Хранителните дефицити или недохранването често се свързват с най-бедните страни в света, но и много хора в България също са изправени пред този проблем. Какво представлява малнутрицията (недохранването), защо е често срещан проблем при пациенти с гастроентерологични заболявания и до какви по-сериозни усложнения може да доведе - на тези въпроси отговаря д-р Кирил Тодовичин от Отделението по интервенционална гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
Визитка♦ Д-р Кирил Тодовичин има над 7-годишен опит в областта на гастроентерологията. Става част от екипа на Отделението по интервенционална гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда през 2022 г. Преди това професионалният му път преминава през УМБАЛ „Пълмед“, Пазарджик; УМБАЛ „Пълмед“, Пловдив; УМБАЛ „Св. Анна“, София; Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост. ♦ Д-р Тодовичин завършва Медицински университет – Пловдив през 2017 г. Придобива специалност „Гастроентерология“ през 2023 г. Професионалните му интереси са в сферата на диагностиката и лечението на заболявания, засягащи стомашно-чревния тракт, черния дроб, жлъчната система и панкреаса. |
- Д-р Тодовичин, малко от нас са чували за малнутрицията. Подценява ли се проблемът с недохранването?
- Малнутрицията е сериозен глобален проблем, който определено се подценява и често остава в сянката на по-широко обсъжданите теми като затлъстяването и наднорменото тегло. Затлъстяването е т.нар. заболяване на съвремието. То засяга хора във всички социални групи, предимно в развитите страни. Малнутрицията засяга основно здравето на най-уязвимите (деца и жени в бедни райони), където инвестициите в здравеопазването често са ограничени. Световните организации обръщат сериозно внимание на малнутрицията, но тя често се конкурира с други глобални проблеми като инфекциозните болести, климатичните промени и социалното неравенство.
- Защо посочвате, че малнутрицията е „тихият убиец“ на пациентите с гастроентерологични заболявания?
- Малнутрицията е „тих убиец“, защото се развива постепенно, без ясно изразени симптоми, докато не доведе до сериозни усложнения. За пациентите с гастроентерологични заболявания е изключително важно редовно да се наблюдава нутритивният им статус и да се предприемат мерки за корекция на дефицитите чрез индивидуализирано хранене, добавки или парентерално хранене.
Много гастроентерологични заболявания, като болест на Крон, улцерозен колит, цьолиакия и хроничен панкреатит, водят до нарушения в усвояването на хранителните вещества. При хронични възпалителни заболявания се увеличават енергийните нужди, което прави пациента по-уязвим, особено ако хранителният прием е ограничен. Много пациенти с тежки гастроентерологични заболявания страдат от протеиново-енергийна малнутриция. Това, от своя страна, води до загуба на мускулна маса (саркопения), нарушен имунитет, влошено зарастване на рани и повишен риск от инфекции, които могат да усложнят основното заболяване.
Освен физическите последствия малнутрицията влошава качеството на живот. Пациентите често изпитват умора, депресия и липса на концентрация, което затруднява лечението.
- Какво представлява малнутрицията?
- Малнутрицията е състояние, при което организмът не получава достатъчно или правилен баланс от хранителни вещества, необходими за поддържане на здравето, растежа и нормалната функция на тялото. Терминът обхваща както недохранването, така и прехранването, но в медицинския контекст по-често се отнася до недохранването.
- Каква е връзката между термините „малнутриция“ и „белтъчно-енергийно недохранване“?
- Белтъчно-енергийното недохранване е част от по-голямата концепция за малнутрицията. Тя е обобщаващ термин, който включва както недохранването, така и други видове хранителни дисбаланси (прехранване, микронутриентни дефицити). Белтъчно-енергийното недохранване е подвид на малнутрицията, фокусиран конкретно върху недостига на енергия и белтъци.
- Малнутрицията често се определя като хамелеоновата маска на болестта. Как да разбираме това?
- Определението на малнутрицията като „хамелеоновата маска на болестта“ подчертава нейната способност да се проявява чрез различни симптоми, които често наподобяват или се припокриват с други заболявания. Това я прави трудна за разпознаване и диагностициране. Малнутрицията често се развива постепенно и остава незабелязана, докато не достигне напреднал стадий. Това позволява на проблема да „приеме формата“ на друго заболяване, което води до забавена или грешна диагноза.
Често е резултат от основно заболяване - на стомашно-чревния тракт, инфекции, рак, което води до объркване. Малнутрицията може да засили симптомите на други заболявания (диабет или сърдечна недостатъчност), правейки ги по-трудни за лечение. При деца забавеният растеж или когнитивното развитие може да се свържат с генетични или неврологични заболявания, въпреки че причината е недохранване. Малнутрицията може да съществува както при недохранване, така и при затлъстяване.
- Каква е основната причина за недохранването при пациентите с гастроентерологични проблеми?
