Д-р Николай Райков е завършил медицина във Варна през 1983 г. Специалист е по вътрешни болести и ендокринология. Бил е ординатор в Трето вътрешно отделение при Окръжната болница в Търговище от 1983-1986 г, след това, до 2000 г - е работил като ординатор в Многопрофилна транспортна болница Варна. От 2000 г до 2009 г и от началото на 2011 г досега е завеждащ вътрешно отделение в същата болница. Приема пациенти в Медицински комплекс “Плюс”, град Варна.
Д-р Райков е специализиран в ехография на щитовидна жлеза, шийни лимфни възли, болестни формации на шията. Активно практикува тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ или FNA) под ехографски контрол на щитовидни възли, шийни лимфни възли и туморни формации на шията. Един от малкото специалисти в България, които правят биопсия на щитовидната жлеза. Изключително ценен и ефективен метод, който прилага в практиката си, е склерозираща терапия с етанол на подходящи възли на щитовидната жлеза. Така може да бъде избягната оперативната интервенция.
- Д-р Райков, често ли се срещат възли на щитовидната жлеза?
- Възлите са много често срещани. В повечето случаи те не са злокачествени, но лекарят трябва да уточни този много важен проблем. Установено е, че около 70% от хората ще развият малки, недоловими възли по време на живота си. Срещат се три пъти по-често при жени спрямо мъже, като честотата нараства с възрастта.
Много от възлите не могат да бъдат установени при обикновен преглед и не създават проблеми. Те се откриват само при ултразвуково изследване. Част от възлите се доказват при изследване с компютърен томограф, ядрено-магнитен резонанс или PET CT (т.нар. PET скенер).
Тези нодули се наричат инциденталоми (случайно открити). Сред тях са особено важни възлите, открити при PET CT изследване. Те задължително трябва да бъдат биопсично уточнявани поради по-големия риск, който носят. Около 4 – 7% от хората имат по-големи възли, които могат да бъдат установени при палпация. Големи възли се срещат при 4% сред жените над 20 годишна възраст и при 9% сред седемдесетгодишните. При мъжете тази честота е едва 1%.
- Как се определя кое е подходящото за даден пациент лечение на щитовидните възли?
- Подходящата за пациента терапия се определя от вида на възела. Ако при проведената биопсия са получени доброкачествени клетки, то възелът може да бъде наблюдаван и проследяван във времето за промяна в неговата структура и уголемяване на размерите му.
Как се маскират заболяванията на щитовидната жлеза
В последните години се отхвърля необходимостта от прилагане на щитовидни хормони. Ако се установи нарастване на възела, се прилага повторна биопсия. При получен недостатъчен или „неопределен” материал, може да се наложи извършване на нова биопсия. Ако и тя е със същия резултат, тогава е уместно насочване на пациента към хирургично лечение.
- Какво се прави, ако възелът се окаже карциномен?
- Ако биопсията покаже съмнителен за злокачественост резултат, тогава се препоръчва оперативно отстраняване на възела.
В болшинството от случаите тези възли са лечими. Основен метод е хирургичното отстраняване на раковия възел и част от щитовидната жлеза, при необходимост и цялостното й изрязване. Преди операцията е необходимо изследване на шийните лимфни възли за открие възможно тяхно карциномно засягане.
При откриване на такива лимфни възли, се провежда тънкоиглена аспирационна биопсия и се изследва съдържанието на тиреоглобулин (Tgl) в пунктата от лимфните възли. Това изследване и проведената биопсия биха могли да намалят с 40% обема на хирургичната намеса.
В зависимост от вида на тумора, се провежда или не лечение с радиоактивен йод. След това са назначава лечение с таблетки синтетични щитовидни хормони, които заместват функцията на отстранената щитовидна жлеза и подтискат разрастването на възможно останали след операцията ракови клетки.
Д-р Николай Райков
- Как се проследява състоянието на пациента?
