Д-р Красимир Хаджилазов е началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната в Клиниката по вътрешни болести във Втора МБАЛ - София, работи и в МЦ “Полимед”. Бил е и в Клиниката по ендокринология на ВМА и Болница “Токуда” - София. Притежава множество следдипломни квалификации и специализации в областта на обменните заболявания.
Д-р Хаджилазов обучава студенти специализанти по ендокринология, изнася лекции на пациентски организации в България. Участва в национални и международни конференции и конгреси. Член е на Българското дружество по ендокринология.
Темата на това интервю е до каква степен някои ендокринни заболявания могат да променят метаболитните процеси така, че те да повлияят на телесното тегло.
- Д-р Хаджилазов, по какви критерии се дефинират понятията „наднормено тегло“ и „затлъстяване“?
- По-точно би било да ги наричаме диагнози, а основните антропометрични критерии са: ИТМ (индекс на телесна маса), талия, както и съотношението талия-ханш и телесен състав. Към тях може да се прибавят и апаратни техники – УЗД, КТ, ЯМР, биоелектричен импеданс, DEXA. Всички тези методи за диагностика трябва да бъдат съобразени с пол, възраст, придружаващи заболявания.
ИТМ е отношение на телесното тегло в кг към ръста (м)2. Той корелира с общото количество мастна тъкан в организма и съответно с честотата на болестност и смъртност, но не оценява разпределението на мастната тъкан, както и разликата между мастна и немастна тъкан.
При индекс 18,5-24,9 кг/м2 теглото се приема за нормално; при стойности 25-30 се тълкува като наднормено тегло, а над 30 кг/м2 вече като затлъстяване. С оглед на установената патогенетична връзка с количеството на абдоминалната мастна тъкан за развитието на редица метаболитни нарушения се препоръчва измерването на талията в см. Още по-добре е да се съчетаят и двата метода. За норма се приема под 94 см за мъже и под 80 см за жени от европеидната раса. Това е особено важно за хора, които са с нормален ИТМ, но с увеличена талия.
Друг показател, специфичен повече за абдоминално затлъстяване, е отношението талия-ханш. Нормата за мъже е под 0,9; за жени – под 0,85. Установено е, че няма съществени предимства пред предишните два метода. В последните години се създадоха и електронни уреди, чрез които, без да навлизам в механизма на действие, се изчислява и целотелесният състав – процентно съдържание на мазнини, мускулна тъкан, течности. По този начин по-точно се оценява от какво евентуално се е повишило телесното тегло.
Тест: Склонни ли сте към напълняване
Подобна, но по-точна информация ни дават КТ и ЯМР, но поради по-високите си цени не се използват в ежедневната практика. В крайна сметка както СЗО, така и българската НЗОК в своите изисквания за дефиниране на наднормено тегло и затлъстяване, залага на ИТМ и обиколка на талията.
- Може ли да се посочи един основен механизъм, отговорен за затлъстяването?
- Според общоприетата формулировка затлъстяването е хронично метаболитно заболяване, причинено от взаимодействието на генетични, метаболитни, социални, психологически, културални, поведенчески фактори, при което се достига до изразен дисбаланс между приема и разхода на енергия. Тук е мястото да отбележа, че в днешно време мастната тъкан се приема като ендокринен орган, в който се произвеждат и отделят от него множество биологично активни субстанции.
Повечето от тях оказват негативен ефект върху компонентите на съдовата система - предимно артериални съдове. Генетичните фактори са причина за увеличение на телесното тегло в около 2-5%. Неправилният хранителен режим (прием на храни и напитки с енергийно съдържание повече, отколкото се изразходва в ежедневието) е установен като основен патогенетичен механизъм за затлъстяване. Метаболитните процеси обаче могат да се променят и от редица ендокринни заболявания.
Д-р Красимир Хаджилазов
- Кои са тези заболявания и как променят метаболитните процеси?
