Желязото е незаменим микроелемент, който се съдържа в много ензими и тъкани, които пренасят кислород в тялото, осигуряват функционирането на митохондриалната дихателна верига, регенеративните клетъчни реакции и антиоксидантната защита.
С помощта на желязото протичат процесите на растеж и стареене, появата на нови клетки и смъртта на старите, хематопоезата (създаване на кръвни клетки), снабдяването на органите и тъканите с кислород, генната регулация и синтеза на ДНК, синтеза на стероиди и ефективността на лекарствата, функционирането и регулирането на нервната и на имунната система.
Разговаряме с д-р Яница Давидкова за рисковете при железен дефицит, как да го разпознаем навреме и каква е ролята на храненето за развитие на анемия.
Визитка♦ Д-р Яница Давидкова, д.м., е клиничен хематолог с над 10 години медицински опит. Диагностицира и лекува хематологични заболявания, в това число анемии, тромбоцитопении, левкопении, левкемии, лимфоми, миелопролиферативни и мелодиспластични неоплазии. Д-р Давидкова завършва Медицински университет-София през 2013 г. През 2021 г. придобива специалност “Клинична хематология”. ♦ От 2014 г. д-р Давидкова работи в Клиниката по хематология на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, а от 2020 г. е асистент към същата болница. В момента е част и от екипа специалисти на МЦ “Ориндж”, София. |
- Д-р Давидкова, доколко разпространен проблем е анемията?
- Анемията се определя от ниските нива на хемоглобин в кръвта. Засяга около 33% от хората в света. Над 60% от анемиите се дължат на железен дефицит, въпреки че честотата зависи от географския регион и варира. През последните години се отдава голямо значение на тежестта на анемията и нейните последствия. Според данни на СЗО, през 2019 г. от анемия са засегнати над половин милиард жени в репродуктивна възраст.
- Недостигът на кои важни микроелементи и витамини най-често водят до развитието на анемия?
- Най-честите причини за развитие на анемия и при двата пола е от недостатъчен прием с храната на желязо, витамин В12 и фолиева киселина. Жените в детеродна възраст поради менструалното кървене и бременност са изложени на риск от поява на желязодефицитна анемия.
- Как бременността повишава риска от анемия?
- Поради завишените нужди от желязо по време на бременността може да настъпи желязодефицитна анемия. Установено е, че за периода от зачеването до раждането са необходими около 1200 мг желязо. А железните запаси в организма на майката са необходими за феталното развитие, тъй като желязото е незаменим микроелемент за растежа и развитието на тъканите на плода. В периода след раждането майките губят желязо под формата на лактоферин при кърмене. До известна степен тази загуба се регулира от липсата на менструация по време на лактацията.
- Има ли връзка между анемията и стомашно-чревните заболявания?
- Желязодефицитната анемия е най-често срещаната форма на анемия при стомашно-чревни нарушения, чиято причина може да е кръвозагуба или нарушено усвояване, следвана от дефицит на витамин В12 при автоимунен атрофичен гастрит и анемия на хроничното възпаление при болестта на Крон и улцерозен колит. Обикновено желязодефицитната анемия е вторична – свързана с изява на друго заболяване, което трябва да бъде установено и лекувано.
Д-р Яница Давидкова
Оплакванията на пациента с гастрит включват гадене, повръщане, намален апетит, дискомфорт, болка и парене в стомашната област. Причинители могат да бъдат стрес, консумация на пикантни храни, прием на медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни лекарства, инфекции и други. При около 50% от възрастните с различни симптоми се среща носителство на бактерията Хеликобактер пилори. Смята се, че желязото е незаменим микроелемент за растежа на бактерията. Ето защо при тази инфекция
Хеликобактер пилори нарушава усвояването на желязо, което води до развитие на желязодефицитната анемия.
При инфектираните с Хеликобактер пилори рискът от развитие на стомашни или дуоденални язви и рак на стомаха също е повишен. Носителството на бактерията може да се диагностицира чрез фекален, кръвен, дихателен тест или чрез гастроскопия. Лечението включва различни антибиотични комбинации за период от 14 дни.
При пациенти с необясним железен дефицит и стомашни оплаквания трябва да се намери причината, което включва консултация с гастроентеролог.
- Каква е ролята на храненето в предотвратяването или в овладяването на анемията?
- В храната желязото се съдържа в две форми – свързано и несвързано с хема. Свързаното с хем желязо се съдържа в храни от животински произход и има по-добро усвояване и по-висока бионаличност в сравнение с несвързаното с хема, което се открива в растителните храни. Следователно за по-добро усвояване на желязо се препоръчва хранене с месо, яйца, рибни продукти.
Проучване показва, че добавянето към дневното меню на пилешко, телешко или риба повишава желязото, несвързано с хем, два до три пъти. Някои фактори оказват влияние върху усвояването на желязото в организма, като го потискат или го потенцират. Употребата на витамин С улеснява усвояването на желязо, докато чаят, кафето и калциевите добавки го намаляват.
- Какви са симптомите на пациенти с анемия?
- Клиничната картина и оплакванията на пациента зависят от тежестта на развитие на анемичния синдром. Най-честите симптоми, които водят пациента при хематолог, са силна отпадналост, лесна уморяемост, усещане за недостиг на въздух, нарушена концентрация, дори депресивни епизоди. Макар и рядко, може да се наблюдават промени в езика, ноктите и кожата.
Разпознаването на подобни симптоми води до назначаване на някои допълнителни изследвания. Параметри от пълната кръвна картина, като ниво на еритроцити, хематокрит, среден обем на еритроцитите и разпределение на червените кръвни клетки, ориентират хематолога за какъв тип анемия се касае в конкретния случай.
Феритинът показва железните запаси в организма и също се използва за оценка на ефективността на заместителната терапия с железен препарат. След като е диагностициран видът на анемичния синдром, се назначава лекарство в удобна форма за приложение – назален спрей, таблетки или ампули.
Обикновено неуспехът в терапията се дължи на появата на нежелани странични реакции или от непридържане към лечението от страна на пациента. Индивидуализираният, насочен към пациента подход може да подобри терапевтичния отговор чрез прецизиране на поносимата дневна доза и схема на прием.
Милена ВАСИЛЕВА