- Недохранването при гастроентерологични заболявания е резултат както от недостатъчния хранителен прием (непълноценна диета), така и от физиологични нарушения, свързани със самото заболяване (затруднено храносмилане, малабсорбция и загуба на хранителни вещества).
Ефективното лечение изисква интегриран подход, който включва коригиране на храненето, контрол на симптомите и терапия на основното заболяване. Гастроентерологичните заболявания не само затрудняват усвояването на хранителните вещества, но и влошават общото състояние на пациента, намалявайки апетита и приема на храна. От друга страна, непълноценната диета задълбочава хранителните дефицити и утежнява състоянието.
- Какви изследвания са необходими, за да се установи степента на засягане на организма от малнутрицията?
- Установяването на степента на засягане на организма от малнутрицията изисква комплексен подход, който включва клинична оценка, антропометрични измервания, лабораторни изследвания и инструментални тестове.
За установяване на степента на засягане от малнутриция са необходими:
• Клинична оценка: анализ на тегло, хранителен прием, апетит и физически признаци като загуба на мускулна маса, отоци или суха кожа.
• Антропометрични измервания: индекс на телесна маса (ИТМ), обиколка на мишницата и кожни гънки за оценка на мускулите и мазнините.
• Лабораторни тестове: белтъчни показатели (албумин, преалбумин), витамини (B12, D, A), минерали (желязо, калций) и електролити (натрий, калий, магнезий).
• Функционални тестове: измерване на ръкохватна сила и оценка на мускулната функция.
• Инструментални методи: DXA или биоелектричен импеданс за телесен състав.
• Специфични тестове за храносмилане: оценка на малабсорбция чрез фекални тестове и панкреатична функция.
Целта на изследванията е да се идентифицират специфичните хранителни дефицити, а не само да се потвърди диагнозата малнутриция. Така се установяват и причините за тези дефицити, което е от решаващо значение за персонализираното лечение. Всички тези изследвания трябва да се интерпретират в контекста на клиничното състояние на пациента. Комбинацията от клинични, лабораторни и инструментални данни дава най-добра представа за степента на малнутриция и засягането на организма.
Д-р Кирил Тодовичин
- До какви по-сериозни проблеми може да доведе неразпознатото навреме недохранване?
- Неразпознатото и нелекувано навреме недохранване може да доведе до редица сериозни последици за организма, които надхвърлят видимата загуба на тегло. Основните проблеми включват:
• Имунен дефицит: повишен риск от инфекции.
• Забавено заздравяване: трудности при възстановяване от рани и операции.
• Мускулна атрофия: слабост, намалена мобилност и повишен риск от падания.
• Органна дисфункция: нарушена функция на сърцето, черния дроб и бъбреците.
• Костни проблеми: остеопороза и повишен риск от фрактури.
• Когнитивни нарушения: проблеми с паметта и концентрацията.
• Анемия: недостиг на желязо или витамини, водещ до умора и слабост.
• Забавен растеж и развитие: особено критично при деца.
Малнутрицията засяга всички системи на организма, причинявайки не само отслабване, но и сериозни функционални нарушения.
- Каква е тежестта на недохранването като фактор, утежняващ хода на гастроентерологичните заболявания?
- Недохранването е сериозен утежняващ фактор при гастроентерологични заболявания, който значително влошава прогнозата за възстановяване и ефективността на лечението. Пациентите се възстановяват по-бавно след операции, инфекции и обостряния на заболяването. Недостигът на хранителни вещества влияе негативно на реакцията към медикаменти и терапии. Недохранването увеличава риска от инфекции, трудно зарастване на рани и усложнения като фистули и язви. Загубата на мускулна маса води до физическа слабост, ограничена мобилност и по-ниско качество на живот. Тоест недохранването не само утежнява хода на гастроентерологичните заболявания, но и значително намалява шансовете за пълноценно възстановяване. Коригирането му е ключова част от успешното лечение.
- Каква е ситуацията у нас за пациентите?
- Малнутрицията у нас продължава да бъде проблем по отношение на диагностиката и реимбурсирането на хранителните продукти за пациентите. Диагностиката често е късна или недостатъчно приоритетна поради липсата на систематичен скрининг и осведоменост сред медицинските специалисти. Няма въведени и пълни механизми за покриване на разходите за специализирани храни и хранителни добавки, което ограничава достъпа на пациентите до адекватно лечение.
Необходима е по-добра регулация, осигуряване на финансиране и повишаване на осведомеността за важността на навременната диагноза и лечение на малнутрицията.
- Какви са предимствата на специфичните ентерални храни и в кои случаи ги препоръчвате?
- Специфичните ентерални храни предлагат целенасочена хранителна подкрепа, съобразена с индивидуалните нужди на пациента. Тези храни осигуряват безопасно и ефективно хранене, когато обикновената диета не е достатъчна.
