Д-р Иван Казмин: Хранителните добавки не са лечение при ревматичните заболявания

Студът, влагата, вятърът са фактори, засилващи оплакванията от вече съществуващо ревматологично заболяване

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/d-r-ivan-kazmin-xranitelnite-dobavki-ne-sa-lecenie-pri-revmaticnite-zabolyavaniya Zdrave.to
Д-р Иван Казмин: Хранителните добавки не са лечение при ревматичните заболявания

Д-р Иван Казмин живее и работи в Бургас. Завършил e хуманна медицина през 1982 г. в Медицинската академия в София. Специалист е по вътрешни болести от 1989 г. и по ревматология от 2001 г. Началник е на Отделението по ревматология в “УМБАЛ - Бургас” АД. Сертифициран е за ултразвуково изследване на мускулно-скелетната система и за клинична костна дензитометрия (измерване на костна плътност). Притежава практически умения по мануална терапия на гръбначен стълб и периферни стави. Член е на Българското научно дружество по ревматология. Владее писмено и говоримо руски и английски език.

 Разговаряме с д-р Иван Казмин за обострянето на ревматичните заболявания през есента и тяхното лечение.

- Д-р Казмин, защо през есента и зимата рязко се увеличава броят на хората, които търсят ревматолог?

- При дегенеративните и възпалителните ставни и гръбначни заболявания наблюдаваме т.нар. метеотропност - засилване на оплакванията при промяна на времето (най-вече заради атмосферното налягане). Затова и болката, която изпитват пациентите, се нарича метеопатна. През есента и пролетта атмосферното налягане често се променя. Затова през тези сезони оплакванията на пациентите зачестяват и се засилват и съответно те търсят помощ от ревматолог. 

Студът, влагата, вятърът са фактори, засилващи оплакванията от вече съществуващо заболяване, но не са първопричина то да се появи. От нашите баби и дядовци сме чували „започнаха да ме въртят коленете или усещам студ в ставите, значи утре ще вали“ - това е типичен пример за метеопатна болка. Други пациенти при същите обстоятелства се оплакват от болки в гърба и кръста, защото артрозният процес там е най-напреднал. 

- В България повече ли са хората с ревматологични заболявания в сравнение с Испания или Финландия например?

- На медицинската наука е известно, че при по-голямата част от ревматологичните заболявания е налице определена генетична предразположеност. По тази причина е трудно да се правят сравнения в заболеваемостта от такива болести на големи групи от хора (народи, нации), които са генетично различни. У нас такива сравнения могат да бъдат правени например при български граждани с различен етнически произход.

- При кои етноси са по-чести ревматологичните заболявания?

- По-голяма честота на възпалителни гръбначни заболявания и системни болести на съединителната тъкан наблюдаваме при хората от турския етнос

Най-вероятно това се дължи на брачната затвореност на хората от този етнос, което е предпоставка за по- висока честота на възникване на рискови генетични комбинации.

- „Подмладаяват“ ли се ревматологичните заболявания и ако е така, защо?

- Към момента няма научно доказани данни за такова „подмладяване“ на заболяемостта. Това, че все по-често откриваме такива заболявания при по-млади хора, се дължи на наличието на добре подготвени специалисти-ревматолози и по-добрите възможности за ранна лабораторна и образна диагностика. Например само за последните 10-12 години ревматолозите в Бургаска област станаха от трима на 10.

- Кои са най-честите оплаквания, с които хората идват при ревматолог?

- Болката. Болка от ставен, гръбначен и/или мускулен произход. От там нататък ревматологът трябва да направи всичко необходимо и възможно, за да изясни причината, да определи заболяването и да назначи лечение.

- Как се диагностицират ревматологичните заболявания?

- Първото условие е пациентът да стигне до ревматолог. След това на базата на оплакванията му, физикалния преглед, резултатите от лабораторните и образните изследвания, консултации с други специалисти, ако такива са необходими, ревматологът поставя т.нар. работна диагноза и определя лечебното поведение. Проследявайки състоянието на пациента във времето, ревматологът е възможно да промени както диагнозата, така и лечението.

- Какво е лечението?

- Не е възможно да се изброят само лекарствените групи, камо ли отделни лекарства. 

Лечението зависи от много фактори и е ангажимент и отговорност на лекаря. Всяко лечение е споделено решение между лекар и пациент, където водеща роля има медикът.

Д-р Иван Казмин

- Има ли природни „лекарства“ - кал, луга, слънце, море и др.?

- Да, има. И не само изброените, но и минералните води, билките, физическите упражнения. Има исторически сведения и археологични артефакти, които доказват, че такъв тип природни „лекарства“ се ползват от човечеството от повече от 10 000 години.

- Кой и как може да ползва тези природни „лекарства“? Лекарят ли дава предписания?

- Както при всяко лечебно средство, има показания и противопоказания за неговото приложение. Тъй като говорим за лечение, лекарят (най-малкото по закон) е този, който дава предписание за вида, начина и продължителността за прилагане на тези природни „лекарства“ и носи отговорността за своите препоръки.

- Какво трябва да е поведението на човек с ревматологично заболяване в студените месеци?

- Както при всички останали хора - да не се излага на преохлаждане, да поддържа своята физическа активност според възможностите си и атмосферното време, да избягва възможни рискове от падане, от контакт с боледуващи от сезонни инфекции, да приема течности под формата на топли (за предпочитане неалкохолни) напитки, да се храни балансирано и да следва препоръките на лекуващия го ревматолог.

Храненето трябва да е природосъобразно и да не води до увеличаване на телесното тегло, за да не се товарят излишно ставите. На второ място, за предпочитане е храната да е от естествен произход - свежи зеленчуци, плодове, меса, млека и млечни произведения. Да се избягва употребата на т.нар. процесинг храни - салами, кренвирши, снаксове, крекери, чипс, подсладени газирани напитки. 

Понякога, особено през зимата, съветвам пациентите си да консумират например пача, свински краченца и уши, защото това е храна, богата на хрущяли и колаген и е по-питателна, евтина и вкусна от хранителните добавки с такова съдържание.

- Какво трябва да прави пациентът, за да облекчи признаците на заболяването си?

- Да облекчиш признаците на дадена болест не значи, че я лекуваш. В повечето случаи подобно поведение „замъглява“ за лекаря самата болест. Симптомите на което и да е заболяване са преди всичко сигнал за пациента, че нещо не е наред с неговото тяло. Тълкуванието на тези признаци, събирането им в симптомокомплекс и откриването на причината за тяхната поява е основната задача на лекаря. Самодиагностиката и самолечението от страна на пациента по-често носи риск за него самия.

- Има ли превенция на ревматологичните заболявания и каква е тя?

- В основната си част ревматологичните заболявания са с неясна, да не кажа неизвестна причина. Следователно не е възможно да превентираш, т.е. да профилактираш каквото и да е заболяване, за което не е известно какво го причинява. Може би само при остеопорозата е възможна ефективна профилактика чрез интензивна физическа активност, излагане на слънце през летните месеци и прием на вит. D и вит. К през останалата част от годината, намаляване, а където е възможно, спиране на тютюнопушенето, регулиране на приема на кафе до 2 чаши на ден, прием на естествени храни и напитки с високо съдържание на калций.

- Има ли нещо важно, което трябва да знаят хората, а аз не съм Ви попитала?

- Хранителните добавки не са лечение. Не разчитайте на тях като на средство, което ще ви излекува. Много често пациентът може да има субективно облекчение при прием на хранителни добавки, но в същия момент заболяването продължава своето развитие и може да доведе до трайни и необратими увреди. 

Мария ИВАНОВА

Горещи

Коментирай