- Състоянието на оперирания пациент се проследява главно с уточнено периодично изследване на Tgl (тиреоглобулин), антитиреоглобуулинови антитела и TSH. Ехографията на щитовидната жлеза и изследване на тиреоглобулина са основните методи за проследяването на опериран от щитовиден карцином.
- Прилагате в практиката си склерозираща терапия с етанол. При кои възли е показан този метод?
- Методът на склерозиращата терапия с етанол може да се прилага при различни заболявания на щитовидната жлеза и шията. Перкутанната инжекция с етанол е вкарване на строго определено количество високопроцентов, етилов спирт във възли и кисти на щитовидната жлеза, разположени повърхностно. Преди прилагането винаги се провежда биопсично изследване на всички възли, които ще се третират.
Получените резултати задължително трябва да бъдат отрицателни по отношение на раково заболяване. Големият процент пациенти са с щитовидни възли с кистозна структура, като при тях ефектът е най-добър. Особено място тук заемат възлите с повишено излъчване на щитовидни хормони. Това са така наречените горещи възли или токсични аденоми.
Трябва да се знае, че те се доказват чрез сцинтиграфия – цветна снимка на щитовидната жлеза. При токсичните аденоми етаноловата инжекция позволява не само да се намалят размерите им, но и да се постигне нормализиране на функцията им.
За осигуряване на тези резултати са необходими следните условия: диаметрите на възлите да бъдат до 2,0-2,5 см и количеството на етанола да е по-голямо, приложено в няколко процедури. Затова тук е по-правилно да се говори за склерозираща терапия с етанол.
8 храни подобряват здравето на щитовидната жлеза
Склерозираща терапия се прилага и при възли с паренхимна, солидна структура, които са козметичен проблем за пациента. Тоест, виждат се като подутина на шията. При тях процентът на успех е по-малък. Склерозиращата терапия се прилага и при кисти на предна шийна стена, както и при тези, които са разположени встрани на шията. Лично аз в практиката си имам и няколко случая на доказано доброкачествени паратиреоидни аденоми с повишена функция, които съм излекувал успешно със склеротерапия.
- Как действа етанолът върху възлите и кистите на жлезата?
- Инжектиран в кистозната кухина, спиртът предизвиква некроза и унищожаване на клетъчния слой, който тапицира кухината.
Това води до замяната на тези клетки със съединителна тъкан, която не е функционално активна и предизвиква слепване на стените на кистата. Така се намаляват значително – обикновено до 50 – 75%, изходните размери на третираните структури. Проблемът с кистите може да се реши и само с обикновена евакуация на течното съдържимо при пункция, но тогава процентът на възможното възстановяване на първоначалния обем е около 50%. Същият е и принципът на действие на ефекта на инжекцията при възли с паренхимна структура – такива, при които кистозните пространства липсват или са по-малки. Но там намаляването на обема е до 50%.
- Има ли противопоказания при прилагането на склерозиращата терапия с етанол?
- Няма противопоказания при биопсично доказани, доброкачествени шийни образувания, при които терапията е целесъобразна.
Сред моите пациенти има деца на 10 г. и възрастни хора на 65-75 години. Разбира се, всяко образувание може да бъде оперативно отстранено. Склеротерапията е алтернативен метод за консервативно лечение на тези образувания.
- Има ли странични ефекти след прилагането й?
- Основно странично действие при склерозиращата терапия с етанол е локалната болка. Това обаче е проблем на всички инвазивни процедури, провеждани при локална анестезия. Много рядко странично действие е категорично преходната пареза на гласна връзка, която преминава с приема на витамини и физиотерапевтични процедури.
Честотата й е около 1%. Може да се получи при щитовидни възли, локализирани в долната трета, по задната стена на щитовидните лобове, особено вляво. В такива случаи е уместно прилагането на по-малки дози етилов алкохол.
Милена ВАСИЛЕВА
