Д-р Веселин Милков: Много болести, лекувани зле, водят до бъбречна недостатъчност

Д-р Веселин Милков е специалист по вътрешни болести и нефрология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост”, гр. София. Той е главен лекар в открития преди година в здравното заведение Център за профилактика и превенция, в който се провеждат персонализирани програми за цялото семейство в рамките на един ден. 

Д-р Милков има голям международен опит като нефролог и семеен лекар, както и значителен опит в спешната медицина. Работил е в ЮАР-Йоханесбург като консултант-нефролог в различни учебни болници. Бил е завеждащ на Център по хемодиализа в „Барагуанат-болница“ – най-голямата в Южното полукълбо според Книгата на Гинес. 

Получава степен „Доктор по китайска медицина”. Работил е като семеен лекар в Дъблин, както и спешна и семейна медицина в Международната медицинска компания в Близкия изток. Притежава редица специализации и квалификации, има над 22 публикации в областта на нефрологията. Член е на Българския лекарски съюз и на Медицинския съвет на Ирландия. Д-р Веселин Милков е специалист по вътрешни болести и нефрология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост”, гр. София. Той е главен лекар в открития преди година в здравното заведение Център за профилактика и превенция, в който се провеждат персонализирани програми за цялото семейство в рамките на един ден. 

Д-р Милков има голям международен опит като нефролог и семеен лекар, както и значителен опит в спешната медицина. Работил е в ЮАР-Йоханесбург като консултант-нефролог в различни учебни болници. Бил е завеждащ на Център по хемодиализа в „Барагуанат-болница“ – най-голямата в Южното полукълбо според Книгата на Гинес. 

Получава степен „Доктор по китайска медицина”. Работил е като семеен лекар в Дъблин, както и спешна и семейна медицина в Международната медицинска компания в Близкия изток. Притежава редица специализации и квалификации, има над 22 публикации в областта на нефрологията. Член е на Българския лекарски съюз и на Медицинския съвет на Ирландия.

В това интервю с д-р Веселин Милков ще обсъдим характерното за някои по-тежки бъбречни заболявания; причините, които ги предизвикват; терапията и съответно правилната профилактика. Ще обърнем внимание на поведението на пациентите по отношение на рисковите фактори за бъбречна недостатъчност. 

- Д-р Милков, да припомним в началото в какво се изразява бъбречната недостатъчност? 

- Бъбречната недостатъчност е състояние, при което бъбреците не функционират правилно и започват да задържат отделянето на азотни вещества, урея, креатинин, калий и т.н. И когато този процес се задълбочи и се стигне в по-напреднал стадий на заболяването, тогава се налага кръвта на такива болни да бъде очиствана по друг начин – т.нар. извънбъбречно очистване чрез хемодиализа или перитонеална диализа. Има остра и хронична бъбречна недостатъчност. 

- Какви са основните причини за възникването на бъбречна недостатъчност?

- Причините за възникване на бъбречна недостатъчност са най-различни: системни заболявания; токсични увреждания; автоимунни болести на бъбреците, както и техни възпалителни състояния, като хроничен пиелонефрит; нелекувана артериална хипертония и много други. А диабетната нефропатия много често води до хронична бъбречна недостатъчност в по-далечна перспектива. 

Така, че много заболявания, които не са контролирани, лекувани навреме и качествено, водят в краен стадий до увреждането на бъбреците, намаляване на техния размер и хронична бъбречна недостатъчност. 

- По какво се различава клиничната картина при остра и хронична бъбречна недостатъчност? Има ли първоначални признаци, които да подскажат, че бъбречната функция е нарушена?

- За разлика от острата бъбречна недостатъчност, когато има драматична картина с много симптоми, при хроничната бъбречна недостатъчност прогресирането е бавно и болните общо взето, не го забелязват. Разбира се, по-нататък във времето болестта прогресира и тогава вече близките на такива болни забелязват, че те изглежда по-бледи от обичайното. Т.е. вижда се, че има вече изразен анемичен синдром. 

