В това интервю с д-р Иван Добринов говорим за отхвърлените от парламентарната здравна комисия наскоро предложения за промени в Закона за здравето с цел защита правата на психично болните. При обсъждането на законопроекта станало ясно, че той се нуждае от твърде много корекции, като едно от най-сериозните възражения било изказано от Българската психиатрична асоциация. Акцентът в това становище: в законопроекта не е отразено изобщо мнение на психиатрите, които трябва да работят с него.
Визитка♦ Д-р Иван Добринов е началник на Шесто мъжко отделение в Държавната психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“ в Раднево. Освен че работи „на терен“ със своята експертиза и всеотдайност не само към своите пациенти, той никога не остава безразличен и към причините, поради които десетилетия наред вече не се случва реална реформа в психиатричната помощ. |
- Д-р Добринов, прочетох вашето становище по повод отхвърления законопроект. Ще споделите ли към кого конкретно насочвате своите критики?
- Моят коментар визира всички политически сили. Защото в постоянните предизборни периоди наблюдаваме една много гнусна манипулативна тенденция. Тя цели радикализация на определени групи от гласоподавателите и култивиране на нетърпимост към инакомислещите. Явно нашите „избраници“ си въобразяват, че така ще раздвижат отвратените избиратели. Насилственото налагане на „толерантност“ е нонсенс: то е като да крещим за тишина или да воюваме за мир…
Освен традиционните сюжети, кризата в доверието към управниците катализира сътворяването на нови сценарии. Ето един от модерните: народните представители предлагат законови промени, които забраняват нещо по принцип забранено. Така създават илюзията, че то е масова практика, а те са героични борци за справедливост. Това се случи и с предложенията за промяна в Закона за здравето с цел защита правата на психично болните.
- А ще посочите ли по-конкретно абсурдите, залегнали в тези предложения?
- Започвам с ето това: „забранява се всяка форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение или налагане на наказание спрямо лицата с психични разстройства по време на лечението им“.
Досега законът разрешаваше ли ги? Може ли точни дефиниции? А пациентите по чл.89 от НК, които в рамките на наказателното производство са настанени на принудително лечение? А разпоредбите на чл.92 от НК: „Принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода се провежда през време на изпълнение на наказанието?“
Продължавам с нещо наистина супер абсурдно: „забранява се използването на „хирургични методи за промяна в морфологията на централната нервна система с цел постигане на определени психични характеристики“.
Как се появи тази екзотична идея?
Лоботомия не се прави от 60-те години на миналия век… Няма как да не се възмути човек на следното: „забранява се поставянето на пациентите в лоши условия, като например „липсата на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, качествено медицинско обслужване, условия на двигателна активност“ или пък условия, които „пораждат чувство за страх, незащитеност, малоценност“.
А какво финансиране са осигурили депутатите през последните 20 години за тези нужди? Историческите бюджети на ДПБ не покриват разходи за дрехи, тоалетна хартия, сапун, четки и пасти за зъби, самобръсначки, чорапи, обувки, памперси.
Д-р Иван Добринов
Предвидените средства за храна и медикаменти са абсурдни. Представете си как се оправя един психично болен бездомник, без никакви средства, настанен със съдебно решение за 3 или 6 месеца на лечение в държавна психиатрична болница… Старите сгради се разпадат, за енергийна ефективност и дума не може да става. Понякога те застрашават директно живота на пациенти и персонал.
Топла вода се пуска по график, тоалетните са много по-малко на брой от необходимото, състоянието им няма да коментирам… Ремонтите изискват сериозни средства и контрол. През нощта и почивните дни при нас един лекар дежури на 8 отделения, които са в отделни сгради. Често една медицинска сестра на нощно дежурство обслужва две отделения, един санитар се грижи за 50 болни.
