Д-р Веселина Кабакчиева е хирург в МБАЛ „Медлайн“ в Пловдив. Професионалните интереси на д-р Кабакчиева са в областта на трудно зарастващите рани с различен произход – диабетно стъпало, варикозни язви, декубитални рани. Тя вече има богат опит и сериозни постижения във вакуум-терапията на рани с апарат за отрицателно налягане. Едновременно с това има интереси в сферата на интраперитонеалната химиотерапия при онкоболни – ХАЙПЕК.
Какви са основните причини за образуването на трудно зарастващи рани? При кои заболявания най-често се образуват те? Как се лекуват? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Веселина Кабакчиева.
- Д-р Кабакчиева, при какви заболявания и състояния се образуват трудно зарастващите рани?
- Най-често в това отношение страдат диабетиците, те са големият процент пациенти с трудно зарастващи рани. Друга група са хора, които са залежали заради някакви заболявания. Много от тях са възрастни хора, получили счупвания или други наранявания при падане. При такива ситуации ортопедите не им позволяват да се движат два-два и половина месеца, и съответно те получават различни рани, основно отзад на опашката.
С риск от образуване на хронични рани са и пациенти със сърдечна недостатъчност също. Заради отоците, които възникват при тази диагноза, се развива силна лимфорея. Вследствие на това, по кожата се появяват мехурчета с кръв, които като се спукат, отдолу се получава раничка.
- Кога една рана вече може да се приеме за хронична и съответно да изисква лекарска намеса?
- Горе-долу един месец е най-краткият срок, но по принцип, ако една рана не заздравее около три месеца, се приема, че е хронична. В смисъл, не заздравява по характерния начин, по който това се случва при удряне, порязване и прочее.
- Увеличават ли се случаите на хора с трудно зарастващи рани?
- Да, определено се увеличиха случаите на хората с трудно зарастващи рани. Първо, защото се страхуваха да отидат на преглед или в болницата, за да не се заразят и да не се разболеят от Ковид. Има пациенти, които една-две години изобщо не са посещавали лекар не само за рани, не са ходили при кардиолога, ендокринолога си. Т.е., доста са влошени съпътстващите заболявания. Оттам съответно, се влошават и трудно зарастващите рани: или са се появили през този период, или са имали вече такива, които са се усложнили.
- Предполагам, че през този немалък период много от хората са се опитвали да се самолекуват. Видях ваша публикация, в която предупреждавате, че не е добре да опитват да се справят с йодасепт и кислородна вода.
- Могат да използват йодасепт и кислородна вода, ако са здрави по принцип и са получили някаква рана, но тя не е хронична. Тогава върши работа подобно самолечение. Но за трудно заздравяващи рани ефектът е по-скоро токсичен, отколкото положителен.
- С какви методи се лекуват трудно зарастващите рани?
- Зависи каква е причината за самата рана. Лечението тръгва от причината, т.е., от контрола на основното заболяване.
Когато се подобри основното заболяване и раната се третира правилно, процесът на възстановяване тръгва добре.
При диабетиците обикновено проблемът е кръвната захар и запушените кръвоносни съдове. Малка част от тях ходят на съдов хирург, но те не са виновни, просто не ги насочват.
Повечето от диабетиците имат запушени кръвоносни съдове от коляното надолу. При това положение както и да я превързват тази рана, с каквото и да я мажат, дори и вакуум да се постави, няма да се получи ефект, докато съдовете не бъдат отпушени. Което, както казах, се извършва от съдов хирург.
За съжаление, пак го повтарям, малък процент диабетици стигат до съдов хирург. Не знам защо не биват изпращани от личните и лекуващите ги лекари. И затова голяма част от тях стигат до ампутации на част от крайник, за съжаление.
Д-р Веселина Кабакчиева
- Вие прилагате вакуум терапия. Бихте ли ни запознали със същността, механизма и ефекта й по отношение на трудно зарастващите рани?
