Д-р Родина Несторова е ревматолог, секретар на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза. От години преподава ставна ехография, има и т.нар. диамантен сертификат за организация и провеждане на квалификационни курсове по сонография на всички нива в курсовете от системата на Европейската лига на ревматолозите. Завършила е МУ - Плевен, израснала е в учителско семейство. Практикува и е управител на Ревматологичен център „Св. Ирина“ в София. 

Темата на това интервю д-р Родина Несторова е как да подобрим костното си здраве, което е и логото на Световния ден на остеопорозата - 20 октомври. 

- Д-р Несторова, да започнем с това каква е основната цел на кампанията на Международната фондация по остеопороза?

- Всяка година на 20 октомври Международната фондация по остеопороза (IOF) отбелязва Световния ден на остеопорозата, но всъщност представлява целогодишна кампания, посветена на глобалната осведоменост на човечеството относно превенцията, диагностиката и лечението на остеопорозата и свързаните с нея костно-ставни заболявания. Логото тази година е „Да подобрим костното здраве“, но ми позволете да разкажа по-подробно за кампанията на IOF (абревиатурата на Международната фондация по остеопороза). 

Тя се поддържа от нейните повече от 300 членове-дружества във всички региони по света и е повод за стимулиране на активни действия в името на костното здраве и предотвратяването на фрактурите. IOF е най-голямата световна неправителствена организация за превенция, диагноза и лечение на остеопороза, и свързаните с нея заболявания.  

Тя предоставя полезна информация за здравните специалисти и пациентските организации, очертава възможни активности, които могат да бъдат предприети от всяка заинтересована страна, участваща в глобалната борба срещу остеопорозата. С това отговарям и на въпроса ви за основната цел на кампанията.

Световният ден на остеопорозата е възможност за координиране на глобални и местни усилия, за съвместна работа, разпространяване на материали, включително и чрез социалните мрежи. В тази връзка, в днешното време на по-бързи комуникации чрез същите тези социални мрежи, смятам, че е удачно да посочим и Официалния сайт на Световния ден на остеопорозата за 2022 година: www.worldosteoporosisday.org.

По този начин много повече хора ще могат да се информират, тъй като костното здраве касае не само възрастните хора, а и деца, и хора в по-млада и средна възраст.

- Нека припомним характерното за заболяването... 

- Остеопорозата е заболяване на човешкия скелет, което се характеризира с намалено качество и количество на костта. Това води до лесно счупване на костите, дори без падане  (атравматични фрактури). При здрава кост такива фрактури са невъзможни. 

Милиони хора по света са с висок риск от остеопорозни фрактури, но не познават остеопорозата и не предприемат никакви действия да се защитят от тях. Огромни са човешките и социално-икономически разходи. Фрактурите правят пациента зависим от чужда помощ и рязко влошават качеството му на живот. А, за съжаление, профилактиката, диагнозата и лечението на остеопорозата продължават да са подценявани. 

Смятам, че е удачно в началото вашите читатели, пък и повече хора, да научат важни факти за остеопорозата и свързаните с нея фрактури. Така много хора ще си дадат сметка за сериозността на заболяването. Защото освен всичко друго, остеопорозните фрактури са тежко бреме за болните и за техните семейства.

1. На всеки 3 секунди се случва остеопорозна фрактура.

2. Всяка 3-та жена и всеки 5-ти мъж на възраст над 50 години  получава счупване на кост до края на живота си.

3. 80% от пациентите с фрактури не са диагностицирани и не се лекуват. 

4. Само 1/3 от пациентите с прешленни фрактури се диагностицират и лекуват.

5. При жените заболяването е свързано с повече дни болнично лечение, отколкото при рак на гърда, инфаркт, диабет и много други заболявания.

6. При мъжете рискът от счупване е по-голям от риска от рак на простатата.

Д-р Родина Несторова

- Кое е най-опасното и тежко счупване при наличие на остеопороза?

- Най-опасно и тежко е счупването на бедрото, защото:

Първо: всяка четвърта жена със счупено бедро загива още през първата година след счупването. 

Високата смъртност след бедрена фрактура се дължи както на самата нея, така и на обострянето на хронични съпътстващи заболявания. А също и на усложнения, като инфекции (следоперативна инфекция, пневмония, възпаление на пикочните пътища, рани от залежаване, емболия, инфаркт, инсулт и др.).

Второ: след счупване на бедрото 60% от пациентите се нуждаят от чужда помощ повече от 1 година, а при 20% са належащи медицински грижи до края на живота. 

Трето: бедрените счупвания са по-чести при жените, но при мъжете протичат по-тежко.

- А кои са най-честите счупвания?

- Може да не ви се вярва, но най-чести са счупванията на прешлените. Отново ще посоча факти:

Първо: на всеки 22 секунди в света се случва едно счупване на прешлен. При жените честотата е по-висока, отколкото при мъжете.

