Д-р Петър Чипев: Често синдромът на неспокойните крака се среща при хора с дефицит на желязо

Д-р Петър Чипев завършва Медицински университет - София през 2012 г. От 2013 до 2017 г. специализира пневмология и фтизиатрия в Клиниката по белодробни болести на ВМА-София, под ръководството на проф. Коста Костов. През 2015 г. преминава успешно изпита за сертификат по медицина на съня на ”European Sleep Research Society” в Барселона и е удостоен с титлата ”Специалист по медицина на съня, европейски сомнолог”.

През 2017 г. участва като съучредител на Българското дружество по сомнология и е включен в Управителния съвет на дружеството. Същата година е упълномощен за ръководител на Работната група ”Нарушения на дишането по време на сън” на Фондация ”InSpiro”.

Д-р Петър Чипев е специалист по пневмология и фтизиатрия и медицина на съня. Той е един от шестимата лекари в страната, сертифициран от Европейското дружество за изследване на съня. Специализира в нарушенията на дишането по време на сън. По специалността пневмология и фтизиатрия професионалната му експертиза обхваща целия диапазон от болести на дихателната система, с фокус върху хроничните белодробни болести, водещи до хронична дихателна недостатъчност.

23 септември е обявен за Международен ден на синдрома на неспокойните крака. Мнозина, без дори да знаят за съществуването на такава болест, се затрудняват да опишат усещанията, водещи до дискомфорт в краката им. Когато цялото тяло иска да се отдаде на сън и почивка, краката започват да се държат по необичаен начин и принуждават човек да ги движи.

След като мускулите се стегнат, дискомфортът изчезва, но не за дълго. Защо се появява синдромът на неспокойните крака и може ли да е сигнал за по-сериозно неврологично заболяване, разговаряме с д-р Петър Чипев, специалист по медицина на съня.

- Д-р Чипев, може ли да се каже, че синдромът на неспокойните крака е често срещано, но рядко диагностицирано неврологично заболяване?

- И двете твърдения са верни: среща се често и се пропуска често. Процентите варират между различните проучвания, но е установено, че от него са засегнати между 5 - 10% от хората.

- Натъквате ли се на проблеми с диагностиката в практиката си?

- Повечето невролози, при които основно попадат такива пациенти, са достатъчно добре запознати със синдрома, за да не го пропускат. Но, докато стигнат до специалист, минава доста време. В смисъл, че по-скоро се пропуска да се вземе под внимание, отколкото самите оплаквания да се интерпретират по грешен начин.

Самите оплаквания на хората, които търсят помощ, са във връзка с това, че не могат да спят. И това се взема на първо място под внимание и може би се пропуска причината за проблема. А тя е свързана с тези натрапчиви усещания в краката.

Поне от моя опит мога да кажа, че на практика, ако не се зададат конкретни въпроси в тази насока, често болният не ги съобщава. Всъщност, тежките, неприятни усещания не са само в краката. По принцип, това е синдром на неспокойните крака, но може да има натрапчиви усещания и в други групи мускули, включително и на горните крайници.

- Има ли яснота вече по отношение на причините, които предизвикват появата на синдрома?

- До момента няма категорични данни за това как действително се развива това нарушение. Но е очевидно, че ангажира допамин ергичната система, в която участие има невромедиаторът допамин. И фактът, че хората с такива проблеми се повлияват добре от такъв тип лекарства, говори в тази насока. Но точният механизъм, по който се развива, не е изяснен. Няма и много напредък в тази насока.

- Как е свързан синдромът с циркадните ритми?

- Самата връзка на синдрома с късните вечерни часове и съня предполага и връзка с циркадния ритъм. Той е един от регулаторните механизми на съня, като цяло.

Не е уточнено как са свързани фините механизми, но по принцип, неспазването на редовен режим на съня и бодърстване, злоупотребата с циркадните ритми и биологичния часовник, влошават състоянието на хората с този синдром. В смисъл, усещанията стават по-натрапчиви, пристъпите са по-продължителни и по-тежки.

Д-р Петър Чипев

- За поставяне на диагнозата необходими ли са по-специфични изследвания?