- За целта се използва специален апарат. Една специална гъба се поставя вътре в самата рана, като затворена система свързва раната със самата машина, която работи с отрицателно налягане. Вследствие на това, секретът се излива в една каничка. Това обаче не е основното предимство на терапията, по-важното е, че по този начин се провокира самият организъм да отделя непрекъснато растежни фактори.
Като така, простичко казано, раничката заздравява. Т.е., стимулира се кръвообращението и се ускорява процесът на образуване на нови клетки. Друго сериозно предимство на този вид лечение е, че не е необходимо пациентът да лежи през цялото време.
- При какви други състояния прилагате успешно вакуум терапията, освен при диабетни рани и такива от залежаване?
- Има много приложения: и при диабетици, и при декубитални рани; при отворени хирургични рани, които не заздравяват. Например, оперирани за херния пациенти, когато след това раната не заздравява и се отваря една голяма дупка. И такива пациенти имаме.
- Какво би станало като последствие, ако човек с тежка хронична незаздравяваща рана, не потърси помощ?
- Страдащите търсят помощ, няма начин. Това е една огромна дупка, която е мъка за тях и зараства за година да кажем, или повече. Докато с вакуум терапията тези рани зарастват за три месеца. И на самите пациенти им е много по-комфортно.
- Д-р Кабакчиева, прочетох, че наскоро сте помогнали на самотна жена с тежка хронична рана, буквално сте спасили живота й. Споменавам го по повод, че обслужвате хора и по домовете им. Как става?
- Бързата помощ на нашата болница предлага такава услуга, затова имаме възможност да посещаваме такива пациенти и по домовете. Има хора, които не могат да дойдат до болницата. В тази връзка искам да отбележа, че машинката може да бъде поставена вкъщи и хората да си стоят с нея, без да е нужно да бъдат в болница, за да се осъществи лечебният процес.
Апаратът стои денонощно върху раната на пациента, като на около 7 дни се сменят превръзките с нови. Лечението е напълно безболезнено, а обслужването на машината не затруднява болния, защото може да се придвижва, носейки апарата в ръка.
Иначе, неправилното лечение с времето ще доведе до неприятни последици и положението на пациента ще се влоши още повече.
Бял равнец при трудно зарастващи рани
- Каква е успеваемостта от вакуум терапията?
- Успеваемостта е много висока. Ако всички детайли относно тази ситуация са подходящи, за да бъде сложен вакуум, когато има показания, обикновено успеваемостта е над 90 %. Ако някой пациент почине, то това ще е от основното му, от другото му заболяване. Много от тези пациенти с хронични рани са в много тежко общо състояние. За да се стигне до такива рани, значи заболяването е тежко. Дори имаме пациенти, които загиват от различни заболявания след излекуваната рана.
- Може ли да се говори за профилактика на трудно зарастващите рани?
- Профилактиката се изразява в това страдащите да контролират основните си заболявания. Например, диабетиците да осъществяват редовен контрол на кръвната си захар; да посещават личен лекар или хирург веднага щом се появи нещо съмнително.
Защото обикновено първо се зачервява мястото, те си казват – ще мине, не е кой знае какво. Чакат няколко месеца и в един момент става вече много късно. Кардиологично болните също трябва да следят основното си заболяване: високото кръвно налягане, приемащите антикоагуланти са други рискови пациенти.
Всичко това има значение за появата и за развитието на една рана. Хората с подагра също. И при тях се наблюдават такива рани и много усложнения, ако са с висока пикочна киселина, с нелекувана подагра. Има хора с подагра, които не са я лекували никога.
Според мен, медицинският персонал също донякъде е отговорен за това, което хората не предприемат навреме. С едно изречение – да се лекува основното заболяване и ако раната стане сериозна, да се търси навреме лекарска намеса, да не се чака. Всъщност, повечето от тях търсят, но просто не попадат на точното място.
Яна БОЯДЖИЕВА