Второ: прешленните фрактури водят до 8-кратно увеличаване на смъртността.

Трето: до 70 % от тези счупвания не се диагностицират. Най-честите причини са неразпознаването им от медицинските специалисти и търсенето на други причини за болката в гърба и кръста.

Четвърто: последиците са: загуба на височина и гръбначна деформация, непоносима болка в гърба и кръста, зависимост от чужда помощ, безсъние, депресия, продължителен болничен престой, влошена белодробна функция, стомашно-чревни симптоми, напикаване, загуба на самочувствие, социална изолация.

Касата плаща ли изследването за остеопороза?

- Кои съпътстващи заболявания са предпоставка за фрактури? Защо е опасна т.нар. „каскада от фрактури“?

- Ревматоидният артрит, астмата, хроничната обструктивна белодробна болест, сърдечните заболявания, хипертонията, инсултът, възпалителните чревни заболявания, болестта на Паркинсон, множествената склероза и тип 1 захарен диабет са все заболявания, които са предпоставка за фрактури. Каскадата на фрактурите означава, че след едно счупване на кост идват следващи счупвания. Например:

• Счупването в областта на китката е предвестник на фрактурите на бедрото и прешлените.

• Рискът от повторно счупване е особено висок в първите 2 години след фрактурата.

• Над 55% от пациентите с бедрена фрактура имат данни за предходна прешленна фрактура.

• Всеки 5-ти пациент с една прешленна фрактура прави втора в рамките на година.

• Налична фрактура се асоциира с 86% повишаване на риска от каквато и да е следваща фрактура.

- Д-р Несторова, освен неосведомеността, неглижирането на проблема, липсата на адекватни профилактични мерки, какви са другите рискови фактори за остеопорозна фрактура?

- Важен рисков фактор е застаряването на населението, защото води до повишена честота на фрактурите. ООН прогнозира, че до 2050 г. във всички големи заселени райони по света, с изключение на Африка, възрастовата група над 60 години ще съставлява 25% от населението. Това ще доведе до нарастване броя на фрактурите, като до 2050 г. се очаква честотата на бедрените фрактури при мъжете да нарасне с 310%, а при жените с 240%, сравнено с 1990 г. Друг немаловажен рисков фактор е замърсеният въздух на околната среда. 

На Европейския конгрес по ревматология тази година в Копенхаген беше представено 7-годишно проучване (2013-2019 г.), проведено в Италия и обхващащо 59 950 жени с остеопороза. Резултатите показват, че при концентрация на прахови частици с размер 10 от 30 mcg/m³ или повече, има значително по-голям риск от остеопороза както на бедрената шийка, така и на лумбалния гръбнак. Алуминият от замърсения въздух се натрупва в скелета, като по този начин влияе негативно на костното здраве. Тютюнопушенето също представлява вид замърсен въздух на околната среда.

Остеопорозата може да се диагностицира навреме и да се лекува. Доказано е, че медикаментозното лечение на остеопорозата намалява риска от фрактури на прешлените с 30-70%, от бедрена фрактура с до 40% и от други счупвания – с до 30-40%.

- Каква е ролята на физическата активност за поддържането на здрави кости? 

- Съществува строга зависимост между физическата активност и костното здраве. Проучванията доказват, че физически активните, спортуващи хора, имат по-висока костна плътност, по-голяма мускулна здравина  и  по-малка склонност към падане.

Аеробните упражнения, като например: бързо ходене, туризъм, изкачване на стълби или джогинг (бавно бягане), също вдигането на тежести и скачането, увеличават костната минерална плътност от 1% до 4% на година при пре- и постменопаузални жени. Трябва да се отбележи, че обикновеното ходене не може да намали риска от фрактури. Голямо проучване подкрепя ползата от бързото ходене за намаляване на риска от фрактури на бедрената кост (повече от 4 часа на седмица може да го намали с 41%). 

При болните от остеопороза, но без патологични фрактури, се изготвя двигателен план, съобразен с възможностите на всеки пациент. Правят се упражнения с тежести, повдигане, бутане, бягане, скачане, с цел укрепване на мускулите. Тренировките трябва да са с продължителност 30-40 мин., 3-4 пъти в седмицата.

7 упражнения срещу остеопороза

Необходимо е да се включат и упражнения за подобряване на баланса и стойката. При пациенти с фрактури по време на рехабилитация се прилагат целенасочени индивидуални двигателни програми от специалистите по физикална терапия и кинезитерапия. Целите са намаляване на болката, подобряване на физическата функция и качеството на живот.

- Има ли нещо съществено и ново във вашата област?

- Ако ми позволите, новото е това, че има вече вариант всеки човек сам да изчисли своя индивидуален риск от остеопороза. За целта е необходимо да посети сайта на Международната фондация по остеопороза (IOF): https://riskcheck.osteoporosis.foundation. 