Освен това, те получават един специфичен пепеляв, сивкав цвят на лицето. Това се дължи на натрупването на азотни вещества в кожата. Този променен външен вид се съпровожда с упорит сърбеж по кожата 

Страдащите започват да се чешат, поради което се получават кожни промени като екзема. И ако в такова състояние човек не си направи изследване на бъбречната функция, той започва да опитва да се лекува с локални средства, което, разбира се, няма как да реши проблема. 

Други характерни симптоми: такива болни започват да губят апетит. Освен това, издават един специфичен дъх при издишване, който се усеща от околните. Усещането е за сладникав дъх, нарича се „уремичен”, тъй като се дължи да отделянето на урея и затова се усеща и в дъха на болния. 

Д-р Веселин Милков

Така, че постепенно по-скоро близките, отколкото самите болни, забелязват промените, за които говорим. Страдащите започват да се оплакват от отпадналост, липса на апетит, главоболие, сърбеж по кожата, както вече споменах. Характерен симптом е намаляване количеството на урината, което отделят. Всички тези прояви и симптоми, които изброих, налагат изследване, което установява бъбречната недостатъчност. За съжаление, понякога в доста напреднал стадий. Това от своя страна, налага бързо включване на лечебни мероприятия, като хемодиализа или перитонеална диализа.  

- А може ли да не се стигне до хемодиализа?

- Ако тези състояния и заболявания, които водят до хронична бъбречна недостатъчност, се лекуват качествено, може да се отложи началото на диализата. Но, ако в една доста дълга перспектива, диабетът или хипертонията останат нелекувани или пък болните са с хроничен гломерулонефрит, който продължава да прогресира, то тогава така или иначе, рано или късно, се стига до бъбречна недостатъчност.

-Защо ние, българите, сме все на първите места по заболеваемост и смъртност от сериозни хронични болести – хипертония, диабет, сърдечносъдови? 

- Защото не си обръщаме внимание. Защото сме от хората с най-малко редовни профилактични прегледи, както е навсякъде по света. Да, в нашата клиника предлагаме и прилагаме пакет от профилактични прегледи, където пациентът се преглежда от много специалисти за един ден, вземат му се различни кръвни изследвания 

Идеята е колкото се може по-рано да се установи някакъв проблем в организма на човека и да се направи опит да се коригира. 

Много от тези хронични заболявания нямат никакви симптоми в началото, като например една лека хипертония. Затова артериалната хипертония е наречена „тихият убиец”, т.е., заболяване, което прогресира бавно, спокойно, без да се забележи от пациента и от неговите близки. И в един момент може да се стигне до хроничен бъбречен проблем, до бъбречна недостатъчност, както и до редица други усложнения от подобни заболявания. 

Освен това, типично за нас, българите като нация, е да не сме достатъчно дисциплинирани по отношение злоупотребата с храната, алкохола, цигарите, прекаляването със солта, въобще лошото хранене. Така, че начинът, по който се грижим за здравето си, до голяма степен, се дължи на нашия манталитет. Разбира се, проблеми има и със здравната система. Знаем, тя в момента не е съвсем адекватна. Всички се надяваме в близко време да започнат положителни промени в тази толкова важна система. 

- Да припомним характерното за гломерулонефрита. Опасно ли е това заболяване?

- Гломерулонефритът е сериозно автоимунно заболяване, което има различни хистологични форми. Те в по-млада възраст могат да се лекуват успешно със стероиди, особено при децата. Такова лечение се прилага, когато се получават генерализирани отоци по лицето, по краката. Но по-нататък във времето, например в юношеска възраст, някои други заболявания могат да доведат до остър гломерулонефрит. Имам предвид възпалителен процес на сливиците, остри ангини също. Но и на тази възраст заболяването също се поддава много успешно на лечение. 

