуват или по-точно коригират рисковите фактори. След това се прилага антиагрегантна или антикоагулантна терапия. Също така, невропротективна и съдоразширяваща терапия.

Целта на терапията е да се стопира влошаването, да не се позволи прогресиране на състоянието, защото идва един необратим момент и тогава каквото и да се предприеме, не може да помогне. Стигне ли се дотам, дори и с най-доброто лекарство нищо не може да се постигне, защото липсва субстратът. Т.е., мозъкът вече го няма: или е променен вече с атрофия, или с т.нар. исхемични фокуси, които са необратими, особено ако са в такива зони, които отговарят за паметта. 

Мозъчен враг: 7 храни, които могат да доведат до деменция

Вижте, процесът прогресира бавно и в крайна сметка, човек като осъзнае, вече е станало късно. И тогава всичко е по-трудно, защото вече основата е различна и обратното развитие е много по-трудно, дори невъзможно. Затова целим с терапията да се спре прогресирането, за да може човек поне да се самообслужва. А не да се стига до ситуации този вече дементен болен да излезе и да не могат да го открият близките, или оставен сам у дома, да извърши някакви поразии...

- Кога забравянето означава деменция и кога не трябва да ни притеснява?

- Има състояние, наречено псевдодеменция. Когато човек е много претоварен, когато е стресиран, има вероятност да забравя понякога. Това се определя с невропсихологичен тест, за да стане ясно кога е деменция и кога е псевдодеменция. Много често тестът показва, че хора в стрес и депресия не са реално дементни, а напрегнатият начин на живот предизвиква от време на време такива нарушения при тях. 

Искам да призова хората да не си поставят сами диагноза, ние имаме изключително добри невропсихолози, ще си позволя да посоча академик Трайков – най-добрият дементолог в България, познат и в чужбина. Най-добре се обърнете към тези добри специалисти, за да се види реално има ли проблеми. Защото, ако заболяването е съвсем в началото, ще се вземат съответните мерки. Или пък, ако му няма нищо, ще се успокои.

За профилактиката 

“Първо, кръвната захар да се държи в оптимални стойности, да не се допуска хипер- и хипогликемия. Кръвното налягане - 120-130/80. Нито много високо, нито много ниско. Търсене на възможности за справяне с наднормените килограми. Да се следи холестеролът, да се лекуват сърдечносъдовите заболявания. Да се прави доплер на 6 месеца, за да се види в какво състояние са кръвоносните съдове. Да се приемат антиагреганти и антитоагуланти, съдоразширяващи, както и по-специфичните ноотропни медикаменти. Разбира се, с категоричното предписание на лекуващия лекар, с оглед противопоказания от страна на сърдечносъдовата система. 

В крайна сметка, ще го кажа за пореден път - да се коригират рисковите фактори, ако те не се лекуват, нищо не може да се направи. Много е важна ролята на социалните контакти. Човек не бива да е изолиран, трябва да се среща с приятели, да играе шах, судоку и прочее. Така той няма да изпада в апатия, депресия, отчаяние, мозъчносъдови нарушения. Важна е ролята на семейната среда, но ми се ще да посоча колко полезна е средиземноморската диета. Аз горещо  я препоръчвам като най-полезна и здравословна - зехтин, плодове, зеленчуци, риба. Е, във Франция наблягат и на виното, но по принцип, алкохолът не е много препоръчителен.

В заключение ще кажа, че всеки трябва да отговаря сам за себе си, никой не може изцяло да поеме отговорността на другия. Да, лекарят ще помогне, но и вие го направете”, призова лекарят. 

Яна БОЯДЖИЕВА  

Коментари