Д-р Митко Ригов е специалист по хранене и диететика. Работил е като завеждащ на отдел “Лечебно хранене” в УМБАЛ “Александровска”, в момента има частна практика. Д-р Ригов има над 29-годишен опит в областта на лечебното, предпазно-професионалното и профилактичното хранене. Той извършва прегледи и консултации, изготвя индивидуални хранителни режими и програми за хранене на пациенти с различни здравословни проблеми.
Могат ли промяната в начина на хранене и на живот значително да помогнат в нормализирането на кръвната захар при инсулинова резистентност и диабет? Какви са основните принципи на диетичното хранене при инсулинова резистентност и предиабет, вижте в интервюто с д-р Митко Ригов.
- Д-р Ригов, кога говорим за инсулинова резистентност и кои фактори стоят в основата й?
- В началото ще изтъкна, че това е проблем, който е за цял живот. За инсулинова резистентност говорим, когато в кръвта има достатъчно, дори много повече от необходимото количество инсулин, но и висока кръвна захар. Инсулинът е хормон, отделян от задстомашната жлеза и служи като ключ, с чиято помощ глюкозата навлиза в клетките, а те я използват като източник на енергия. Два са основните фактора в развитието на инсулинова резистентност.
Първо е факторът наследственост, който може да бъде както фамилно обусловен, така също и игра на собствените гени (т.нар. генен полиморфизъм). Веднага бързам да кажа, че гените не бива да се приемат с фатализъм, защото човек може да има родители с диабет, но никога да не развие това заболяване. То може да се предотврати с култура на хранене, с двигателна активност и добър сън, както и с контрол на стреса.
Затова, ако в рода има диабетици, този съзнателен начин на живот трябва да се възпитава целенасочено от ранна детска възраст. В този смисъл, мога да посоча и други рискови фактори като например, по-високо от нормалното тегло на бебето (над 4 кг) или раждане на по-едро дете след преносена бременност. Вторият съществен фактор е нашата структура, от която зависи съставът на тялото.
Като става дума за състав на тялото, се има предвид по-неблагоприятното съотношение мазнини-мускулна маса, по-високо тегло също. Разбира се, има и други фактори, например хормонални (жена или мъж с проблеми в щитовидната жлеза например). Така или иначе, в основата на контекста на това, което си говорим, е повишеното ниво на инсулина в тялото
Това, което обясних в началото – тялото отделя повече инсулин и за да се усвои по-добре той, е необходимо да се подобри съотношението мускулна маса-телесни мазнини.
- Начинът на хранене ли е в основата на тази ваша цел – да се подобри съставът на тялото?
- Основното е да се запази подходът при избора на храна, брой хранения и времето за тях, казано в най-общи линии. Типът хранене трябва да бъде насочен и в посока да парира някъде, да контролира отделянето на инсулин. И същевременно, да създава предпоставки за неговото по-добро усвояване. А за да се усвоява по-добре инсулинът, в тялото трябва да се подобри съотношението мускулна маса-телесни мазнини. Но в посока подобряване на мускулната маса като процент, а не като количество.
Т.е., трябва да се намалят телесните мазнини в тялото като процент, за да може увеличаването на мускулната маса като процент да намали усвояването на инсулина. Искам да изтъкна, че, да, храненето е един от факторите, но той не е основен. Както вече споменах, фамилността има съществена роля, защото откриваме инсулинова резистентност при 5-7 годишни деца, която няма как да обясним с начина на живот. Към тези два основни фактора можем да добавим движение, стрес, напрежение.
- А каква е ролята на храненето в целия този процес?
- Храненето като фактор има една задача – да контролира отделянето на инсулин в тялото. В този смисъл, ще припомня, че има храни с висок гликемичен индекс, други с по-нисък и трети с междинен. Логично и ясно е, че трябва да се стремим към консумация на храни, които имат по-добър гликемичен индекс, т.е., не много висок. Такива, на които тялото няма да реагира метаболитно с отделянето на много мазнини.
Това първо. Второ – да подготвим добра комбинация от храни. В смисъл, ако храната не е с толкова добър гликемичен индекс, но пък се комбинира с други продукти, това ще забави усвояването на глюкозата от нея и съответно, ще се отделят по-ниски нива инсулин. Разбирате ли защо е толкова важно да се подобрява съставът на тялото, защото така подобряваме усвояването на инсулина. Това е много важно. И това е нашата основна цел – да подобрим състава на тялото.
