Д-р Николай Поройлиев завършва Медицинския университет в София през 2011 г. Започва специализация в Клиниката по кардиология на УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ” през 2012 г. и придобива специалност “Кардиология” през 2016 г. Успешно защитава дисертационен труд на тема “Камерна функция при пациенти с постоянна електрокардиостимулация”. Преминава няколко обучения, след които става притежател на сертификати за Експертно ниво за ехокардиография и Базово ниво за електрокардиостимулация.
Член е на Българското дружество по кардиология и Европейското дружество по сърдечен ритъм, а от 2015 г. е и асистент към Катедрата за спешна медицина.
През последните години д-р Поройлиев е участник и презентатор в множество конгреси на европейско и национално ниво. Професионалните му интереси са фокусирани в областта на електрокардиостимулацията и електрофизиологията.
Разработка на д-р Николай Поройлиев, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”, беше приета за публикуване в едно от най-авторитетните списания в областта на кардиологията в Европа - European Heart Journal. В публикацията си д-р Поройлиев представя собствено проучване за потенциалния, вреден ефект от пейсмейкърите върху работата на дясната камера на сърцето и въобще за промяната в хемодинамиката на сърцето след имплантиране на устройството.
- Д-р Поройлиев, какви са основните акценти във вашата разработка и защо решихте да насочите вниманието си именно към хемодинамиката на сърцето след имплантиране на пейсмейкър?
- Когато започвах да се занимавам с кардиология, имах като цяло интерес към имплантиране на устройства. Така всъщност започна развитието ми в кардиологията. Като докторант, когато започнах специализацията си, при избора на тема се спрях на хемодинамиката и промените, които настъпват след имплантиране на системи за кардиостимулация. Тъй като в публикуваните проучвания липсваха данни или не се споменаваше много какви са промените в дясна камера или в десните кухини, това събуди интереса ми.
Частично или напълно покрива НЗОК смяната на пейсмейкър?
Не беше изяснено или поне аз не намирах достатъчно информация по темата, докато лява камера е доста обширно изследвана в проучвания с хиляди пациенти. По отношение на лява камера са включени не само неблагоприятните, но са изучени в детайли всички ефекти, тъй като левите кухини работят в условия на в пъти по-високи налягания, отколкото десните. Всяка промяна в хемодинамиката в левите кухини всъщност се отразява клинично.
Вероятно това е насочило първо интереса на изследователите към тях. Относно дясна камера хемодинамиката и цялостните промени в активацията, данни не липсваха, но те бяха малки проучвания или просто споменавания. Така решихме да се задълбочим в изследването на хемодинамиката в лява камера, както за да потвърдим промените, така и да ги съпоставим с процесите, които се случват в дясна камера.
В разработката си доказах, че макар и не толкова драматични и клинично проявени, проблемите, които настъпват вследствие на неправилната стимулация, в дясната кухина на сърцето също са налице. Много по-рано се наблюдава влошаване на функцията, което обаче не е клинично изявено, т.е. остава скрито за дълго време.
Д-р Николай Поройлиев
- Как тогава може да се профилактира и предотврати влошаването на функцията?
- Сърцето е много особен орган – всяка намеса решава един проблем, но причинява друг. Ето защо процедурата не завършва с имплантирането на пейсмейкър, а по-скоро започва с него. Затова е необходима много фина настройка на апарата, която трябва да се оптимизира постоянно. Дори при смяна на батерията или при инфекция винаги трябва да се прави повторна преценка за нуждата от това устройство.
Съществуват състояния, които имат нужда от постоянна стимулация, но има и други, при които това не е необходимо. Виждали сме пациенти със стимулация от 1%. При тях, ако се наложи подмяна на устройството, със сигурност следва да се замислим дали изобщо си заслужава, тъй като самата имплантация създава съответните рискове, не е козметична процедура.
- При кои състояния се налага такава постоянна стимулация и при кои това не е необходимо?
