Имам внучка на 23 г. От известно време ни прави впечатление, че за нея всичко, което е пипнато от други хора, включително родители и баба, е мръсно. Където и да отиде, не смее да влезе нито в тоалетната, нито да се храни. Казва, че навсякъде има микроби и е мръсно.
При баба си идваше заради вкусните гозби, които й правех, а сега се гнуси от мен, дори и от родителите си. Не ми разрешава дори да я целуна. В къщи си мие ръцете по 100 пъти, кожата й вече е станала прозрачна. А живее в просторен, голям апартамент, в уют и чистота.
Тревожността е постоянен страх, който ни действа неуловимо
Вкъщи всичко се е увило в салфетки и домът е заприличал повече на болница. Хаби по 100 чифта ръкавици на месец. Всички сме притеснени, защото тя психически ще се разболее, а също и ние - семейството й. Просто сме в безизходица. Как ще се оправи?
Не сме в състояние да й въздействаме и да стане като преди. Въобразила си е, че е болна и не може да се оправи. Вкъщи дори трябва някой да й спира крановете, да й отваря вратите, защото друг преди това ги е пипал. Отказва да яде и храната, която е пипана от брат й или родителите. Ходихме на психолог, но без резултат. Дадохме доста пари, но явно, не сме попаднали на подходящия човек.
Извинявам се за това дълго писмо, а дори не съм описала всичко, но вярвам, тъй като сте помогнали на много хора, че ще помогнете и на нас. Положението е доста тежко и деликатно, а не знаем как да помогнем на собственото си дете и внуче. Не сме сигурни дали това е заболяване или внушение.
С уважение: ваша редовна читателка.
Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, завършил е медицина във ВМИ - Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ “Свети Врач”. Специализирал е в Университетска клиника Франкфурт/Майн-Германия.
- Д-р Герев, заболяване или внушение е проблемът на 23- годишното момиче, което се страхува, че около него не е достатъчно чисто?
- По принцип, внушението е заболяване. Това е внушение, което е заболяване. Става въпрос за натраплива мисъл за чистота и страх от заболяване, заразяване с най-различни бактерии.
Това е причината момичето да се страхува да докосне каквито и да било предмети, да увива всичко в салфетки и да дезинфекцира ръцете си, докато не й се изтрие кожата.
Между другото, този тип симптоми зачестиха много, след като започнаха да дават по телевизията масово медицински сериали.
Аз имам много интересни наблюдения върху тези ситуации.
В тези медицински сериали се разглеждат случаи, които се срещат едно на един милион, но те създават впечатление при повечето хора, че могат да се разболеят от много сложни болести, могат да се заразят от всякакви странни бактерии, дори пипайки дръжката на вратата. И това е характерно за емоционално по-лабилните хора.
Задейства в тях страхови усещания, че това действително може да се случи. При това “внушение” се отключват натрапливи действия и стремеж към живот в стерилна обстановка. Това обаче е невъзможно, което още повече подклажда натрапливата мисъл за замърсяване и засилва последователните действия за чистота.
- Каква е причината да се развие такова състояние?
- Състоянието се дължи на недостиг на серотонин в нервната клетка, което е веществото на спокойствието, на тонуса и настроението. И то, на практика, бори страха. До това състояние, най-вероятно, се е стигнало след неколкогодишно натрупване на страх и на проблеми.
- Какви страхове и проблеми може да са отключили състоянието при едно 23-годишно момиче?
- Причината може да е стресова ситуация, свързана най-вероятно, с някакво инфекциозно заболяване или настинка и т.н. И най-вече, натрупан страх от това, че вследствие на нещо такова човек може да умре. Или включително от тези медицински сериали.
За съжаление, все повече зачестяват случаите, когато хората вече си търсят диагноза не по интернет, а по медицинските сериали. Трудно е за вярване, но е факт.
При мен все по-често идват пациенти, които ми казват: “Моето състояние е описано в еди-коя си серия на еди-кой си сериал”. Трябва да ви кажа, че много хора гледат медицинските сериали от гледна точка на това да намерят някакво решение за собствените си медицински проблеми.
