Д-р Нина Цачева е специалист невролог. Разговаряме с нея по малко популярната, но много важна тема – как влияе недостигът на жизненоважни витамини на тялото ни и какви са последиците за здравето ни от това.
Д-р Нина Цачева е специалист невролог с над 30 години опит, oт които повече от 10 по специалност „Вътрешни болести“. Прилага холистичен подход в неврологията.
Освен традиционното лечение на неврологичните заболявания използва и алтернативни методи на лечение като лазерна акупунктура при болки в гърба, врата и кръста, мигрена, тензионно главоболие, лицева пареза, периферна пареза при дискова херния, раменен периартрит.
Важна част от практиката на д-р Цачева е невро-психологично изследване – тестове за нивото и вида на паметовото нарушение при болест на Алцхаймер, съдова деменция, смесен тип, и др.
Д-р Цачева завършва ВМУ в Плевен през 1987 г. Специалност „Неврология“ придобива през 1997 г. Преминала е допълнителни квалификации и курсове по лазерна акупунктура и клинична невропсихология (деменции).
Член е на Българския лекарски съюз, Българското дружество по неврология, Българското неврологично дружество по деменции. Участва редовно в конгреси, симпозиуми и курсове в България и чужбина. Има индивидуална практика в София.
- Д-р Цачева, настоявате да се въведе масов скрининг за нивата на витамин D и В12 в организма. Защо е толкова важно тези изследвания да се включат в задължителните годишни профилактични прегледи?
- Много важно и необходимо е да се прави скрининг на серумните нива на витамините D3 и В12. Сега се следят само хормоните на щитовидната жлеза, но е малко познато изследването на тези два витамина, които са основни. Особено на витамин D3, който в последно време се счита за стероиден хормон – дава началото на всички стероидни хормони в човешкия организъм. Тук влизат женските и мъжките полови хормони.
Смята се, че този витамин ръководи и хормоните на щитовидната жлеза. Затова е нужен масов скрининг, за да профилактираме съответно и заболяванията, причинени от недостига им. Тук мога да се отклоня малко и да кажа, че при норма от 50 до 100 нанограма на милилитър за витамин D3 има пациенти на 50-60-годишна възраст със 7-8 единици, което е изключително ниско като стойност.
Но при такъв дефицит вече процесите са заработили така, че са довели до развитието на дементно състояние, задължителна остеопороза, имунната система е в срив. Така че това е много голям недостатък на профилактиката у нас – сега пациентите си заплащат сами изследванията.
Както човек си прави пълна кръвна картина, някакъв липиден статус и други изследвания, които се преценяват според възрастта от личните лекари, изследването на витамините D3 би трябвало да стане задължително от съвсем малка възраст.
- Как се определя в какви дози да приемаме витамин D3, ако изследването е показало недостига му в организма?
- Първо трябва да уточним, че оптималните граници на витамин D3 са от 60-70 серумни единици нагоре. Дори руски учени вдигат вече границата до 120, а не до 100, както е прието сега. Между другото, хората много се притесняват, че им се определя висока доза за прием на витамин D. Проблемът е в това, че масово в аптеките намирате – дали на капки или на капсули, разфасовки по 400 единици. Затова и е много разпространено заблуждението, че с приема им се провежда лечение.
Има специална формула, по която може да се изчисли нужната терапевтична доза – от цифрата на целевата стойност изваждаме нивото на витамин D в кръвта и умножаваме по 100.
Например, ако изследването показва нива на витамин D в кръвта 25, а искаме целево да постигнем 80 единици, нужната доза в случая е 5500 единици, които трябва да се приемат всеки ден. Сега има вече препарати по 1000, 5000 и 10 000 единици. И, ако човек има 10, 20 или 30 нива на витамин D в кръвта, веднага се започва лечение с ежедневен прием на 10 000 единици.
Най-добре е да се пие сутрин, непосредствено преди закуската, или по време на храненето, като задължително трябва да използвате животински мазнини, тъй като този витамин е мастноразтворим.
След три месеца се изследва отново серумното ниво на витамина, като преди това се прави пауза от десет дни, за да видим какво е свършил организмът ни и как да продължи лечението. Ние не сме универсални машини – всички да реагираме точно както е по формулата. Случват се и отклонения, така че е задължително да си направим контролно изследване. А впечатлението ми е, че възстановяването на витамин D3 става много трудно.
- През лятото не е ли опасно да се приемат толкова високи дози витамин D?
- Не, не е опасно. Проблемът е друг – много хора използват слънцезащитни лосиони с UV-филтри. А това е голяма грешка. Те спират образуването на витамин D чрез кожата.