Това е официалният сайт за оценка на риска, като въпросникът е лесно достъпен, тъй като е на български език. Включва 8 въпроса относно рисковите фактори, като възраст; наличие на фрактури след 50 г.; индекс на телесна маса (наличен калкулатор в сайта); загуба на повече от 4 см от височината след 40 г.;  родители с бедрени фрактури; придружаващи заболявания; прием на лекарства, водещи до остеопороза; ексесивен прием на алкохол и/или тютюнопушене.

Създаденият модел от СЗО за калкулиране на абсолютния фрактурен риск (FRAX) се прилага широко както в общата практика, така и в клинични наблюдения и проучвания. FRAX индексът дава оценка на 10-годишния абсолютен риск от остеопоротични фрактури при мъжете и жените. 

След като се въведат отговорите на въпросите за тегло, височина, 8 клинични рискови фактора и КМП на бедрената шийка на конкретното лице, получаваме фрактурния му риск в проценти - общ фрактурен риск и вероятност за фрактура на бедрена шийка. Ако общият фрактурен риск е над 20% или фрактурният риск за бедрена шийка е повече от 3%, се приема, че е налице висока вероятност от счупване. 

Здравословната диета забавя скоростта на развитие на болестта 

„Здравословната диета и активното движение могат да предотвратят остеопорозата, а при доказана такава – да подпомогнат лечението. Здравословната диета за поддържане на костното здраве е балансиран режим, с достатъчен прием на калций (600-1000 мг/дн), протеини, витамин D3, витамин К2 и други хранителни вещества.

Ниското телесно тегло е ключов рисков фактор за развитие на остеопороза и свързаните с нея фрактури. Здравословната диета забавя скоростта на развитие на остеопорозата и запазва мускулната функция. Това от своя страна, води до намаляване на риска от падане и фрактури. Недохранването е често срещано сред пенсионерите. Основните причини са намаленият апетит и трудностите, които имат при приготвянето на балансирани храни.

Тази популация е с ниско ниво на витамин D3, защото по-рядко се излага на слънчева светлина. Това касае най-вече възрастните хора, които не излизат от домовете си. След 50 г. и особено над 70 г. намалява капацитетът на кожата да синтезира витамин D3 и възможността на бъбрека да го превръща в неговата активна форма. В допълнение, колкото по-голяма е възрастта, толкова повече намалява способността на организма да усвоява и задържа калций в костите.

Сериозен световен проблем е недостатъчността и дефицитът на витамин D в организма, дължащи се на затворения и застоял начин на живот на съвременния човек. Около 1 млрд. хора по света са с ниски нива на витамин D в кръвта.

Особено в старческата възраст се препоръчва по-голям прием на калций, протеини и витамин D3, отколкото при по-младите. Богатите на този витамин храни са: сьомга, сардина, риба тон, гъби шийтаке (сушени на слънце), яйчен жълтък. Допълнителният прием на витамин  D3 намалява риска от падане и фрактури с около 20%. Дневните нужди от този витамин за възрастта над 60 г. са 800-1000 IU/дн. Плазмената концентрация на витамин D3 варира при отделните хора.

В публикация от 2021 г. са посочени данни от разработка на персонализирано дозиране на витамин D3, използвайки физиологично фармакокинетично моделиране, базирано на изходните нива на важния елемент. Авторите доказват, че прием от 400 IU/дн е недостатъчен за постигане на достатъчност на витамина при хора с тежък дефицит. Необходими са поне 3000 IU/дн при тежък дефицит на слънчевия витамин за постигане на оптимално серумно ниво. Изборът на храни, богати на калций, е в основата на здравословното хранене при остеопороза.

В човешкото тяло има около 1 кг калций, а 99% от него са в костите, което доказва, че калцият е основен градивен елемент на скелета. Костта действа като резервоар за поддържане на калциевото ниво в кръвта, което е от съществено значение за поддържане функцията на нервите и мускулите . Калцият е основен хранителен елемент за всички възрастови групи, но необходимото количество варира в различните етапи от живота.

При остеопороза се препоръчва дневен прием на 800-1200 мг калций под формата на хранителна добавка. Най-лесно достъпните източници на калций са млечните продукти (прясно и кисело мляко, сирена ). Допълнителни хранителни източници на калций са зелените зеленчуци, консервираната риба с меки кости, като сардини, ядки и тофу.

Имайте предвид, че още един витамин има значение за костното здраве и това е витамин К2, източник на който са само някои храни, като листните зелени зеленчуци (напр. спанак, зеле), черен дроб, някои ферментирали сирена (напр. сиренето бри) и сушени плодове (сини сливи). Това е причината нивото на витамин К2 да е изключително ниско при съвременния човек. Затова витамин К2 е добре да се приема допълнително като хранителна добавка в доза 50 микрограма дневно за превенция и 75-100 микрограма дневно при остеопороза“, обясни лекарят.

Яна БОЯДЖИЕВА