- Постоянна кардиостимулация се налага при всички състояния, които се съпътстват от симптоматична, бавна честота. Много е важно свързването на симптомите с бавната честота. При липса на обратими фактори или медикаменти, които може да са довели до развитието на такава бавна сърдечна честота, се поставя постоянна система за кардиостимулация.
Докато при състояния, които са съпътствани само от временно влошаване на провеждането или забавяне на сърдечната честота, се препоръчва имплантирането на система за временна кардиостимулация. Това впоследствие може да доведе до възстановяване на нормалния ритъм.
- Откога се изследват в медицината ритъмните и проводните нарушения? Какъв път на усъвършенстване са изминали кардиостимулаторите?
- Ритъмните и проводни нарушения са известни, както и последствията от тях, от около две столетия. Миналия век, около 50-60-те години, е имплантиран първият кардиостимулатор. Той е бил много несъвършено устройство, което не се е съобразявало със собствената налична честота и ритъм. Това са едни от проблемите на кардиостимулацията тогава.
Постепенно технологията се е развила по отношение подаването на импулса, тоест, да подава импулс само когато има нужда. Впоследствие се въвежда и поддържането на синхронност между предсърдия и камери, което също е много важно условие за нормалното функциониране на сърдечносъдовата система.
В последните няколко години има възраждане на интереса към кардиостимулацията. Провеждат се изследвания и усъвършенстване на методи за стимулация вече на проводната система, които са значително по-добри от стимулацията на работния миокард. Но все още е рано да се изключва като вариант за стимулация, тъй като причината да се имплантират електродите вътре в кухините, по-точно на върха на камерата, е заради постигането на доста добра стабилност и параметри за стимулация, които са много важни за оптималната работа на системата.
Самите устройства са вече доста сложни и дават възможност за индивидуализиране спрямо конкретното ритъмно или проводно нарушение при пациента. Със софтуерното развитие на системите се дава възможност да се подава сигнал само тогава, когато е необходимо. В ранните месеци след имплантацията се препоръчва по-често проследяване на работата на устройството, за да може да се индивидуализира и да се намали до възможно най-малък процент времето, през което системата работи. Тоест, да се даде възможност на собствената проводна система на сърцето да си върши работата, а пейсмейкърът да се включва само когато е необходимо.
- Как се отразяват на сърцето брадикардията и проводните нарушения?
- Основният ефект от забавения пулс е, че се намалява сърдечният дебит. До определен пулс това се компенсира с усилен сърдечен удар, който изпомпва повече кръв. Но това е само до определена сърдечна честота, като тя, в известен смисъл, е индивидуална. Чисто медицински границата е около 40, а ако честотата е под нея, се обръща по-задълбочено внимание и се проучва проблемът. При такива състояния намаленият сърдечен дебит води до симптоми като на сърдечна недостатъчност.
Подлежат ли на наблюдение пациентите с пейсмейкър?
Най-честите прояви са замайване и загуба на съзнание, които може да са свързани със сериозна травматичност, дори в някои случаи да са животозастрашаващи. При почти всяко замайване, което има клинична изява и е довело пациента до лекарски кабинет, трябва да се изключи ритъмно нарушение.
Може да се получи и нарушен функционален капацитет, тоест, невъзможност за извършване на тежки физически натоварвания, задух, отоци.
- След поставянето на пейсмейкър в тялото колко дълго може човек да живее с него?
- Пейсмейкърът не влошава преживяемостта, но все пак тази продължителност е относителна и зависи от това колко ще се стимулира сърцето, тъй като развитието на сърдечна недостатъчност, в резултат от стимулацията, е рисков фактор и повишава смъртността.
Каква ще бъде продължителността на живота е много индивидуално и зависи от подлежащото състояние на сърцето и какво е довело до развитието на проводно нарушение и бавен пулс, дали има съпътстващи заболявания – най-често коронарна болест. Зависи и от това, какъв процент камерна стимулация ще се постигне.
Със сигурност е доказано, че при повече работа и стимулация на устройството се оказва вреден ефект върху сърдечната функция. Но той е необходим, тъй като няма алтернатива на пейсмейкъра, нито лекарства, които да могат да го заместят.
Милена ВАСИЛЕВА