- Има ли компромисен вариант – да се предпазим от рак на кожата и да си набавяме важния витамин?
- Има, разбира се. Може да се използват натурални средства. Например комбинация от три масла – какао, кокос и карите. Те прекрасно предпазват кожата от вредните слънчеви лъчи, като в същото време не пречат на образуването на витамин D чрез кожата.
- Защо е толкова важно да се изследва и витамин В12?
- От около две години и половина се занимавам активно със скрининг на нивото на витамин В12, което също е масово фатално ниско в много случаи. При недостига му почти на всеки пациент се установяват много болестни състояния, особено полиневропатия.
Понякога пациентът сам не осъзнава, че страда от това заболяване, защото има съвсем леки оплаквания. Например крампи, за които масово сега се предлагат магнезиеви препарати. Но повечето пациенти не знаят, че магнезият не е основното, а трябва да се изследва нивото на витамин В12.
За щастие, той се възстановява много по-бързо, отколкото витамин D, с приема на съвсем елементарни витамини от група В – невробекс например, бевит форте или милгама, който е по-висока класа.
Но тук има един проблем, за който пациентите трябва да са информирани – има лаборатории, които дават погрешни референтни стойности. По незнайно какви причини за долна граница се посочват стойности от 180 до 200. А всъщност долната граница е 450 пикограма на милилитър. Ако човек не отиде при лекар, който е запознат с проблема, остава с погрешното впечатление, че е добре и не взема мерки.
А през това време започва да работи някакъв процес, който след 10-15 години дава своите последствия – човек започва да забравя, краката му не го държат, изтръпват, студени са или парят – тоест, има полиневропатия на краката. С този проблем се срещам ежедневно в практиката си.
Затова изследвам почти всеки пациент с един елементарен уред, който влиза в инструментариума за неврологичния преглед – камертон. С него се определя вибрационния усет. Хване ли се отклонение по време на изследването, задължително трябва да се направят изследвания, особено за нивата на В12. И откривам такъв дефицит и при млади, и при по-възрастни пациенти. Преди съм си мислела, че витамините са нещо елементарно и нямат особено значение... Оказа се, че всъщност те са в основата на много патологични състояния.
- Бихте ли дали пример за такива патологични състояния?
- Мога да ви дам пример за няколко такива случая при сравнително млади хора, които са със страхова невроза – т.нар. паническо разстройство. Тоест, получават панически атаки. Лекуват се, ходят по психолози и психотерапевти, пият антидепресанти... В един момент, когато си направят изследвания за витамин В12, се оказват с много ниски нива.
Имам категорични такива случаи, при които няколко дни след като започнат възстановяване на витамина, изчезват всякакви симптоми. Затова казвам, че е хубаво да има скрининг. Хората трябва да бъдат профилактирани, а не, както се казва, когато се обърне колата, да търсим начин да се справим с проблемите.
И пак не се открива причината, защото почти никой не допуска, че проблемът може да е в недостига на витамин В12. Например, за една исхемична болест на сърцето – ниско ниво на В12. Ще кажете защо? Защото нивото на В12 е свързано с хомоцистеиновата киселина, която се увеличава в кръвта вследствие на лошия метаболизъм.
Между другото, една колежка от Русе – доц. д-р Нели Петрова защити доцентура по темата за връзката между високите нива на хомоцистеина и исхемичния инсулт. Установи категорично, че хомоцистеинът е основен рисков фактор за инфаркт и инсулт.
Въпреки че тя направи нещо, което никой не беше вършил . досега в света – не е установил тази връзка, въпреки че защити доцентурата, никой не предприе нужните стъпки, за да се въведе това изследване задължително в практиката, както се иска липиден профил – добър и лош холестерол. И, когато човек получи инфаркт или инсулт, не се мисли за високи нива на хомоцистеина, а веднага се казва, че причината е в лошия холестерол.
Така всъщност отваряме друга, много голяма тема – за липидното състояние. Една огромна заблуда, която продължава да витае в нашите среди и да бъде разпространявана преди всичко от фармацевтичните компании, които имат интерес да продават т.нар. статини – препарати, които понижават нивото на холестерола, а всъщност са много вредни.
Водят до загиване на клетки на мозъчната кора, до увреждане на черния дроб и разкъсване на мускулни влакна. Има пациенти, които пият с години такива статини и усещат мускулни болки в краката. Вчера имах пациентка, която изследвах невро-психологически. Оказа се, че от 2016 г. пие непрекъснато статин и е с доста увредена памет.
- Споменахте невро-психологичното изследване. Доколко информативен е методът за установяване на вида и тежестта при увреждане на паметта?