- По правило, не са необходими специфични изследвания. При заболяването диагнозата е клинична. Достатъчно е човек да има характерните оплаквания, за да приемем, че има синдром на неспокойните крака. Три са основните отправни точки в диагностиката. Първо, неприятни усещания, независимо в коя група мускули на тялото, в състояние на покой.

Второ, облекчават се при движение и трето - проявяват се предимно вечерно и нощно време. Но, разбира се, полисомнографията, която е нашето стандартно и най-информативно изследване на съня, може да ни даде допълнителна информация, най-вече за диференциалната диагноза. 

Например, характерно за хората с тази болест е, че имат и периодични, несъзнателни движения, най-често на долните крайници по време на сън. Те се наблюдават с приблизително точна периодика, нощно време. Може да са ангажирани малки групи мускули, само с отвеждане на палеца, свиване на пръстите или на глезена.

Може да се движи целият крак или и двата. Тоест, случва се с определена периодика, през 40 секунди, минута. Изследването може да ни даде допълнителни насоки дали това е правилната диагноза или не. Освен това, с полисомнографията можем да открием други нарушения на съня, които да ни обяснят по-добре и синдрома на неспокойните крака.

- Кои пациенти определяте, че имат по-тежко протичане на синдрома?

- Точни дефиниции за това няма. Естествено, по-тежко е протичането на синдрома при хора, при които тези усещания са много натрапчиви, трудно се облекчават, изискват крайни действия, за да се успокоят. 

Описани са случаи, в които човек буквално има нужда да си удря краката с пръчка или с нещо друго, за да успокои това неприятно усещане или да ги натоварва много интензивно, което води до умора. Такъв тип случаи вървят и с по-затруднен сън съответно, с по-голям дефицит, придружен и с повече симптоми през деня. Така, че тежкият случай можем да го опишем като такъв с по-натрапчиви усещания вечер, с по-продължителни периоди на безсъние и най-вече, с повече дневна симптоматика тоест, като последствие от безсънието.

- Може ли синдромът на неспокойните крака да сигнализира за по-сериозни заболявания, например да е предиктор за болестта на Алцхаймер?

- Напълно възможно е. Често синдромът на неспокойните крака се среща при хора с железен дефицит. А желязото участва в някои процеси в предаването на нервните импулси. И дефицитът му съответно, в немалък процент от случаите, е причина за синдрома на неспокойните крака. В този смисъл, винаги търсим и анемичен синдром при хора с този проблем. 

Ако установим такъв, е редно да търсим и причината за анемичния синдром, какъвто може да има при най-различни онкологични заболявания и проблеми с гастроинтестиналния тракт, водещи до нарушена резорбция на желязо и витамин В12 

Това вече е съвсем друга тема. Но съществува голям спектър от възможни придружаващи заболявания, когато открием синдром на неспокойните крака. Включително може да има и съмнения, че предшества развитието на по-сериозни неврологични проблеми, като болестта на Алцхаймер, Паркинсон и т.н. Затова винаги консултацията с невролог, когато има съмнения за синдром на неспокойните крака, е задължителна, за да се оцени има ли начални или вече изявени симптоми на неврологични заболявания.

- Играят ли някаква роля и гените в синдрома на неспокойните крака?

- Тя не е установена категорично, но има действително промяна или алелни мутации, единични полиморфизми, които се наблюдават често при хора със синдром на неспокойните крака. Като в никакъв случай не е доказано, че това е причината. 

Има и фамилност. Често хора, чиито родители са имали подобни проблеми, също развиват тази болест. Наблюдава се често и при еднояйчни близнаци - тоест и при двата близнака го има този проблем. Така, че има и някаква наследственост, която обаче не е много уточнена на този етап.

- Какво е лечението на синдрома на неспокойните крака?

- Лечението е медикаментозно, с лекарства, подобни на тези, които ползваме при Паркинсон, в болшинството от случаите. Разбира се, в случаите, когато установим дефицит на желязо например, лечението е с железни препарати. Човек се възстановява и тези натрапчиви усещания отзвучават.

Милена ВАСИЛЕВА