Д-р Иван Лютаков е гастроентеролог в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” в София и асистент в Катедрата по гастроентерология на Медицински университет София.
Защитил е дисертация на тема “Микроскопски колит и биомаркери за малабсорбция на жлъчни киселини при пациенти с хронична диария”.
Основният фокус на работата му са хроничните възпалителни заболявания на червата и извършването на инвазивни ендоскопски процедури на дебело черво и стомах. Разговаряме с д-р Иван Лютаков за все по-масовите заболявания на червата.
- Д-р Лютаков, каква е симптоматиката на тежките чревни възпалителни заболявания болест на Крон, улцерозен колит и микроскопски колит?
- Това са хронични автоимунни/автовъзпалителни чревни заболявания, а не инфекциозни (не са заразни). От тях страдат често млади хора, но може да засегнат и възрастното население.
Първият симптом е честа диария с воднисти, кашави изхождания над три пъти дневно. Може да има или да няма коремна болка. При пациентите с улцерозен колит има и ректорагия – кървене, когато ходят по голяма нужда.
В началото има само няколко диарични изхождания, от време на време – коремни болки или температура и повечето пациенти гледат на тях доста небрежно. Но когато симптомите продължат повече от два месеца, е редно да потърсят гастроентеролог.
Той ще им назначи кръвни изследвания, след това и фекални, за да се изключи някоя бактериална или гъбична инфекция в червата.
Понякога се налага по-често изследване на фекални проби, понякога са нужни и серумни имунологични тестове. Най-често се изследва фекален маркер за чревно възпаление – фекален калпротектин. И ако този маркер е доста завишен, следва да се извърши колоноскопия.
При нея се оглежда лигавицата на червата, за да се изключат полипи и тумори на дебелото черво. По време на колоноскопията се взема биопсия и се изпраща за хистологично изследване. По този начин се поставя категорично диагнозата болест на Крон, улцерозен колит или микроскопски колит. След това пациентът може да започне лечение.
В повечето случаи при тези болни се използва имуносупресивно лечение с кортикостероиди, аминосалицилова киселина, имуномодулатори или с новите биологични лекарства, които представляват моноклонални антитела.
- Често ли се среща вече синдромът на раздразненото черво и как се лекува?
- Около 20% от населението, предимно млади хора, подложени на голям стрес, страдат от синдрома на раздразненото черво.
Техните симптоми са газове, подуване на корема, куркане на червата, спазми или неспецифични коремни болки. При тях обикновено няма диария, а по-често запек или се редуват запек и диария.
Имате ли синдром на раздразненото черво и как да го лекувате?
Когато във фекалните и кръвните изследвания няма отклонение от нормите, може да не се прави колоноскопия. Синдромът на раздразненото черво се лекува симптоматично – с пробиотици и с различни лекарства, за да се подобри чревната флора.
В 90% от случаите състоянието се нормализира при правилен начин на хранене, прием на пробиотици и пребиотици, здравословен режим на активност и почивка, когато се овладее стресът в ежедневието.
- Има ли вероятност синдромът на раздразненото черво да бъде предвестник на тежко възпалително чревно заболяване?
- Много пъти синдромът на раздразненото черво прикрива или замаскира в началото болест на Крон или глутенова ентеропатия. Но чрез серия от кръвни, фекални изследвания и най-вече имунологичните серумните тестове – антитела за глутенова ентеропатия – може да се установи заболяването.
Когато е нормална кръвната картина (ПКК), отрицателна е копрокултурата и е нормален фекалният калпротектин, в 95% от случаите се касае за синдром на раздразненото черво.
Много редки са случаите на болест на Крон или на улцерозен колит с нормален фекален калпротектин. Изследването вече се прави на много места и навлезе в рутинната практика. Ние от доста години го използваме за диагностика в нашата клиника, даже има написани няколко дисертации на тази тема.
Фекалният калпротектин и фекалният окултен тест (за микрокървене от дебело черво) се наложиха като скринингови маркери, с които може да се прецени кои са рисковите пациенти, при които е необходимо да се прави колоноскопия.
Д-р Иван Лютаков
- Достатъчно ефективно ли е лечението на болестта на Крон и на улцерозния колит?
