Д-р Васил Василев е специалист уролог. Завеждащ е на направление по ендоскопска урология и екстракорпорална литотрипсия към Клиниката по урология на УМБАЛ “Алескандровска”. Интересите и работата му са насочени към иновативните безкръвни и лазерни техники в урологията, и през годините преминава редица обучения в чужбина.
През 2009 г. става асистент към Катедрата по урология, а през 2013 г. защитава успешно дисертация по урология и оттогава е главен асистент към Медицински университет, София.
В това интервю с д-р Васил Василев коментираме едно доста масово състояние у нас - хидронефрозата или запушването на бъбрека, и последствията от него.
- Д-р Василев, какъв е механизмът на развитие на хидронефрозата?
- Накратко, думата хидронефроза идва от латински и буквално означава вода в бъбрека. Това е медицинският термин, с който искаме да кажем, че бъбрекът е запушен. В нормални условия урината се образува в бъбрека и оттам безпрепятствено преминава в тънката тръбичка, наречена уретер, надолу към пикочния мехур и съответно – извън тялото. Всяко препятствие по пътя на урината, било то на изхода на бъбрека или където и да е по дължината на уретера, води до задържане на урина в кухината на бъбрека. Тоест, той се напълва с вода и така съответно, се получава хидронефроза. Ако запушването не се лекува, постепенно бъбрекът започва да се разширява и с напредване на времето може дори да спре да работи.
- Всяка ли хидронефроза може да доведе до такива тежки последствия?
- Не всяка хидронефроза автоматично означава трайно увреждане на бъбрека. Точно обратното, в началните стадии хидронефрозата е напълно обратима. За да се стигне до сериозни проблеми, със загуба на функцията на бъбрека, отнема месеци или дори – години. Което, разбира се, не означава, че трябва да се отлага лечението.
Храните, които образуват камъни в бъбреците
- Кои са най-честите причини, които водят до запушване на бъбрека?
- Както и сами се досещате, хидронефрозата не е основната диагноза. Тя е резултат от друго заболяване, което трябва да открием и да лекуваме. Крайната ни цел е да премахнем причината за това запушване на бъбрека и така да възстановим функцията му. Най-честата причина за запушване на бъбрека е бъбречно-каменната болест. Едва ли има човек, който да не е чувал за бъбречната криза, която се дължи на камъче, запушило уретера. Реално, камъните представляват над 80% от всички случаи на хидронефроза.
- Как по точно камъните предизвикват развитието на хидронефроза?
- Първоначално, всички камъни се образуват в бъбрека. И когато си стоят там, те не болят и не предизвикват хидронефроза. Но някои от тези камъчета може да излезе от бъбрека и съответно, да попадне в уретера и така да го запуши. Именно това внезапно запушване, което впоследствие води и до надуването на бъбрека, е причината за силните болки при бъбречната криза, които карат пациентите да потърсят спешно медицинска помощ. В тези случаи хидронефрозата е напълно обратима. След премахването на камъка, бъбрекът възстановява функциите си.
- Какви са възможните методи на лечение на този етап от развитието на хидронефрозата?
- Възможностите за лечение са различни, като може да е само с лекарства например, които да разширят уретера, той да се отпусне и пациентите сами да елиминират камъчето. Понякога може да се наложи прилагането на метод за разбиване на камъните – с ултразвук или с лазер.
Д-р Васил Василев
- Кои са останалите причини за развитието на хидронефрозата, освен бъбречно-каменната болест?
- Втората причина са една голяма група заболявания – т.нар. вродени аномалии на пикочната система. Това са заболявания, с които сме се родили. Те предизвикват хидронефроза още от самото раждане на детето. Коварното при тях е, че най-често нямат никакви симптоми.
Това е така, защото тук заболяването се развива бавно и постепенно – буквално, години наред, за разлика от бъбречната криза, при която запушването е внезапно, болезнено и съответно – алармиращо. Затова трябва да се провеждат редовни профилактични прегледи след раждането. И, ако има проблем, той да бъде открит навреме. Ако заболяването се открие на 30-40- годишна възраст, може вече да е късно и бъбрекът да е загубил голяма част от функцията си.
- Кои са най-често срещаните вродени аномалии?
