Д-р Васил Койнарски: Гастроскопията и колоноскопията могат да спасят живота ви

Чрез тях оглеждаме хранопровода, стомаха, тънкото и дебелото черво

Д-р Васил Койнарски: Гастроскопията и колоноскопията могат да спасят живота ви

Д-р Васил Койнарски е гастроентеролог в МБАЛ и ДКЦ „Вита“, София. Професионалните му интереси са насочени в областите ултразвукова диагностика и манипулации под ултразвуков контрол. Извършва диагностика и терапевтична горна и долна ендоскопия.  

Д-р Койнарски е член на  Българския  лекарски съюз и на Българското научно дружество по гастроентерология. Взема участие в национални и международни конгреси и семинари по специалността.

Характерното за двете ендоскопски процедури - гастроскопия и колоноскопия, и тяхната роля в превенцията на болестите от стомашно-чревния тракт, вижте в интервюто с д-р Васил Койнарски.

- Д-р Койнарски, да започнем с колоноскопията. В какво се изразява тя?

- Колоноскопията е процедура, която позволява на лекаря да направи прецизен оглед на вътрешността на дебелото черво и част от края на тънкото черво на пациента. Използва се специален апарат, наречен фиброколоноскоп или ендоскоп. Апаратът е съставен, най-просто обяснено, от мека еластична тръба,  която се въвежда през ануса на пациента.

Върхът на ендоскопа може да се движи във всички посоки и има отвори за светлина, камера и работен канал, чрез който биха могли да се въведат различни инструменти. В другия край на апарата се намира контролна глава, чрез която лекарят управлява всички негови движения. Освен детайлния оглед по време на колоноскопията лекарят може да взема и биопсии (малки късчета тъкан, които след това се наблюдават под микроскоп от патоанатом), може да се отстраняват полипи, да се спира кървене и още доста други манипулации.

- Какви оплаквания на пациента са повод за вас да се насочите към колоноскопия? 

- Оплакванията, които най-често ни насочват към колоноскопия, са болки в корема, кръв и слуз при дефекация, нарушен ритъм в изпразването на дебелото черво. Редуването на запек с диария е алармиращ симптом. Необяснимото отслабване на килограми, анемичен синдром, безапетитие изискват изключването на злокачествено новообразувание с осъществяването на колоноскопия. 

Тя се провежда както контролно, с оглед скрининг, така и за отстраняване на полипи. Често пациентите ме питат не е ли достатъчно ехографското изследване на коремните органи, за да се установи има ли данни за туморни процеси.

Кой трябва да ми издаде направление за гастроскопия?

Отговорът е не, що се отнася до прецизната диагностика на кухите коремни органи - хранопровод, стомах, тънко и дебело черво. Нищо не може да замени качеството на детайлния оптически оглед на тези части от храносмилателната система по време на ендоскопията, съчетано с хистологично изследване при необходимост. 

През последните години все повече се увеличават случаите на злокачествени образувания, като често се срещат и при млади хора. За съжаление, често няма ранни, ясно разпознаваеми симптоми, така че не е разумно да се рискува. Просто се доверете на ендоскопската диагностика.

- Моля ви накратко да обясните как се провежда колоноскопията, хората се страхуват от това изследване.

- Всеки, който веднъж е преминал през тази манипулация, знае, че няма причина за притеснение, защото процедурата се извършва под венозна анестезия. Ние, специалистите, се стараем да осигурим максимално спокойна и предразполагаща атмосфера за пациента, да му спестим всяка болка, дискомфорт или неудобство.

Преди изследването се осигурява мониториране на дишането, артериалното налягане и сърдечната дейност. Пациентът се поставя най-често в удобно за него странично положение. Преди и по време на манипулацията се правят необходимите вливания на водно-солеви разтвори и медикаменти.

Д-р Васил Койнарски

  А преди извършването на процедурата е необходимо да се направи почистване на дебелото черво, като се използват специфични  очистителни лекарствени средства. Важно е да не се приемат храна и течности от 6 до 12 часа преди изследването.

Пациентът трябва предварително да уведоми лекуващия лекар за всички лекарства, които приема, а също и за наличието на алергия и придружаващи заболявания. Резултатите от изследването стават ясни веднага. Изключение правят случаите, в които е взет материал за биопсия. Тогава окончателното заключение се извършва от една до две седмици след манипулацията.

