Д-р Явор Пукалски е ортопед-травматолог в отделението по детска ортопедия и травматология в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. Специализирал е във Великобритания, Турция и Швейцария.
Има доста научни публикации в наши и чуждестранни медицински издания, както и участия в международни симпозиуми и конгреси.
- Кои са най-често срещаните травми при децата?
- Счупванията. Най-често се увреждат костите на долната част на предмишницата, т.е. на нивото на китката, лакътя, ключицата. При долните крайници нараняванията са предимно в глезена или бедрената кост.
- Какви са причините за такива травми?
- Активността при децата. Най-честите причини за счупвания са падане от собствен ръст, спортни игри (футбол, баскетбол и др.) и височинните травми (падане от дърво, лост...). През лятото, когато времето е хубаво и малчуганите са навън, съответно честотата на увредите се увеличава.
- Какви изследвания са необходими за поставяне на правилната диагноза?
- Децата невинаги могат да комуникират адекватно, затова ние разчитаме на клиничния преглед, както и на образните изследвания в ортопедията и травматологията.
- Какво включва клиничният преглед?
- Оглед на пациента и палпиране (опипване) на мястото на увредата, където смятаме, че има проблем. Всяка травма се характеризира с няколко клинични белега, които са почти неизменни - болка, оток, зачервяване на нивото на нараняването и затруднена функция. Например ако счупването е на нивото на китката, детето не иска да движи активно ръката и китката.
- Като образни изследвания най-често прилагаме рентгенова диагностика. Понякога родителите на най-малките пациенти се притесняват от облъчването. Има ли възрастово ограничение за деца, при които рентген не бива да се прилага?
- По време на клиничния преглед се оценяват предимствата и недостатъците на всяко изследване. И това важи не само за рентгеновото изследване. Новото поколение апарати, с каквито и ние работим, автоматично изследват плътността на обекта, който ще бъде сниман, и се самоконтролират, т.е. лъчът може да бъде концентриран върху определена площ. Със съвременните техники една стандартна снимка на горен крайник на дете като доза се равнява на облъчването, което детето поглъща от естествения радиационен фон в рамките на два до три дни.
- В кои случаи се прибягва до гипсиране и кога се налага оперативна намеса?
- При децата повечето от счупванията могат да бъдат лекувани консервативно. Само вътреставните счупвания почти винаги изискват оперативно лечение. Защото ако фрактурата не е добре наместена, неправилното триене на нивото на ставата води до ранно износване и съответно ранни артрозни изменения, дори и при деца.
- У нас разполагаме ли с най-новите методи на лечение?
- В детската травматология не са толкова иновациите, когато говорим за лечение. Те са по-скоро подобрения, свързани с вече прилагани методи. Наскоро се завърнах от стаж в Швейцария, където бях част от голям педиатричен екип със специалисти от цял свят, и смея да твърдя, че нивото на нашата ортопедия и травматология е повече от добро.
- Когато детето претърпи инцидент, родителят обикновено изпада в паника. Какви трябва да са първите реакции за оказване на адекватна помощ?
- Важно е родителят да остане спокоен, защото детето копира неговите реакции. При счупване трябва да се обездвижи мястото на счупването - по възможност с двете най-близко разположени големи стави. Да се превърже и да се потърси медицинска помощ. Докато се стигне до съответното лечебно заведение, крайникът следва да бъде разположен малко над нивото на тялото и да му се постави лед или охлаждаща гел-торбичка (ако родителят разполага с такава), защото студът пречи на развитието на по-тежък оток.
- Когато говорим за рани, поставянето върху тях на стерилна превръзка или такава от текстилна материя (която да е чиста) е препоръчително, за да се възпрепятства по-обилното кървене до идването на спешната помощ. Какви пациенти са децата?
- Благодатни пациенти, защото големите възможности за възстановяване при тях почти винаги водят до отличен изход на лечението. Да се работи с деца е приятно, тъй като начинът им на реакция, чистата радост, неподправеното отношение към всичко, директността им помагат на човек да запази нещо детско в себе си. И по този начин ни поддържат млади и жизнени.
