Дали зимата ще ни изненада или не, трябва да бъдем подготвени за снеговалежите и заледяванията по пътищата и тротоарите, които могат да ни причинят неприятни преживявания. Как да избегнем травмите през този сезон и какво трябва да знаем за нараняванията на крайниците и други части на тялото в студените месеци, обяснява травматологът д-р Венцислав Чунов.
Визитка♦ Д-р Венцислав Чунов завършва Медицинския университет в София през 1990 г. Специализира ортопедия и травматология, има и магистърска степен по специалността “Обществено здраве и здравен мениджмънт”. 20 години е работил в пернишката МБАЛ “Рахила Ангерова”. Бил е и управител на Профилакториума в Перник. В момента практикува в Медицински център Вис Виталис Медикъл в Перник и в кабинет в столичния квартал Бояна (ул. “Александър Пушкин”114). |
- Д-р Чунов, по-висок ли е рискът от травми през зимата?
- Зимните травми не са най-многобройни, напротив – летните са повече, защото движението в топло време е доста натоварено – освен пешеходците и леките коли, има велосипедисти и мотоциклетисти, които често се качват по дърветата. Но зимните травми са по-тежки, тъй като падането на ледена повърхност става бързо и се получават фрактури.
Подхлъзването е основен фактор за травми, затова моята препоръка е хората да излизат навън само с хубави гумени подметки на обувките. Гумата най-трудно се хлъзга на лед. по заледено пространство, разбира се, може да се падне и с такива. Вторият ми съвет е да се ходи с малки крачки, човек да е готов, че може да се подхлъзне всеки момент. Така ще успее да стегне мускулатурата и да избегне изненадващото падане, което води до по-сериозни наранявания. Костите издържат до 6 пъти по-голямо натоварване, ако човек стегне мускулатурата.
- Как да падаме, за да избегнем лошо нараняване?
- Зимата сме с по-дебели палта и дрехи, като е по-добре да падаме назад, а не настрани. Ако паднем настрани, ще нараним тазобедрените стави, чиито шийки много лесно се чупят. Освен това са от най-трудните за лечение. При сноубордистите и скиорите се получават често разтежения. При тях специалните обувки фиксират краката в долната част и нагоре стават торсионни травми, с усукване, които понякога са по-тежки от счупванията. Например едно скъсване на кръстна връзка в коляното е в пъти по-тежка травма от фрактура в подбедрицата. Лечението е по-скъпо, по-бавно минава. Счупване може да мине и само с един гипс, докато комбинирана връзкова увреда е трудна за лечение.
- Какво може да се случи при по-сериозно падане?
- Зимните спортове са забавно занимание за цялото семейство, но могат да бъдат и опасни. Много деца и възрастни се нуждаят от лечение всяка зима след мозъчни сътресения, когато с шейна или ски се ударят в препятствие, най-често дърво. Идват и след счупване на китка, когато са опитвали да омекотят удара от падането с протегната ръка. При движение с голяма скорост по пистите се получават и политравми. Любителите на зимните спортове са рискова група, защото губят равновесие и се премятат многократно в стръмните участъци. Контузии се получават в много части от тялото.
Друга опасност от травма през зимата има, когато сме в автомобил. Защото при зимни условия спирачният път е много по-дълъг от обикновено. Дори и с по-ниска скорост да се движи колата, може да се случи инцидент с неприятни последствия за всеки пътник. На велосипедистите препоръчвам да не се качват на колело, когато има сняг и лед навън, но ако все пак им се наложи, задължително да носят светлоотразителни знаци, за да виждат шофьорите, че има нещо пред тях. Да ползват предпазни средства и артикули, предпазващи най-вече ставите, да се пазят от мъглите и смога по това време на годината. Същото важи и за мотоциклетистите.
Д-р Венцислав Чунов
- Коя част от тялото се засяга най-често?
- Фрактурата на китката. Човек се предпазва чрез дисталния радиус или т.нар. гривнена става, която е по-широка и мека, много добре кръвоснабдена, минава бързо и се намества лесно.
След като ръката заздравее, трябва да се раздвижи.
Добър начин за раздвижване на китката е плетенето, защото включва разнообразни движения. В някои случаи не може да се достигне обемът на движенията преди счупването. Това става при хора, генетично предразположени да образуват по-голямо количество костно вещество и то ограничава свободата на движенията. В повечето случаи счупването е над ставата, но ако е вътре в нея, може да не се възстанови напълно.
- Може ли да се степенуват травмите по тежест?
- Да, една от най-тежките е на тазобедрената става. След счупване на тази става идва огромна неприятност – залежаването. Хората не могат да вървят, не могат да стават и особено възрастните правят застойни пневмонии, последвани от летален изход. Първото нещо, което близките на хора със счупване на тазобедрената става трябва да предприемат, е да ги вдигат често. Пациентите да се опитват да се движат с тяхна помощ, възможно най-бързо да се премине и към ходене с патерици.
След поставяне на изкуствена става възстановяването е 100%. Дори да е бил лежащо болен преди операцията, човек си връща активността, защото изчезва болката. Няма възрастова граница за операция с изкуствена става, и на 94-годишна жена сме поставяли - тя преживя операцията без проблеми.
- Колко време е нужно за възстановяване след счупване?
- Коляното е най-младата точка генетично, и като става е най-несъвършена. Всичко, което й се случва, е с по-тежки последици заради големия усукващ момент. Останалите стави еволюционно имат повече механизми за възстановяване. Коляното се намира по средата на опорната точка на тялото - ходилата и торса, и при падане напред първо се контузва коляното
За възстановяването му са нужни между 6 и 12 месеца.
Глезенът също е често травмирана става през зимата, но при него около 90% са навяхвания. Не бива обаче да се подценяват, защото те увреждат връзковия апарат. Но с добро ръководене от един травматолог, послушание от страна на пациента и изпълняване на всички препоръки и указания повечето наранявания преминават за 15-30 дни. При останалите 10 % се налага операция.
В някои случаи се изважда рамото – най-подвижната става, която най-лесно се луксира, но и в първите секунди се намества по възможно най-лесния начин. При добро стечение на обстоятелствата наблизо може да има медицинско лице, което да помогне ставата да се намести. Ако наместването не стане веднага, трябва да се приложи анестезия и квалифицирана медицинска помощ. Възстановяването е за 6 месеца, като през това време човек не бива да вдига тежести и да не прави резки движения.
- Кога да посетим спешния център?
- Спешният център трябва да се посети веднага, след установяване на оток и кръвонасядане, но нито един травматолог не може да каже само от един преглед дали има счупване. Ние разчитаме да се направи и снимка, а рентгенът е голям клюкар и казва всичко. Възрастните хора посещават по-често кабинета на травматолога и идват с по-тежки наранявания. Това не е защото костната им система е по-слаба, а защото реакцията им е по-забавена и не се подготвят за удара.
Марияна МАРИНОВА
