В това интервю с д-р Танер Шахин ще обсъдим по-детайлно едно състояние, което едва ли има човек, който да не е изпитвал. Целта е да разграничим състоянията на сърцебиене, които налагат посещение при лекар или спешен кабинет, от тези, когато сърцебиенето е нищо повече от временен дискомфорт.
Визитка
♦ Д-р Танер Шахин е специалист по кардиология, автор е на видеоканал с полезна образователна информация, поднесена достъпно и с лекота. Д-р Шахин извършва диагностика и лечение на сърдечносъдови заболявания, като артериална хипертония, остри коронарни синдроми, хронична сърдечна недостатъчност, ритъмно-проводни нарушения, кардиомиопатии и дислипидемии. Работи в МЦ по сърдечносъдови заболявания в София и УМБАЛ „Токуда“. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, на Българския лекарски съюз и Българското дружество по интервенционална кардиология. Участва в национални международни конгреси по кардиология.
- Д-р Шахин, какво е правилното определение за сърцебиенето?
- Първо ще отбележа, че само по себе си, сърцебиенето може да е израз на заболяване, но и да е проява на нормално състояние. За щастие, ние хората не усещаме сърцето си. Представяте ли си да усещаме всеки негов удар, а то работи средно със 60-70 удара в минута, т.е. за едно денонощие да го усетим например 100 хиляди пъти.
Но е факт, че всеки човек, някои по-малко, други по-често, усеща сърцето си. Затова най-краткото определение за това състояние е усещане на сърдечната дейност, т.е. на сърдечния ритъм. Прескачания, пропускане на удар на сърцето или единични мощни удари – така могат да се опишат тези усещания и обикновено са израз на т.нар. екстрасистолия.
Има случаи обаче, когато сърцето започва да бие бързо и мощно като пациентите често го описват с израза „сърцето ми сякаш ще изскочи“. Това може да е както безобидно състояние, така и сигнал за по-сериозна патология. Тук ще си позволя накратко да обясня анатомията и физиологията на сърцето, за да се изяснят различните състояния, свързани със сърцебиенето.
То е мускулен орган, който има 4 кухини – 2 предсърдия и 2 камери. Сърцето си има собствена електрическа система, която наричаме възбудно-проводна система. Което означава, че то само си произвежда импулсите и ги разпространява от предсърдията към камерите по специални нервни влакна. А мястото, където нормално се провеждат импулсите, се нарича синусов възел. Затова нормалният ритъм на сърцето, който по принцип е ритмичен, се нарича синусов ритъм.
Защо получавам сърцебиене сутрин?
Характерното за него е, че нормата на сърдечната честота е от порядъка на 60 до 100 удара в минута. Състояния с под 60 удара в минута се наричат брадикардии, а тези с повече от 100 удара в минута – тахикардии. В този смисъл сърцето, освен че има собствена възбудно-проводна система, е и в пряка връзка с нервни импулси, идващи от организма, което е в основата на сърцебиенето при стрес, напрежение, тъга и т.н.
Ритъмните нарушения на сърцето са голяма група заболявания, обозначени с общия термин аритмя.
Когато сърцето бие неритмично, може да се понижи количеството кръв, която то изтласква. Такова състояние може да причини оплаквания, като замайване, причервяване пред очите, понякога дори и загуба на съзнание. Това се дължи на недоброто изпълване на сърцето и съответно нарушаване на помпената му функция по време на тази висока сърдечна честота.
Аритмиите се делят на 2 вида – камерни и надкамерни. Друга част са т.нар. екстрасистоли, които също могат да произлизат от предсърдията или от камерите. Екстрасистолите представляват допълнителни съкращения на сърцето и усещането обикновено е като прескачане, пропускане на сърдечен удар или мощна контракция на сърцето.
Д-р Танер Шахин
- Кои са най-честите причини за възникването на сърцебиене?
• На първо място са заболявания на сърдечносъдовата система, като за съжаление обикновено тези тахикадрии не са от най-безобидните за пациент с такова заболяване. При хора с преживян миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност или кардиомиопатия, изявата на сърцебиене може да е лоша прогноза. Затова, ако имате сърдечносъдово заболяване и усещате сърцебиене, посетете кардиолог.
