Д-р Калин Видинов, д.м., завършва Медицинския университет в София през 2004 г. Оттогава и досега работи последователно като асистент, клиничен ординатор и главен асистент в Клиниката по ендокринна хирургия към УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев” и МУ-София.
Има признати специалности по “Хирургия” и “Гръдна хирургия”. Придобива допълнителни специализации в минимално инвазивна отворена тироидна хирургия, щитовиден и колоректален карцином (Европейското училище по онкология) през 2006 г., лапароскопска колоректална хирургия, миниинвазивна и лапароскопска диагностика и хирургия.
През 2013 г. - минимално инвазивна видеоасистирана тироидина хирургия в Катедра по оториноларингология в 3-ти Медицински факултет на Карловия университет и Военноуниверситетската болница Прага, Чехия. През 2020 г. - Трансорална ендоскопска тироидектомия вестибуларен достъп (TOETVA) в Измир -Турция.
Има издадени публикации в редица национални и международни издания и участва в различни български и международни конгреси. Членува в Българския лекарски съюз, Българското хирургично дружество, Българското дружество по ендокринология и Европейското дружество на ендокринните хирурзи
Известният специалист коментира в това интервю темата за много масовите заболявания на щитовидната жлеза.
- Д-р Видинов, какво представлява папиларният карцином на щитовидната жлеза?
- Това е най-често срещаният карцином, който представлява като цяло 95% от случаите с рак на щитовидна жлеза. Той обаче протича изключително доброкачествено – нараства много бавно и сравнително късно дава лимфни метастази. Ако се хване в ранните стадии, той е на 100% лечим.
- Какви диагностични методи се използват за откриването му?
- Диагностиката е изключително достъпна. Извършва се чрез ултразвук – ехография на щитовидна жлеза и тънкоиглена пункционна биопсия. Това са основните методи, с които карциномът се визуализира, биопсира и се поставя адекватната диагноза. След тези изследвания получаваме доста стабилна преценка по отношение на случая – т.е., в около 70% доказваме след пункционната биопсия, че това е карцином, но има шанс за 30% грешка. Затова препоръчвам винаги да се обяснява предварително на пациентите, че само на базата на пункционната биопсия те все още нямат крайна диагноза. Тя се поставя едва след операция, но вече от патоанатома, който преглежда трайния хистологичен препарат.
Тези пренебрегвани симптоми говорят за рак на щитовидната жлеза
- През какъв период от време е препоръчително да се извършва профилактика?
- Тъй като това заболяване протича изключително благоприятно, започва се с ехография на щитовидна жлеза, която е достатъчно да бъде извършвана веднъж годишно, в случай че има наличие на някакви възли. Но ако човек няма такива, веднъж на три до пет години също е доста адекватна превенция.
- Изследването на хормоните на щитовидната жлеза може ли да е ориентир и за профилактика?
- По принцип освен структурата, която се преценява на базата на ехографското изследване на щитовидната жлеза, трябва да оценим винаги и нейната функция. Такъв показател са хормоните: TSH, FT3 и FT4, включително и антитела, като ТАТ и МАТ, които също дават оценка, но вече за наличие на функционално заболяване на щитовидната жлеза. Това, с което се спекулира от много лаборатории и някои колеги, е тиреоглобулинът.
Той не е хормон, а е продукт на щитовидната жлеза – има го и при нормалната й функция. Това е белтък, който се продуцира от клетките на щитовидната жлеза и се натрупва във фоликулите. Една част от хората го имат в по-голямо количество в кръвта си, други – в по-малка степен. Много колеги плашат пациентите, че тиреоглобулинът е белег за малигнен процес, тоест, за карцином. Реално той става белег за малигнен процес едва тогава, когато щитовидната жлеза на пациента е премахната и има диагноза карцином.
- Какви са методите за лечение на карцином на щитовидната жлеза?
- Веднъж доказан с пункционна биопсия, единственото лечение на този карцином е оперативното. Ако е излязъл извън рамките на щитовидната жлеза, тогава се провежда и радиойодтерапия. А при напреднал карцином, тоест с органни метастази, се прилага т.нар. таргетна терапия – медикаменти от групата на тирозинкиназните инхибитори от колегите онколози, което съответно дава доста добро действие при около 30% от пациентите.