- Вярно ли е, че днешните деца са с по-чупливи кости и каква е причината за това?
- Проучванията в това отношение са нееднозначни. Определено се увеличава тенденцията към счупвания в детска възраст. Основните причини са свързани с начина на хранене на децата, като все по-малко се намалява хранителната стойност за сметка на калорийната. Децата приемат по-малко белтък, по-малко витамини, а пък диетата отива в посока на обработените и сладките храни, които не носят същите незаменими аминокиселини, витамини, помощни микроелементи. Съответно качеството на костта намалява.
Друга основна причина е начинът на живот в детска възраст. Една кост, подобно на един мускул, който не се ползва, започва да отслабва, т.е. ненатоварената кост е много по-слаба от тази, която редовно бива подложена на напрежение. Заради това и спортистите са доста по-здрави като индивиди от общата популация в активния си период. Така че тенденцията към игри на компютрите вместо игри навън също има значение.
- Каква храна се препоръчва, за да имат децата здрави кости?
- Мляко и млечни продукти - като основен източник на калций. Достатъчно белтък, за да може организмът да има материал за изграждане на ензимните системи, както и на органичната част на костта. Витамин D, който освен чрез храната се получава и от слънцето. Костният метаболизъм е нещо сложно, но едно пълноценно хранене с качествени продукти е ключово в това отношение.
- При травматологични проблеми в много случаи се налага физиотерапия. Има ли деца, при които такава не се препоръчва?
- Физиотерапията, стига да бъде извършена правилно, е подходяща за всеки пациент. Децата, тъй като не са склонни да образуват “втвърдявания” на ставите, рядко се нуждаят от такава. Изследванията показват, че повечето некомплицирани счупвания (без усложнения или без съпровождаща голяма травма) в детска възраст не изискват задължително физиотерапия и рехабилитация. Децата успяват да преодолеят тези временни дефицити за относително кратък период самостоятелно.
- Как се отразява на детската психика една тежка травма, която може да доведе и до инвалидизиране?
- Според едно проучване по въпроса, независимо от тежестта на травмата, около 33 на сто от децата, които са лекувани в болницата по повод фрактура, по принцип показват симптоми, свързани с посттравматичен стрес. С други думи, те трудно понасят оставането в болница, а не само здравословния проблем. Когато имаме тежък случай - липса на крайник, на пръст, на мускулна група, които са трайни инвалидизиращи състояния, с малките пациенти в нашето отделение работи психолог.
- При кои тежки травми се налага проследяване състоянието на детето за по-продължителен период?
- При вътреставните счупвания и счупванията, засягащи или увреждащи хрущялната растежна плочка в детска възраст. Такива деца на шестия месец и на година след счупването се извикват рутинно за прегледи.
- Когато минавате покрай детски площадки, поглеждате ли с окото на лекар към играещите си малчугани там?
- Винаги. Аз имам дете на три години и при всяко пускане от пързалка или люлеене на люлка си представям какво евентуално би могло да се случи. Но това не е причина да държим децата в балон. Напротив, те трябва да играят, да падат, за да се научат как да падат. Това е и една от причините като ортопеди да не препоръчваме проходилки. Защото на децата, които са се научили да ходят с проходилка, им липсва точно този рефлекс на начина на падане. Заради това, когато станат малко по-големи, се чупят доста по-тежко.
- Какво ще посъветвате възрастните хора, за да се избягват инциденти с наранявания при децата?
- От опита си на лекар, както и от опита си на родител ще им кажа - оставете децата да играят. Наблюдавайте ги, ако трябва, модулирайте двигателната им активност при нужда. Поемането на рискове е естествена част от растежа на детето както физически, така и психически. Не е проблем да го пускате да си играе на пързалка или на люлка, независимо че и това крие своите опасности. Но като го видите, че се опитва да скочи от покрива на гараж или от тераса, е редно да го спрете. Поемането на умерени рискове е начин, по който детето да се изгради.
Екатерина ДИМИТРОВА