• На второ място е анемията. Заболяване, характерно с понижени нива на еритроцити или на хемоглобина в кръвта, което води до кислороден глад на органите и тъканите в тялото. Това кара сърцето да работи по-ускорено, за да може по някакъв начин да компенсира този дефицит. И резултатът е сърцебиене. Понякога даже и при минимални физически упражнения пациентите може да усещат сърцебиене.
• Следва хипертиреоидизъм, т.е., хиперфункция на щитовидната жлеза. Тиреоидните хормони повлияват сърдечносъдовата система и повишените им нива водят до тахикардия. Затова при наличие на сърцебиене в голяма част от случаите е необходимо да се изследват и тиреоидните хормони.
• Заболявания на дихателната система, при което се появява хипоксемия, т.е., намалено кислородно насищане на кръвта. Такива са хроничните заболявания, но може и да е някое остро вирусно респираторно заболявания, например грипен вирус, ковид и т.н. В някои случаи при ниска сатурация заради остро респираторно или хронично заболяване, пациентът може да получи сърцебиене.
• Други хормонални промени, като например женските хормони по време на месечен цикъл, бременност, менопауза или някои заболявания, свързани с хормонален дисбаланс, също може да са причина за сърцебиене.
• Паническо разстройство. Паник атаката включва комплекс от разнообразни симптоми, но един от най-типичните е сърцебиенето. То допълнително се потенцира от силния страх и отделяне на стресови хормони, като кортизол, адреналин и норадреналин.
• Прием на прекалено много стимулиращи напитки, тъй като кофеинът стимулира сърдечната дейност. Затова прекомерната употреба на кафе, стимулиращи чайове, енергийни напитки и т.н. води до сърцебиене и хипотония, т.е., ниско кръвно налягане. Хипотонията е причина за нарушена перфузия на органите, но в резултат на това сърцето започва да бие по-ускорено, за да не остави важни органи и структури без кислород и хранителни вещества.
• Сънна апнея. Тя се изразява в прекалено силно стеснение на дихателните пътища по време на сън, което не само затруднява дишането, но може да доведе и до неговото спиране. Хората с това заболяване са с 2 до 4 пъти по-висок риск да получат аритмия и по-точно – предсърдно мъждене.
Препоръки на народната медицина при сърцебиене и стенокардия
• Напрегнати тренировки във фитнеса; никотин от тютюневи изделия; стрес; тревожност; липса на сън; страх и паника; дехидратация; електролитни аномалии; ниска кръвна захар; висока температура; прием на разни лекарства без рецепта, в т.ч. за настинка и кашлица; билкови и хранителни добавки: всичко това също може да провокира сърцебиене.
- Освен сърцебиене, какви други симптоми възникват при аритмия и тахикардия?
- Важно е да се разбере, че нарушенията в сърдечния ритъм понижават количеството кръв, изтласквана от сърцето. По принцип, камерите на сърцето, откъдето кръвта се изтласква към цялото тяло, се изпълват с кръв, когато то си почива между две съкращения.
Когато става дума за нормална сърдечна честота, тази почивка е съвсем достатъчна, за да може сърцето да се изпълни с нужното количество кръв. Но тъй като при тахикардия сърцето работи много бързо, тази почивка обикновено е по-кратка, което възпрепятства пълненето на камерите с кръв. И съответно не се изтласква достатъчно количество кръв към всички органи.
Това понижава кръвното налягане, което намалява кръвта към мозъка, а той е страшно чувствителен по отношение недостига на кръв. Което пък е причина за симптоми, като замайване, причерняване пред очите, световъртеж и припадъци, дори и загуба на съзнание.
На конкретния въпрос: най-честият симптом, както стана ясно, е ускорената сърдечна дейност, това неприятно усещане на сърдечните удари. Може да възникне и болка в гърдите, която да се прояви под различна форма – варираща от дискомфорт, до притискане в гърдите.
Това е алармиращ симптом и задължително трябва да се проведе консултация с кардиолог. Така ще се предотврати евентуално изява на инфаркт впоследствие. Най-характерните оплаквания от общ характер включват: задух, отпадналост, умора, замайване, промени в съзнанието.
Замайването може да бъде провокирано както при ниска, така и при висока сърдечна честота, като то често се комбинира с объркване и нарушена концентрация. В такива случаи веднага трябва да се посети неотложно звено или лекарски кабинет.
Яна БОЯДЖИЕВА