- Невро-психологичното изследване е високоспециализирана медицинска дейност – основен метод за диагностика на деменции и леки когнитивни нарушения. С него може да определим дали човек наистина има проблеми с паметта или това е само субективно усещане. Базира се на психологични тестове. Ние, невролозите, не сме психолози, но използваме психологични тестове и благодарение на невро-психологията определяме с изключителна точност паметовото нарушение.
Тоест, дали става въпрос за чисто дегенеративен тип – тук включваме болестта на Алцхаймер, деменция с телца на Леви и др. Или за съдов тип нарушения, вследствие на артериална хипертония, захарен диабет или нарушението е от смесен тип. Като в практиката си най-често откривам смесения тип – наченки и на Алцхаймер, и на съдова компонента.
Моето впечатление е, че смесеният тип в България е много по-често срещан, отколкото чисто дегенеративния, въпреки че по литературни данни се посочва като най-разпространена – при 60% от всички деменции, болестта на Алцхаймер.
Много често това изследване установява физиологична причина за субективно усещане на отслабване на паметта. Тоест, пациентът идва и казва, че много забравя. Но в същото време, когато се направи изследването, се оказва, че паметта му е като компютър и е безпогрешна.
Обикновено тези проблеми се дължат на стресови разстройства. В тези случаи, дори и пациентът сам да не осъзнава, че е в стресово състояние, има нужда да лекува не паметта и да пие лекарства като гинко билоба или съдоразширяващи, а за депресивния синдром. А след това, когато се почувства по-добре, напълно спокоен, отново правим изследването, за да установим със сигурност дали не е започнала да се развива болест на Алцхаймер или друг тип паметово нарушение под прикритието на тази стресова компонента.
- Да се върнем на проблема „добър” и „лош” холестерол. Защо определихте като заблуда липидното състояние? Високите нива на лошия холестерол не трябва да се лекуват или не бива да се провежда лечение със статини?
- Първо и преди всичко, трябва да се открие причината за завишените нива на холестерола. Факт е, че 70-80% от нивото на общия холестерол в кръвта е работа на черния дроб. Останалите 20-30% идват от храната. Тоест, черният дроб преценява кога да бъде висок холетеролът.
И го увеличава тогава, когато организмът има нужда от това – тоест, някъде има възпалителен процес. Обикновено това са кръвоносните съдове, в които по някаква причина започва възпаление – неправилно хранене, различни токсини с храната, с водата... Тогава черният дроб изпраща холестерола, който официалната наука определя като лош, за да изчисти възпалителния процес.
Но учените, когато изследват кръвоносния съд и открият на мястото холестерол, където той върши добрата, полезната работа, както се казва, хванатият на местопрестъплението е обвинен в престъплението. А когато приключи с очистителната и антиоксидантната си функция, този „лош холестерол” се връща обратно в черния дроб вече като т.нар. „добър холестерол”.
Или, както казва д-р Наташа Кембъл-Макбрайт в една нейна монография, в която разбива напълно мита за лошия холестерол: все едно да кажете, че линейката, която отива на мястото на произшествието, е лоша, а тази, която се връща в болницата и откарва пациент, е добра. Това е много хубава метафора. Книгата се казва „Здравето на сърцето преминава през устата” и е просто пренебрегвана от официалната медицина. Знаете каква е ситуацията в момента, всичко се ръководи от фармацевтичния бизнес.
- Все пак натрупването на холестерол в съда стеснява лумена му и създава проблеми, въпреки добрите намерения...
- Съдът не се запушва само от холестерола, а и от различни клетки, които са част от очистващата система на организма, като калций, фибрин... Така че, да се твърди, че холестеролът е причината, е пълен абсурд. Теорията за „виновния” холестерол е създадена от Анфел Кийс през 1956 г. А д-р Кембъл Макбрайт напълно описва несъстоятелността на начина, по който той изгражда холестероловата си теория. Но фармацевтичният бизнес има интерес да я подкрепя: „Ето това е причината, започваме да даваме лекарства, за да смъкваме холестерола”.
А така всъщност правим хората по-болни. Тоест, трябва да търсим и да лекуваме причината – възпалителните процеси. Още повече че сега има препарати на растителна основа – например, от ферментирал червен ориз, който действа противовъзпалително.
Основното му вещество е монаколин. Когато овладеем възпалението с такъв натурален продукт, черният дроб няма да има нужда да произвежда допълнително холестерол. След тримесечно лечение и нивата на холестерола се нормализират. Тоест, трябва да сме холистични лекари – да търсим причината за даденото състояние или заболяване, а не да даваме нещо, което само да потушава симптомите.
Милена ВАСИЛЕВА