- Едно от тях е синдромът на Кушинг, при който в резултат на повишените нива на кортизол се отлагат по-високи количества мазнини, предимно в коремната област. Общият вид на такъв пациент е много характерен: форма на тялото тип ,,круша“, съпроводено от типични широки червени стрии по фланговете на корема и надолу по бедрата; изтънели крайници и окръглено, лунеобразно зачервено лице, с прозиращи кръвоносни съдове.
Това състояние се придружава и с повишаване на артериалното налягане, кръвната захар, промени в ПКК, липидния профил, електролитните показатели. От сърдечносъдова гледна точка пациентите с това заболяване се класифицират в категориите с повишен сърдечносъдов риск!
Друго ендокринно заболяване с риск при декомпенсация да увеличи телесното тегло е хипотиреоидизмът и особено най-тежката му форма микседем. При него се забавят метаболитните процеси заради повишено ниво на ТSH, FT-3 и FT-4. В резултат се забавя разграждането на консумираните хранителни компоненти. Съответно, излишъкът им се натрупва в мастната тъкан (напълняване по цялото тяло).
Допълнително телесното тегло се увеличава и от задръжката на течности (отичане по меките тъкани). На този фон се наблюдават и редица други отклонения: нарушения в холестероловите нива; риск от покачване на артериалното налягане; нарушения в паметта; евентуални менструални промени при жените; изразена отпадналост и др.
Поликистозната болест на яйчниците (ПКБЯ) при пълното си разгръщане се изявява именно с изразено дифузно затлъстяване дори още в детско-юношеска възраст. На фона на повишено окосмяване, изразено нарушение на менструалния цикъл, до степен на аменорея. Тук патогенетичните механизми са свързани с нарушения в половите хормони, предимно с повишение нивата на андрогените. Но и с изразена инсулинова резистентност, съответно и хиперинсулинемия.
Приемът на някои контрацептиви при една част от жените също може да доведе до покачване на телесното тегло, както и до промени в хемостазните показатели и риск от промени в лигавицата на матката или млечните жлези.
8 основни правила, които ще ви спасят от напълняване!
Относно споменатата инсулинова резистентност по-горе уместно е да се отбележи, че такава може да има и без ПКБЯ. Обичайно са установени няколко варианта на инсулинова резистентност, и то генетично заложени. Те засягат различни нива на предаване на инсулиновия сигнал при свързване на инсулина с рецепторите му основно върху мастните, мускулните, чернодробните клетки! Тук патогенетичният механизъм се свързва със задръжка на течности в организма и с влияние върху метаболизма на липидите в споменатите клетки, както и с повишения апетит.
Всички гореизложени по-чести ендокринни заболявания, имащи отношение към увеличение на телесното тегло, включително до степен на затлъстяване, могат да бъдат повлияни чрез въздействие върху патогенетичните им механизми. За целта е нужно пациентите да бъдат консултирани от ендокринолог, съответно да бъде назначена адекватна терапия, хранителен и двигателен режим. И, разбира се, пациентът стриктно да се придържа към този лечебен план! Колкото по-рано се диагностицират споменатите ендокринни отклонения и се приложат адекватни мерки, толкова ефектът ще е по-добър и траен!
Изключително внимание трябва да се обърне на профилактиката в детска възраст, защото напълняването тогава засяга мастната тъкан по различен механизъм. И впоследствие, с израстването в годините, промените могат да се окажат ,,затвърдени от детството“ и трудно (дори оперативно) или невъзможно да се постигне задоволително подобрение, дори основното ендокринно заболяване да е овладяно!
Пък и вече са създадени неблагоприятните предпоставки за отключването и развитието на редица социалнозначими заболявания в зряла възраст, като захарен диабет тип 2, артериална хипертония, дислипидемия, исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, дихателни нарушения (сънна апнея), нарушения в инфертилитета, понижение в нивата на андрогените и либидото, метаболитен синдром!
Яна БОЯДЖИЕВА