Ключов е и третият фактор – движението. Но невинаги човек може да се движи достатъчно. Ако той е да речем сто и няколко килограма и наред с това има сърдечни проблеми, той не може да се движи достатъчно, докато не положи усилия да отслабне. Затова казвам: с адекватно движение и добро хранене се постигат добри резултати.
Д-р Митко Ригов
- Как и с какво да се хранят диабетиците, хората с предиабет и инсулинова резистентност?
- Вижте, това се опитвам да обясня от началото, че трябва да навлезем в материята като проблем, а не с конкретни препоръки за определени храни. На първо място - адекватно хранене. Като имам предвид следното: първо типът хранене трябва да бъде прилаган дългосрочно. При тези хора няма диети, това е начин на хранене като принцип за цял живот.
Второто – режим на хранене. Тук съм длъжен да обясня, когато казваме често хранене, трябва да се зададе въпросът колко често? Когато има инсулинова резистентност, този човек вдига инсулина и той остава висок до 2-я-3-я час. Това означава, че не може да се храни всеки час. Означава, че трябва да се храни в интервал от 2-3 часа
Да, често хранене, но на определен интервал от време.
На трето място – продуктовият набор, т.е., какви храни могат да се консумират и в какви комбинации. И не на последно място -тези храни да бъдат правилно подбрани. Ето, това е цялата философия.
Този режим на хранене предвижда интелигентен избор на храни, време на хранене и брой на порциите. Ще се повторя, но като обобщение звучи така: да се храним редовно, да регулираме състава на тялото, нивото на телесните мазнини, а оттам и теглото.
Идеалният вариант е 3-4 пъти хранене на ден, като например кофичка кисело мляко или шепа ядки, както резенче подходящ млечен или месен продукт, те също са храна. Желателно е да се получи нощна пауза от 12-14 часа след вечерята. Разбира се, ако човекът работи на смени и става много рано, той трябва да закуси, т.е., има изключения. Аз вече посочих кога инсулинът достига своя пик, затова човек трябва да се храни, когато той е най-нисък и това пак е един от основните принципи.
Имайте предвид, че високите нива на инсулин са отговорни за складирането на мазнините от калориите, които не могат да се усвояват веднага. Затова, както споменах, препоръчителната пауза между храненията е 2-3 часа. А малките порции, разпределени на 3-4 хранения, ускоряват обмяната на веществата. Да не пропускаме и необходимостта от пиене на вода – тя има нула калории, но ние изразходваме енергия, за да я усвоим. Затова приемът на вода подобрява метаболизма. А третият начин, разбира се, е движението – спортуване според възможностите. Това е в резюме темата, която досега обсъждахме.
Растителен инсулин подобрява метаболизма
- Коя е най-подходящата закуска за диабетици? Хора с инсулинова резистентност, предиабет и диабет могат ли да хапват сладко?
- Закуската може да е най-разнообразна, аз винаги казвам, че има няколко варианта: може да е млечен или месен продукт, умерено или по-ниско маслен. Комбиниран с малко пълнозърнест хляб, с маслинки, с лютеница. Друг вариант е пълнозърнестата закуска – краве кисело мляко с овесени ядки, с елда, с киноа, със семена, с други ядки. Може да се добавят боровинки или малко плодове.
Относно сладкото, разбираемо е, че бягаме от него, ако е възможно. При проблем с кръвната захар може да си позволяваме крем брюле, крем карамел, плодове, но малко, зърнен десерт с плодове. В този смисъл, възпитавайте доколкото може децата да не посягат често към лесно усвоими въглехидрати, които са и най-достъпни за тях, и са им вкусни – вафли, бисквити, кроасани, десерти от магазина. Въпреки, че хората с инсулинова резистентност често имат влечение към сладкото, тъй като могат да изпаднат в хипогликемия. Това обаче, е много голяма тема.
- Какво друго важно трябва да научим по отношение на храненето?
- Преди това искам да изтъкна нещо много важно, на което е нужно колегите да обърнат внимание. Имам предвид следното: на всеки втори се дава метформин, в т.ч. и на малки деца. Но метформинът единствено и само подобрява усвояването на инсулина. Това не е най-доброто лечение, не е решение на проблема. Важно е храненето, както много пъти вече изтъкнахме. Човек може да яде на обяд каквото си поиска – салата, супи, ястия. Но да е под контрол, т.е., избягване на храните с висок гликемичен индекс – захарта, белият хляб, варените картофи. Трябва да се набляга на пълнозърнести храни – кафяв или черен хляб, може и киноа. Ако пък, е решил да хапне паста, нека да е със зеленчуци.