Основните предимства включват:
• Подобрена усвояемост – лесно смилаеми формули, които намаляват риска от храносмилателни проблеми.
• Контрол на специфични състояния – адаптирани формули за пациенти с диабет, бъбречна недостатъчност, малабсорбция или други медицински състояния.
• Оптимален баланс на макро- и микронутриенти – предоставят необходимите хранителни вещества в точни пропорции.
• Минимализиране на усложненията – например редуциране на риска от възпаления или рецидиви при хронични заболявания.
Препоръчват се при пациенти с увредено храносмилане или абсорбция, които не могат да се хранят пълноценно през устата. Също така по време на следоперативно възстановяване и за подкрепа при хронични заболявания като диабет, бъбречна недостатъчност, чернодробни или онкологични заболявания за поддържане на теглото и имунитета.
- Хранителните добавки отговарят ли на съвременните изисквания за пълноценно и балансирано хранене?
- Хранителните добавки в аптечната мрежа могат да бъдат полезни за допълване на диетата, но не напълно да заместят пълноценно и балансирано хранене. Те често не съдържат фибри, антиоксиданти и други полезни компоненти, които се намират в цялостните храни, като не адресират комплексните взаимодействия между хранителните вещества, характерни за естествените продукти. Неправилната употреба или предозирането им може да доведе до нежелани ефекти. Не на последно място, не всички продукти са стриктно регулирани, което може да компрометира качеството им.
- Бихте ли обяснили какво е лечебно хранене?
- Лечебното хранене е подход, при който храната се използва като част от лечението на конкретни заболявания или състояния. То включва специално създадени диети или храни, адаптирани към индивидуалните нужди на пациента. Цели се подкрепа на възстановяването, подобряване на общото състояние и качеството на живот и не на последно място, предотвратяване на усложнения, свързани с недохранване или неподходящ хранителен режим. Използва се при хронични заболявания, следоперативни периоди, метаболитни разстройства и други състояния.
- Има ли нещо по-специфично в храненето, за което пациентите и техните близки е добре да знаят?
- Да, при храненето на пациенти и техните близки е важно да се водят от индивидуалния подход, т.е. диетата трябва да бъде адаптирана към здравословното състояние, възрастта и хранителните нужди на пациента. Подкрепата и правилната информираност на близките играят съществена роля за спазването на режима и за доброто възстановяване. Консултацията със специалист осигурява правилно планиране и максимална ефективност на храненето.
Често срещано е в напреднала възраст
Според различни проучвания до 65% от хоспитализираните възрастни хора имат симптоми на малнутриция, въпреки че не им липсва храна.
С годините настъпват естествени промени във функционирането на тялото. С напредването на възрастта метаболизмът се забавя, намалявайки нуждата от калории, но не и количеството хранителни вещества, от което се нуждаем. Може да намалее синтезът на хормона, отговорен за чувството на глад, да се влоши обонянието и да се развие атрофия на вкусовите рецептори.
Друга причина за липсата на апетит при възрастните хора е дефицитът на вещества, отговорни за храносмилателните процеси, особено витамини от група В, както и желязо или цинк.
Стареенето на организма е съпроводено и с атрофични процеси в слюнчените жлези, намаляват секрецията на слюнка и съдържанието на храносмилателни ензими в нея. Понижава се и скоростта на синтеза на протеини от черния дроб, променя се функцията на жлъчните пътища и панкреаса, което води до ограничена секреция на жлъчка и инсулин и нарушена абсорбция на желязо, калций и витамин В12.
Дисфункцията на жлезите в стомашната лигавица води до намаляване на секрецията на солна киселина и в по-малка степен на пепсин. Смилането на протеините се нарушава, изпразването на стомаха се забавя и процесът на храносмилане се удължава. Атрофията на лигавицата и мускулите на стомашно-чревния тракт може да причини задържане на съдържанието в стомаха, което често води до запек. Стомашно-чревните разстройства в напреднала възраст могат да се влошат от диета с ниско съдържание на фибри.
При възрастните хора често се наблюдава гастроезофагеален рефлукс, свързан с отслабване на долния езофагеален сфинктер, нарушено очистване на хранопровода от киселината и намаляване на устойчивостта на лигавицата. Рефлуксът причинява киселини, ерозии и язви на хранопровода. За възрастните хора, страдащи от рефлукс, важен е начинът на приготвяне на храната. По-добре е да изберете лесно смилаеми ястия, приготвени чрез варене във вода и на пара, както и задушени без мазнина във фолио или пергамент.
Хората над 65 години имат намалена способност за усвояване на протеини. Освен забавеното разграждане на протеините в стомашно-чревния тракт някои заболявания (хронична бъбречна недостатъчност или цироза на черния дроб) и свързаните с тях диетични ограничения причиняват дефицит на аминокиселини, необходими за всички важни метаболитни процеси и енергиен метаболизъм в организма.
Милена ВАСИЛЕВА