Между другото, читателите ви трябва да знаят, че едно такова състояние не се развива от вчера за днес
По това, което е споделила вашата читателка в писмото си, може да се предположи, че проблемът е поне с четири-петгодишна давност. Но в началото е било съвсем незабележимо. В смисъл, няма да пипам дръжката на тази врата или на асансьора, отвори ми ти.
Д-р Веселин Герев
Или отварят с крак вратата. Това се е случвало и при мен в кабинета: с лакът се натиска дръжката и с крак се рита по вратата.
Това състояние е сходно на депресивното и изисква лечение. Психолог не може да го лекува, тъй като се дължи на биологичен дефицит, на недостиг на серотонин в префонталната кора на мозъка. Този дефицит подклажда натрапливите мисли и действия и засилва страховете. И оттам съответно, проблемът набира скорост. И страхът вече става към все повече неща.
Например, няма да седна тук, защото преди мен може да е седял някой друг, който е имал тежко заразно заболяване. Или, няма да пипам например този продукт или нещо от магазина, защото някой друг преди мен го е пипал и може да ме зарази с неговите бактерии.
- Нивата на серотонина могат ли да бъдат измерени с определени изследвания или други апаратни методи?
- Нивата на серотонина не могат да бъдат измерени, но е възможно да бъдат преценени. За тази цел трябва да се оцени какво е състоянието и докъде е стигнал проблемът при дадения пациент. Нищо по-сериозно и сложно.
- Знае ли се защо при дадения човек се отключва точно определена фобия? Например, както при това момиче - страх от заразяване с бактерии?
- Фобия може да се развие към всичко, в случая - към микробите. Може да се развие фобия от тясно или широко пространство, от асансьор. Дори има фобия и към това човек да няма връзка с интернет. Тя може да придобие най-различни вариации. И това е свързано с различните ситуации, в които изпада човек, когато натрупва напрежение.
- Всъщност това състояние фобия ли е, или обсесия? И има ли разлика между тях?
- Фобиите са свързани с обсесии и компулсии. Обсесиите са натрапливи мисли, а компулсиите - натрапливи действия. Това може да е чисто фобийно състояние, но то е задействано като последица от обсесивно-компулсивно разстройство.
Например, един човек, който има фобия към насекомо, избягва да излиза вечер, когато има много комари - може да го ухапе някой и да предизвика инфекция.
А това преминава в натрапливо мислене, че навсякъде има комари и съответните действия - човек започва да се пръска непрекъснато с репеленти, облича се с дълги дрехи. Стига се дотам, че в един момент не излиза от вкъщи.
- Има ли успешна терапия за фобията?
- Да, има и човек може да се излекува напълно. Най-важното е да се прецени точно къде и какъв е дефицитът. Затова не препоръчвам на това семейство, а и на всички с такива проблеми, да прибягват до самолечение. Да отидат при някой колега психиатър и да се консултират с него.
Той ще прецени конкретния недостиг на веществото, ще изпише лекарствата, които да го коригират и ще ги измъкне от това мъчително за всички тях състояние.
Защото това състояние е изключително мъчително не само за самото момиче, а за цялото му семейство. Представете си те под какво напрежение живеят ден след ден. Защото най-вероятно, тя ги обвинява, че те самите замърсяват, че не я разбират, че не й вярват, че може да й се случи нещо лошо...
Това е голям биохимичен дефицит, който е надминал вече сферата на обикновената психология и е отишъл в патопсихологията.
- Ако фобията остане без лечение, какви реални рискове идват с нея?
- Тя ще набира скорост като снежна топка, която се търкаля надолу и ще става все по-голяма и по-голяма. След това ще се разширява и кръгът ще излезе извън сферата на дома.
И този човек накрая ще започне да се движи с маска по улицата, ще използва всякакви защитни средства, за да избегне досега си до бактерии и възможната зараза. Ще се затвори вкъщи и ще се опита да живее в стерилна среда.
- Доколкото ми е известно Майкъл Джексън е имал такъв проблем?
- Да, имал е такъв проблем. И не само той. Например, настоящият американски президент, Доналд Тръмп, в публични интервюта признава, че мрази ръкостисканията, тъй като “ръцете на хората просто гъмжат от бактерии”.