Основните критики при последните инциденти с пожари бяха, че няма служител, който да наблюдава постоянно имобилизиран или изолиран болен. Ами няма… И не закон или наредба, а достатъчно щатни бройки с прилични заплати биха разрешили този проблем. На едно от последните дежурства ми се наложи да преглеждам едновременно 4-има пациенти в три различни отделения, всичките в тежко състояние. Как персоналът да се клонира?
- Има ли още текстове в законопроекта, с които не сте съгласен като психиатър?
- Да, има: „Исканията за задължително настаняване и лечение се разглеждат от съдии, които притежават специална подготовка в областта на правата на хората с увреждания или имат достъп до специализирано обучение“; „Служебните защитници и прокурорите трябва да притежават специална подготовка в областта на правата на хората с увреждания или имат достъп до специализирано обучение“.
Кой и къде предлага в момента такова обучение? Колко юристи вече са обучени, та да заработят веднага? Как ще се осигурят те в по-малките населени места? Или пък: „за вещо лице се назначава психиатър, който не работи в лечебното заведение“.
А там, където има само едно лечебно заведение? Дефицитът на съдебни психиатри е повсеместен. Как ще командироват специалисти, които да поемат огромния обем работа в ДПБ например? И дойде ред на „осигуряване на обществено наблюдение“! Кой ще определи наблюдателите? Как ще гарантира конфиденциално отношение спрямо пациентите в безпомощно състояние? А защитата от злоупотреби от страна на допуснатите външни лица?
А тяхната квалификация с оглед адекватна преценка на ситуацията? Кой ще носи отговорност, когато черепът на някой наблюдател бъде раздробен от буйстващ пациент? Защото в повечето здравни заведения охрана все още няма…
Как ще ограничим злоупотребите от хора, които се забавляват или се облагодетелстват за сметка на психично болните? Десетки пъти съм гонил такива от болницата. Затворените психиатрични отделения не са зоологическа градина и случайни хора не би трябвало да бъдат допускани там.
Впрочем, социалната услуга „водене на случай“ все още не е налична в България, въпреки че за нея се говори поне от 25 години. Тогава квалифициран социален работник би отговарял за определен брой пациенти, като би осигурил не само наблюдение, но и компетентна подкрепа на всеки етап от лечението, рехабилитацията и ресоциализацията.
Имобилизацията, наричана от някои депутати „завързване“ понякога е животоспасяваща за пациента и околните. Ограничаването на времето чрез наредба би създало допълнителни рискове. За съжаление, никой не боледува по наредба…
Колеги скоро коментираха случай с интоксикиран зависим пациент, който има агресивно поведение. Често при нас постъпват такива. Комбинацията на няколко психоактивни вещества прави опасно приложението на седиращи медикаменти. Действието на метамфетамина продължава до 12 часа, с антидот не разполагаме. Комбинирането на 3, 4 или 5 различни психоактивни субстанции води до непредсказуем ефект и назначаването на невролептици и транквилизатори може реално да убие болния. Как да го оставим да си реже гърлото със стъкло или да бие с юмруци случайно попаднали в полезрението му хора, за да защитим гражданските му права?
И не на последно място: „лекарят, извършил спешен прием, незабавно уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане“… На нощно дежурство ни се е случвало да приемаме по 3-4 доведени по спешност пациенти. Много ми е любопитно как незабавно ще задействам социалните служби по малките часове на денонощието…
За съжаление, компетентността на нашите „човеколюбци“ никак не вдъхва надежди. Бих попитал всички политици: какво сътворихте, когато имахте властта да промените нещо? Мога доста да изброявам: серия проверки, без никакъв резултат; обемисти въпросници с безумни въпроси; празни обещания за повече персонал; никакви действия по Националната стратегия за психично здраве; смешни пари за храна и медикаменти в ДПБ; никакви средства за психосоциална рехабилитация; никакви програми за ресоциализация на зависими; временна комисия за правата на психично болните, която нищо не свърши; тонове помия с обвинения по медиите срещу малкото останали специалисти в психиатричните служби.
Яна БОЯДЖИЕВА
