Д-р Цветелина Лазарова е завеждащ на Отделението “Респираторна алергия и атопия” в Клиниката по клинична алергология на УМБАЛ “Александровска“.
Д-р Лазарова е завършила Медицински университет - София през 1989 г. Работила е като интернист в Ботевград и алерголог в УМБАЛ “Света Анна“, София. От 2006 г. работи в Клиниката по алергология в УМБАЛ “Александровска”, където от 2016 г. е началник на Отделението по респираторна алергия и атопия. Научните º интереси са в областта на хроничната уртикария, диагностика и лечение на респираторната алергия и атопия.
На 4 май се отбелязва Международният ден за борба с астмата. В световен мащаб страдащите от астма са около 340 милиона души, което определя това хронично заболяване като едно от най-често срещаните. Каква е важно да се знае за астмата, какво провокира появата на заболяването и как да реагираме при астматичен пристъп, на тези въпроси отговаря д-р Цветелина Лазарова.
- Какво заболяване е астмата, д-р Лазарова?
- Бронхиалната астма е хронично заболяване на дихателните пътища, което води до тяхната хиперреактивност и се характеризира с повтарящи се пристъпи на задух, свиркащо дишане, кашлица, тежест в гърдите. Тези пристъпи обикновено са свързани с променлива обструкция на дихателните пътища, често обратима спонтанно или след лечение. Астмата е световен здравен проблем. Тя засяга 10-15% от децата и 5-10% от възрастните с различна честота в отделните региони на света, много по-честа в развитите страни.
Около 340 млн. са пациентите с астма в света, а броят на болните в България е над 400 000 души. Заболяването може да протича различно - с леки и бързоовладяващи се пристъпи, и дълги междупристъпни периоди или с много тежки пристъпи, и постоянни оплаквания в междупристъпния период. Но пациентите трябва да знаят, че и в междупристъпния период съществува т.нар. минимално алергично възпаление и затова трябва строго да спазват предписанията на лекуващия лекар.
- Грубо делим астмата на алергична и неалергична. Какви са спецификите и разликите между двата вида?
- Бронхиалната астма е хетерогенно заболяване. Описват се различни варианти, наречени астма фенотипи: алергична астма – има анамнеза за атопия, т.е. алергия към акари на домашен прах, животински алергени, поленови алергени и др.; неалергична астма; астма с късно начало, по-често при жени; астма при затлъстяване; астма при физическо усилие; аспиринова астма; астма с носна полипоза и непоносимост към група лекарства, наречени нестероидни противовъзпалителни медикаменти; астма с фиксирана бронхиална обструкция; вирусиндуцирана астма, срещаща се при деца.
- Какви са симптомите и различават ли се те при отделните видове астма?
- Основните симптоми са свиркащо дишане, усещане за задух, кашлица, тежест в гърдите. През деня
нарушават обичайната активност на човека, влошават качеството на живот, водят до отсъствия от училище и работа. Оплакванията често се проявяват през нощта или призори, влошават съня и почивката.
Симптомите могат да се провокират от различни фактори – контакт с алергени, неспецифични дразнещи вещества, като иританти (цигарен дим, автомобилни газове, силни аромати), вирусни инфекции, физическо натоварване, различни емоционални състояния, прием на някои лекарства. Много често при бронхиална астма има и хроничен персистиращ ринит със или без носна полипоза, което влошава астмата. Наличен гастро-езофарингеален рефлукс също би могъл да утежни протичането.
Отключващите моменти и поддържането на симптомите се определя от вида астма. При алергичната астма наличието на алергени може да предизвика астматичен пристъп в рамките на няколко минути след контакта с алергена. Най-агресивните алергени са поленовите - за нашите географски ширини тревен и житен полен, брезови полени, плевели – пелин, по-рядко амброзия. При сухо и ветровито време те могат да се разпространяват десетки километри и заедно с оплакванията от горните дихателни пътища да предизвикат и пристъпи от задух, кашлица, свиркащо дишане.
Често астматични симптоми се отключват при физически усилия, при вирусни инфекции, при прием на нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Според тежестта, астмата може да бъде интермитентна и персистираща, като последната се дели на лека, средно тежка и тежка.
Според контрола тя се дефинира като: контролирана бронхиална астма - без дневни и нощни симптоми, нормална физическа активност, без нужда от бързодействащ облекчаващ медикамент, нормална дихателна функция и без обостряния на състоянието през последната година; частично контролирана бронхиална астма - поява на някои от гореизброените симптоми или понижение на показателите на дихателната функция,
често обостряне; неконтролирана астма - при наличие на три или повече от изброените симптоми, снижение на показателите при изследване на дишането, ежеседмични обостряния.
- Как и кога се появява астматичният пристъп?
- Класическите симптоми на астматичния пристъп включват силно изразен задух, хрипове при вдишване и издишване, учестено дишане, стягане или болка в гърдите, кашлица, затруднен говор, чувство за тревожност или паника, бледа, изпотена кожа. Когато тези симптоми продължават дълго време и не могат да се овладеят бързо с правилно лечение, се говори за астматичен статус.
Рисковите фактори за появата на астматичен пристъп са контакт с алерген, наличие на придружаваща вирусна инфекция, неспецифични дразнители – тютюнев дим, химикали, професионални вредности, психо-емоционални състояния, прием на някои медикаменти. Особено внимание трябва да се обърне на неспазването на предписаното лечение като рисков фактор за обостряне и поява на астматичен пристъп. Недостатъчното придържане към лечението, спирането му от самия болен, защото се чувства добре, лошата инхалаторна техника са чести причини за обостряне на заболяването.
- Какво е лечението на астмата – при пристъп и в извънпристъпния период?
- Бронхиалната астма е хронично заболяване и лечението трябва да бъде постоянно, като в зависимост от тежестта то е стъпаловидно, съобразено с международните документи, определящи това. Възможностите на съвременното лечение на астмата правят болестта напълно контролирана и осигуряват добро качество на живот на пациентите. Лекарствата за лечение на астма могат да се разделят на две основни групи – контролиращи заболяването и облекчаващи остро настъпилите симптоми.
Контролиращите медикаменти действат за намаляване на възпалението, което предизвиква острите астматични пристъпи. Инхалаторните кортикостероиди са основен клас в групата на контролиращите медикаменти. Те действат директно върху дихателните пътища и при правилно приложение и дозировка нямат системни странични ефекти. При липса на ефект при наличие на тежка неконтролирана астма се прилага биологично лечение. На българския пазар има антиеозинофилни и антиИгЕ биологични препарати, безплатни за пациентите и осигуряващи им добър контрол на астмата.
При алергичната астма при определени показания и липса на противопоказания се прилага алерген специфична имунотерапия. Това е единственото лечение, което може да модифицира естествения ход на алергичната болест.
Медикаментите за облекчаване на пристъпа се приемат при вече настъпил астматичен пристъп. Те не могат да изместят ежедневния прием на контролиращи медикаменти. Бързодействащите бета-агонисти са най-често използваните лекарства за справяне с астматичните пристъпи. Инхалирани, те действат бързо, в рамките на минути, разширяват дихателните пътища и улесняват дишането, като действието им продължава около няколко часа.
Румяна СТЕФАНОВА