- Едно от най-често срещаните вродени аномалии е стеснение на прехода между бъбрека и уретера. Друга аномалия е връщането на урина обратно, от пикочния мехур, нагоре към бъбрека – т.нар. рефлукс. Също така, са възможни и различни нарушения в броя или в позицията на бъбрека, както и много други заболявания.
Най-често лечението на вродените аномалии е оперативно. Целта е с различни видове пластики да се коригира затрудненото оттичане на урината.
На трето място от причините за запушване на бъбреците, това е най-страшната диагноза, която може да чуе човек, а именно – туморно или раково заболяване
Медицината познава най-различни видове рак – по произход, по вид, по местоположение, като някои могат да бъдат с урологичен произход и да предизвикат запушване на каналите отвътре. Може да произлизат и от други органи в съседство, но да притиснат уретера отвън. В тези случаи хидронефрозата може също така да настъпи и внезапно, с болки, подобни на бъбречната криза или постепенно, вследствие на бавното нарастване на тумора.
- Какъв е подходът в лечението на хидронефрозата при тази група пациенти?
- Няма как да се спрем на всички видове рак, които могат да доведат до хидронефроза, но искам да кажа, че всеки случай изисква индивидуален подход и лечение. В някои случаи, за да отпушим бъбрека, може да се наложи оперативно отстраняване на тумора. В други – да се поставят специални, тънки тръбички – през самата кожа – т.нар. нефростома или с Double-J стентове. Точно тук е мястото на опитния специалист, който първо, трябва да открие проблема и в последствие да предложи адекватното лечение и съответното отпушване на бъбрека.
Съществуват още много причини за запушване на бъбрека, като например, вътрешни сраствания след различни видове операции или след лъчетерапия. Но най-важното, което пациентите трябва да знаят, е че хидронефрозата или запушването на бъбрека е в резултат на друго заболяване и целта на прегледа при уролог е да се открие точно това: каква е причината за хидронефрозата и впоследствие да насочи пациента към най-подходящото лечение.
- Какво представляват Double-J стентовете, за които споменахте?
- Стентът представлява тънка силиконова тръбичка, която се поставя в канала, свързващ бъбрека с пикочния мехур – т.нар. уретер. Горният край на тръбичката е в бъбрека, а долният й край достига чак до пикочния мехур. Оттук произлиза странното му име стент Double-J, което се превежда като „стент с двойно J“, защото в горния и долния си край има извивка, подобна на буквата J.
Стентовете служат единствено за отпушване на бъбрека – улесняват оттичането на урина и възстановяват нормалната му функция. Това в никакъв случай не означава, че причината за запушването е отстранена. Ако се касае за камък, той впоследствие трябва да бъде разбиван, ако е стеснение – съществуват различни методи за неговото лечение. Стентът не лекува основното заболяване, а служи само и единствено за отпушване на бъбрека, като по-този начин да ни даде време да лекуваме причината за запушването.
Постоянното пиене на минерална вода крие риск от камъни в бъбреците
Също така, след почти всяко лазерно разбиване на камъни се налага поставяне на стент, за да сме спокойни, че фрагментите и песъчинките ще излязат безпроблемно и без да предизвикват болки и бъбречна криза.
Стентът се поставя по т.нар. ендоскопски път – тоест, през пикочния канал, пикочния мехур и нагоре към бъбрека. Използват се естествените отвори на пикочните пътища, без да се налага да бъдат правени допълнителни разрези или дупки в тялото на пациента. Най-ценното на стентовете, в сравнение с всички останали методи за отпушване на бъбрека, е, че те са вътре в тялото, не излизат и не стърчат различни тръбички от него. Най-често те не предизвикват нито болка, нито някакви неприятни усещания и реално пациентите са напълно трудоспособни и ги понасят без никакъв проблем.
- Налага ли се стентът да се отстрани след време?
- Трябва да се знае, че един стент не може да стои прекалено дълго в тялото. Има различни модели – 3 и 6-месечни, в някои случаи – до една година, но в никакъв случай по-дълго. Проблемът е, че с времето върху стента започват да се натрупват кристали от урината, които се превръщат в камъни и обхващат стента от всички страни. Това е опасно, защото може да се стигне до ситуация, при която целият стент да се покрие с камъни от всички страни и да не може да бъде изваден от тялото по никакъв начин.
Милена ВАСИЛЕВА