- Какви видове оперативни техники се прилагат?
- Съществуват много различни методи на повлияване в зависимост от това колко голям белег искаме да имаме. Използва се класическата, до минимално инвазивна методика. А най-новата методика е така наречената трансорална тироидна хирургия TOETVA.
При нея разрезът е скрит в устната кухина и не се вижда, независимо че се премахва цялата щитовидна жлеза. Минималният инвазивен метод, който е изключително застъпен у нас, е с 2 см разрез в областта на шията, като пак се извършва цялостно или едностранно премахване на щитовидната жлеза. Нито един от инвазивните методи обаче не се препоръчва при наличие на лимфни метастази, особено в латерална лимфна верига.
- Какво означава радиойодтерапия?
- Това е радиоактивен йод – по-точно, един от изотопите на йода. Прилага се като ампула или таблетка и по-този начин се натрупва само в клетките на карцинома на щитовидната жлеза, като така ги унищожава. Прилага се в определени отделения, където има изолатор – йодът е радиоактивен. Този период е около седмица и тогава пациентът се изолира в специална стая.
- Каква е успеваемостта на лечението в различните фази от развитието на рака на щитовидната жлеза?
- Когато ракът на щитовидната жлеза е локализиран само в областта на лимфните възли – т.е., имаме лимфни метастази, но нямаме далечни органни такива, успеваемостта е доста голяма – до 60-70%. Ако не са засегнати лимфни възли, е около 100%. Когато ракът се развие в порядъка на 20-25 г., за съжаление, дава органни метастази и тогава лечението е изключително трудно, като не можем да преценим какъв ще бъде успехът му. До петата година от откриването му имаме основата лечението да бъде 100%-во.
Трупате килограми – изследвайте щитовидната жлеза
- Каква е ролята на радиацията от Чернобил по отношение на рака на щитовидната жлеза?
- Това е много хубав въпрос, но в известна степен можем да го свържем с дилемата кое първо е излязло – яйцето или кокошката. Това е така, защото сме доказали, че на базата на Чернобил и радиацията се увеличават вкупом всички заболявания на щитовидната жлеза. Радиацията увеличава карцинома, но не само него, а цялата патология, която засяга щитовидната жлеза. Така че не може да кажем, че радиацията изолирано е свързана с увеличаване на случаите в тази посока. За България такава статистика няма и не е открита подобна зависимост.
По последни данни от нашия раков регистър, който, за съжаление, бе закрит преди пет години, се касае за около 370 случаи годишно. Но в Украйна установиха, че карциномът на щитовидната жлеза след Чернобил се развива доста по-злокачествено, отколкото преди това. Тоест, може да се каже, че протичането е по-различно от това, което е било до момента, но не и като честота на самото заболяване.
- Какви проблеми, свързани с неуредици от страна на държавата и Здравната каса, наблюдавате?
- Проблемите са много. Те са в областта и на самосъзнанието ни като пациенти. За съжаление, българинът, когато нещо не го боли или може да чака, го отписва и не взема мерки. Просто много трудно отива на лекар, особено сега, когато сме в пандемия и болниците са натоварени. Пациентите не ходят вече на прегледи и не се проследяват, а това е много притеснително.
Другият проблем, който вече зависи от НЗОК, са обществените поръчки. Радиоактивният йод, който след операция се използва за лечение на напреднал карцином, е изключително евтин препарат – по 150 лв. на човек. Това не стимулира фирмата да го внася, а тя, за съжаление, е само една. Когато обществените поръчки се обявят, доставките се бавят изключително много.
Те се обявяват през пролетта, но реално пациентите получават лекарството есента. Като вземем предвид и това, че се налага приложението му при едва 1/3 от 370 пациенти с карцином, сумата става изключително незначителна и затова фирмата не иска изобщо да участва в такава поръчка.
Това трябва да се регулира както от НЗОК, така и от Министерството на здравеопазването, което съответно има възможност за контрол и натиск върху тези фирми, които трябва да го внасят.
Деляна УЗУНОВА