Въобще, всяко хранене е хубаво да се комбинира със зеленчуци, защото те са с нисък гликемичен индекс. На обяд се прави добро хранене, което винаги трябва да започва с голяма салата! Така се забавя усвояването на другите въглехидрати, пък и кръвната захар няма да скача бързо. Освен това, зеленчуците имат много фибри, които спомагат за изхвърлянето на неусвоените прости въглехидрати. Ако искате да ядете картофи, ориз, най-добре е това да стане на обяд. Ако пък искате да отслабнете, въглехидратните храни трябва да изчезнат от вечерята. Защото тогава се забавя обмяната на веществата, не са нужни енергоемки храни, а такива, които карат тялото да работи.
Такива са протеиновите храни - месо, пиле, риба, яйца (ако човек няма висок холестерол). Идеалната вечеря в случая е салата и протеинова храна. Може и постна храна, но без варива (боб, леща, нахут, грах). Може да се включат различни зеленчуци, но без картофи, ориз, киноа, амарант и други подобни. Те са допустими на обяд. Подходящи за вечеря са зелен фасул, тиквички, спанак, патладжани и чушки.
- Имаше статистика, че хората с наднормено тегло са по-уязвими за Ковид. Това има връзка с темата ни, нали?
- Да, има. Всички научихме за тази цитокинова буря, която и ние наблюдавахме, както и полиорганна недостатъчност – много тежки, често фатални състояния, Но знаете ли къде е връзката – голяма роля имат мастните депа. Когато човек има високи мазнини в тялото, той става много по-уязвим. Това има връзка с нашата тема и поради факта, че инсулиновата резистентност най-често е в основата на затлъстяването.
Относно храненето, пак ще кажа – да се набляга на храните с умерено и по-нисък гликемичен индекс. За храненето е изключително важно човек да си изработи поведение. Хранене и то по-често, както и движение.
А вече комплексно меню – супи, ястия, по-малко ориз и картофи, разбира се, по-често зеленчуци, пиле, риба, месо – ако няма други проблеми. По принцип, застъпваме месните храни, ако човекът няма други здравословни проблеми. Защото, ако той например има тиреоидит на Хашимото, там се налагат някои ограничения като например, месните продукти. Ако човекът няма такива проблеми, съответно консумира по-свободно такива храни.
Виждате, че никак не е трудно от всичко онова, за което си говорихме. Или си пригответе посно ястие в днешния ден например. Но защо не пиле, риба, разбира се, за сетен път ще го кажа – с много зеленчуци. Мисля, че го споменах, но специално по отношение на пълните хора с инсулинова резистентност и тези със затлъстяване, ще изтъкна още веднъж: на първо хранене никога да не консумират прости захари, защото това повишава инсулина.
7 правила в диетата при инсулинова резистентност
Пълните хора в по-голямата част от деня имат по-висок инсулин и поне на първото хранене за деня трябва да избягват бял хляб, бисквити, вафли, кроасани. Може да ядат пълнозърнест хляб, овесени ядки, киноа, чия и др. Те имат гликемичен индекс, но е по-нисък. Да избират яйца, качествени месни продукти, маслини, ядки, семена. След това през деня може да си позволяват и храни с по-висок гликемичен индекс, разбира се, в малки количества.
Каква е ролята на диетолога?
„Ролята на диетолога е да обучи хората как сами да овладяват проблема си чрез начина на хранене Диета може да се състави за отделен човек. Хората, които имат инсулинова резистентност, най-често са с метаболитен синдром. А метаболитният синдром включва поне 5-6 странични проблеми: сърдечносъдови, нарушена липидна обмяна, висок холестерол, повишена пикочна киселина при някои хора. При други жлъчно-каменна болест, при трети увреден черен дроб. А при някои тромбози, намалена функция на щитовидната жлеза, Хашимото или хормонални проблеми (менопауза и андропауза), и други здравословни проблеми.
Често, наред с метаболитния синдром, инсулиновата резистентност е в основата и на синдрома на поликистозните яйчници. Като прилагаме индивидуален подход, се изготвя схема на хранене, свързана с проблемите, за които говорихме. Защото един може да има висока пикочна киселина, друг да няма. Или човекът има висок холестерол, веднага се съобразяваме с това. Защото има хора с нормален холестерол, но пак са с инсулинова резистентност. Затова е важен индивидуалният подход и тук е ролята и мястото на диетолога”, обясни специалистът.
Яна БОЯДЖИЕВА