- Кои са рисковите групи от хора, за които колоноскопията е наложителна?

- Фамилната обремененост е важен индикатор за извършването на колоноскопия. Ако в семейството си имате един или двама близки с рак на дебелото черво, тогава опасността това заболяване да се появи и при вас е по-голяма. В този случай колоноскопията трябва да се прилага периодично след навършване на 40-45-годишна възраст.

Във всички развити държави, включително и в България, има стандарти за профилактика на злокачествените заболявания на храносмилателната система, като скрининговите процедури, включително и ендоскопията, се определят в зависимост от степента на риска при всеки пациент. С по-нисък риск сa хора без оплаквания на 50 и повече години. 

С висок риск са тези с фамилна обремененост, с друго злокачествено заболяване или с фамилни полипози. Те преминават през ендоскопия в по-ранна възраст.

- Д-р Койнарски, да поговорим и за гастроскопията. В какво се изразява тя и какви са нейните предимства?

- Това е диагностично изследване, което се извършва с флексибилен апарат – гастроскоп, който е по-къс по размер от колоноскопа. Голямо предимство е, че лигавичният слой на хранопровода, на стомаха и на първите две части на дванадесетопръстника може да се огледа отвътре. Което значи, че могат да се диагностицират различни проблеми: рефлукс-езофагит на хранопровода; наличието на хиатални хернии; на т.нар. баретов езофаг.

Упойката при колоноскопия поема ли се от Здравната каса?

Гастроскопията позволява да се огледа детайлно стомахът и да се види дали има гастритни промени, полипи, язви, някакви металазни промени и т.н. Освен това се оглежда внимателно връзката между стомах и дванадесетопръстник, самият дванадесетопръстник, където също се прецизира за язвена болест и т.н. По време на ендоскопията се вземат задължително проби от стомаха за хеликобактер пилори. Тя се прилага и при по-комплицирани случаи. 

Когато има кървене или чернодробна цироза, с това изследване може да се види дали има разширени съдове на хранопровода или наличие на варици. Въобще има много приложения и информативната й стойност е несравнима спрямо други изследвания. 

Както споменах и по-горе, с ехограф не могат да се огледат детайлно кухите органи. С него би могло да се види голям тумор например. Затова ехографията е основно метод за изследване на паренхимните коремни органи – черен дроб, бъбреци, панкреас.

А енодскопиите, за които си говорим, с тях изследваме кухите коремни органи – стомах, хранопровод, дебело черво. Защото на ехограф виждаме фактически само стената на съответния орган, без да можем да видим дали отвътре има или няма възпаление,  полипи… Само ендоскопията може да отговори на това.

По време на ендоскопията със специален режим на апарата можем да видим по-ясно дали има участъци, които визуално не са променени. Т.е., като се включи специален режим, ясно може да се отдиференцира зона например на интерстинална метаплазия. Т.е., рискова зона, в която в бъдеще може да се получи раково образувание или нещо подобно.

- Гастроскопията е по-безболезнена, нали така? Прилага ли се упойка и при нея?

- Гастроскопията е лесно понасяща се дори и без да се прилага упойка. Или пък може само да се впръска лидокаин в гърлото, т.нар. локална упойка. Т.е., пациентът е буден и наблюдава изследването заедно с доктора, който извършва ендоскопията.

Но би могло да се прибегне до обща анестезия, ако гастроскопията се провежда заедно с колоноскопията. Ако съм пропуснал, тук е мястото да отбележа, че общата анестезия се прилага венозно, кратка е и не е опасна. 

Не се притеснявайте да се подложите на тези две ендоскопски изследвания, тъй като навременното откриване на болестта дава съвсем различна перспектива за пациента като продължителност и качество на живота.

При пациенти, които са фамилно обременени, особено при тези, чиито родители са диагностицирани с рак на храносмилателен орган преди 55-годишна възраст, профилактичните гастро- и колоноскопия трябва да се извършат 10 години преди възрастта, на която се е разболял техният роднина. Това важи не само за децата, но и за братята и сестрите на заболелите.

Уверявам ви, тази превенция чрез скрининг може да спаси живота ви! Затова не отлагайте прегледа при лекар и при необходимост -  провеждане на ендоскопска диагностика.

Яна БОЯДЖИЕВА

Коментари