- Тези заболявания нямат доказан причинител, като например конкретна бактерия или вирус. При автоимунните заболявания настъпват нарушения в регулацията на имунитета, а може и генетична предиспозиция да активира имунните клетки, червото да страда от собствената имунна система.
До момента науката е достигнала до това да потиска различни механизми на имунната система чрез биологични терапии, за да се спрат страданията на пациентите.
В голям процент от случаите биологичните терапии действат добре и водят до ремисия. Това означава по-малък брой изхождания, липса на болка, кръвните и фекалните маркери стават нормални, ендоскопски червата изглеждат добре. При това положение пациентите имат нормално качество на живот.
Но в 50% от случаите пациентите не се подобряват Те сменят различни лекарства, пробват нови молекули, защото всяка година излизат нови биологични терапии. Това са трудните пациенти.
Някои от тях се налага да се подложат и на хирургия – последната възможност за подобрение. В повечето случаи, ако се започне рано адекватно медикаментозно/биологично лечение, не се достига до хирургично лечение.
- Има ли още случаи, при които не се разпознават чревните възпалителни заболявания и се правят излишни хирургични резекции?
- Преди години възпалителните чревни заболявания са били слабо познавани и пациентите са били оперирани по-често при първа изява на коремна болка. Правена е ненужна апендиктомия или някаква чревна резекция.
В днешно време голяма част от хирурзите вече са се сблъсквали с пациенти с болест на Крон и улцерозен колит и знаят, че ако се направи правилна диагностика от гастроентеролог и се започне отрано медикаментозно лечение, пациентите не стигат до хирургия.
Вече напредна и диагностиката с образни и ендоскопски методи, апаратурата се подобри, пациентите по-бързо се насочват към преглед от гастроентеролог, правят се доста ендоскопии ежедневно. Дори в малките градове лекарите са доста информирани, а с помощта на новите ендоскопски апарати много по-лесно се стига до правилната диагноза.
В днешно време поставянето на диагнозата на чревните възпалителни заболявания отнема от няколко месеца до една година. Докато преди време диагнозата се е забавяла с 5 – 6 години.
Лечебни билкови смеси при хроничен и язвен колит
- Какви са най-масовите гастроентерологични заболявания, от които страда населението?
- Най-масови са така наречените функционални заболявания, към които спадат функционалната диспепсия, гастроефазогиалната рефлуксна болест и синдромът на раздразненото черво. Функционалните заболявания нямат органична причина, а се дължат на постоянния стрес на организма, на нарушения ритъм на хранене и нарушен мотилитет на червата.
Тогава пациентите започват да получават киселини и болки в стомаха, които минават в графата „хроничен гастрит“. Повечето такива пациенти са по-чувствителни като тип нервна система, защото червото е богато инервирано и се влияе от много външни фактори.
Колкото и ендоскопски изследвания да се правят при тези функционални заболявания, всичко изглежда нормално, но пациентът страда, има болка и други оплаквания. Единственият начин да им помогнем е със симптоматични лекарства, да се промени ритъм и режима на хранене, да се консултира с психолог и да се подобри психичното здраве.
- Голяма част от хората страдат от констипация (запек). Как може да се справят с този проблем?
- При хроничен запек проблемът в повечето случаи е функционален – нарушение в перисталтиката на червата.
Пациентът не се изхожда няколко дни, бактериите в червото застояват, ферментират, образуват се газове, коремът се подува и пациентът страда. Доказано е, че хората със запек имат по-лошо качество на живот от тези с диария.
Причините за запека са най-различни – от типа нервна система, от някое хронично заболяване, птоза на червата или странични ефекти на някои медикаменти. За съжаление, хроничният запек трудно се повлиява.
Съществуващите лекарства на пазара са с временен ефект, някои от тях водят червото до „привикване“ и до така наречената „меланоза“, която се образува по лигавицата на червото.
Най-безвредното при тези пациенти е постоянната употреба на фибри с много вода. А също много движение. Фибрите водят до стимулация на мотилитета на червата, до абсорбация на вода от червото и това „омекотява“ изпражненията и улеснява изхождането.
Мара КАЛЧЕВА