И пак стигаме до хроничните форми на гломерулонефрита. Те са автоимунни заболявания, които протичат постепенно. Понякога не се изразяват с подчертана симптоматика. И тук пак изпъква ролята на профилактиката 

Имам предвид следното: когато се види, че в урината има голямо количество белтък или еритроцити, това налага уточняване на диагнозата. Понякога се налага това уточняване да се осъществи с помощта на бъбречна биопсия. Т.е., с игла се взема малко парченце от бъбречната кора, изследва се хистологично и се поставя диагноза, която определя по-нататъшното поведение на лечение.

 - Д-р Милков, да разширим разговора, като обсъдим и актуалните днес здравни и медицински проблеми. С какво се сблъскахте през последните две години на фона на пандемията? 

- Стресна ме първо паниката, която настъпи между хората и това жестоко разделение на обществото на такива, които искат да се ваксинират и други, които са против ваксините. За съжаление, имаше и колеги, които много активно се обявиха против ваксинирането. Пак за съжаление, за момента, поне в съвременната медицина, ние нямаме лекарства, които лекуват на 100% коронавирусната инфекция. На този етап, днес и сега, ваксините се оказват единственото средство с положителен ефект в това отношение.

- Вие съветвате вашите пациенти да се ваксинират предполагам? 

- Съветвам ги, да. Аз се учудвам, че има лекари, които казват: не се ваксинирайте. В крайна сметка, засега нищо по-добро  не е измислено. Въпреки, че ваксините също имат странични ефекти, налице са описани такива случаи. Не е тайна, че макар и незначителни като бройка, има отбелязани и смъртни случаи вследствие на някои усложнения. Но на фона на много милиони, а може би и милиарди поставени към днешна дата ваксини по света, безспорно ще има и такива неблагоприятни случаи. Но като цяло, ваксинираните по принцип, карат по-леко заболяването. И най-важно, по-малко са смъртните случаи. 

Тук е мястото да споменем и психичното състояние на хората най-общо казано, което е доста объркано. Хората са притеснени и уплашени. На този фон, дори чисто емоционално, нещата се развиват още по-зле.

Въпросът е, че ние сме доверчиви като хора, а недоверчивостта идва от противоречивата информация, която се получава от социалните мрежи, от колеги, по слухове, от сайтове, които не са официални. И т.н.

Ние като цяло, нямаме доверие дори в системата 

Нямаме доверие в хората, които ни убеждават, които ни говорят, което е доста печално. Защото виждаме колко други държави в Европа и по цял свят наложиха крути мерки. Да, някой ще каже веднага:  вижте Израел, при толкова много ваксини, пак имат болни. Така е, но по-малко хора боледуват тежко. Това трябва да се осъзнае. 

Това е пак въпрос на взаимно уважение и доверие. Ако лекарят е адекватен към пациента и добре го познава, той може да го насочи убедително в полза на ваксините. Пък и той самият трябва да е ваксиниран и да обясни ситуацията на съвсем достъпен език. Ясно, така че пациентът да разбере какви са плюсовете и минусите на ваксините, и въобще на ваксинацията. Тогава нещата може би ще потръгнат по-добре. Но за съжаление, създаде се и някаква абсурдна мистерия между хората: чипове, магнити и прочее смешни неща.

Тъжно е в 21 век ние да не вярваме на медицината, а на фантасмагории. Аз ще се повторя, но за съжаление, има и колеги, които поддържат такава теза. 

Пиелонефритът – честа причина за болни бъбреци

„Най-често като причина за болните бъбреци е пиелонефритът, особено острата форма на заболяването, с различна генеза при мъжете и жените. Много често, но вече като обща причина, са нелекувани камъни в бъбреците. Болният може и да не подозира, че ги има, те обаче дразнят бъбречната лигавица и водят до възпалителен процес. Той се изразява понякога с болки в кръста, често уриниране, като урината става по-мътна и миризлива. А при изследване на урината се вижда, че съдържа левкоцити и бактерии. Ако има камъни, които дразнят пикочните пътища, урината има еритроцити. Тези състояния налагат качествено лечение, понякога с подходящите антибиотици“, обясни лекарят.

Яна БОЯДЖИЕВА