Поетът Владимир Маяковски никога не докосвал дръжката на вратата с гола ръка, а само с ръкавици, с помощта на шал или като я обвие поне с парче хартия. Винаги си е носел с него сапун, за да измива ръцете си веднага, след като се ръкува.
Известният изобретател Никола Тесла, според съвременниците му, не е можел да докосва прашни предмети, постоянно си е миел ръцете си, страхувал се е от микроби.
- Кои са най-честите грешки, които допускат близките на хора с такива психични проблеми като фобиите? И какъв съвет ще дадете на семействата?
- Най-голямата грешка на близките на това момиче е, че са отишли при психолог, който всъщност, не може да им помогне. Защото, когато се каже психиатър, се разбира едва ли не, че човекът е луд и затова му трябва такъв специалист.
Не, напротив, той не е луд, просто има сериозен проблем, който не може да бъде решен от друг специалист.
А иначе, каквото и поведение да имат близките на човек с фобия, болестта набира скорост, независимо от това дали те проявяват разбиране или съответно действат по-стоически, да кажем, или се съмняват в наличието на такъв проблем.
Нищо не зависи от тях, нито от поведението им спрямо човека, който има проблем. Така или иначе, проблемът го има и той работи.
Психологът им е обяснил например какъв е проблемът, какво трябва да прави човекът, за да се справи с него. Но по този начин само го е подсилил, защото човек не може да се справи сам с това.
Все едно вие да нямате ток, а аз да ви обяснявам как да си пуснете телевизора на еди-коя си програма, изкарвайки ви некомпетентен, че не можете да се справите с едно дистанционно. А вие просто нямате ток... Точно така се получава на практика и в случая с фобиите и психолога.
- Може ли човек да се “зарази” от страх?
- По принцип, да. И още Фройд го е казал преди много време, че всички трябва да се научим да живеем със собствените си страхове. Да, но има по-емоционални хора, които много трудно преодоляват собствените си страхове.
Обикновено, страхът е заразителен, особено при хора с внушаем тип структура на личността. В тези случаи на човек може да му се индикира страх от милион неща. И то до такава степен да заживее в този страх, че да го превърне в една конкретна фобия.
Това са най-големите страхове на мъжете и жените
Но големият проблем при страховите състояния е, че има страх от самия страх. Там няма конкретен обект на страха, човек просто се страхува, затова че трябва да се страхува. Разбирате парадокса на това състояние. И в този случай имаме същият проблем - едно натрапчиво усещане за страх. Лекува се по абсолютно същия начин.
- Страхът може ли да убива?
- Може, ако има силно страхово изживяване и то да предизвика резки колебания в кръвното налягане и сърдечносъдовата система да не издържи.
Или с течение на времето една такава фобия да направи човек вманиачен в някакво състояние и до такава степен да го обхване, че той да се откаже да се храни и да пие вода дори, защото там също има микроби, например. Това също може да го убие.
Но това са много крайни състояния, до които в съвременния свят не се стига, разбира се. В края на краищата, близките, когато видят, че нещата отиват в някаква крайност, търсят специалист и, така или иначе, се вземат някакви мерки. Но например, при един човек с анорексия, изходът може да е фатален, разбира се. Една фобия, един страх може да премине в страх от заразяване с храна, например. Но за това се изисква много време и патологично “работлива” психика.
- Има ли фобии, които са често срещани при българите?
- Най-често срещаната фобия при хората в активна възраст е да не останат без работа, без финансови средства и така да не могат да си покриват ежедневните нужди. Тя, за съжаление, е и реална и кара много хора да се подлагат на неистови мъки от преработване, за да не загубят работата си.
Тоест, оставят се да бъдат изцедени и психически, и физически от работодателите им.
От друга страна, при хората например от третата възраст, най-голямата фобия е страхът от смъртта. Това също са и реални страхове. И затова възрастните хора най-често посещават здравните заведения, не толкова защото имат някакъв конкретен проблем, колкото лекарят да им каже, че са добре... Животът им става много мил.
При децата обикновено, най-честата фобия е да не им вземат телефона или да останат без интернет, защото няма да могат да си играят игрите. Изглежда несериозно на пръв поглед, но за тази възраст може да се превърне в сериозен проблем.
Милена ВАСИЛЕВА