Работил е като консултант невро-рентгенолог в болница Ibn Sina - Кувейт. През 2009 г. е сертифициран по интервенционална образна диагностика.
От 2012 г. е началник на отделение по образна диагностика в София. Председател е на Българското дружество по невро-рентгенология и член на Европейската асоциация по невро-рентгенология.
Познаваме ли добре симптомите на инсулта, можем ли да избегнем тежките инвалидизации след него и какви са най-важните стъпки за своевременно и адекватно лечение на заболяването, разговаряме с доц. д-р Лъчезар Пенев.
- Доц. Пенев, трайните увреждания след исхемичен инсулт превръщат много българи в инвалиди. Могат ли да бъдат избегнати и как?- Исхемичните инсулти се свързват с трайни увреждания - парализа на крайници и смущения в говора и в движенията. Тези последици може да бъдат избегнати, ако пациентът попадне на правилното място в рамките на “златното” време за реакция - до 4-6-ия час. Няколко стъпки трябва да бъдат изпълнени, за да се сведат до минимум последиците от исхемията (запушването) на мозъчен съд. Такива са около 85% от инсултите.
Исхемичният инсулт е сериозно заболяване и с голям социален ефект, тъй като много пациенти се инвалидизират тежко. За разлика от всички останали тъкани, мозъкът изисква много по-кратки срокове за действие, за да се отпуши засегнатият мозъчен съд. Целта е пациентът да получи квалифицирана медицинска помощ в рамките на този “златен” прозорец. Първият проблем е, че пациентът невинаги осъзнава какво се случва с него и се губи ценно време.
Много болници, които приемат по клинична пътека за инсулти, нямат всички необходими звена, за да се осъществи диагностика и лечение на едно място в най-кратки срокове. Става дума за комбинация от апаратура и добре обучен екип, който работи в синхрон и по определен алгоритъм. Първата оценка на състоянието се прави от невролог и спешен екип по съответните скали. След това веднага се изпраща за образна диагностика. Първата стъпка е компютърна томография. Тя позволява да се изключи голям процес, който да е довел до неврологичния дефицит, да се изключи хеморагия. В някои случаи лекарите се опитват да разберат кое е първичното. Болният е намерен паднал, но не се знае дали това е, защото е получил инсулт, или падането е предизвикало травма. Затова първият преглед на главата с томограф трябва да ориентира специалистите. Ако успеят да изключат другите възможни диагнози, невролозите са наясно, че става дума за исхемичен мозъчен инсулт. Тогава пациентът се изследва отново на ядрено-магнитен резонанс
Той дава възможност да се диагностицира исхемичният мозъчен инсулт дори в момента на неговото случване. Пет до десет минути след началото на симптоматиката вече виждаме къде е инсултът. Това са правила, възприети в нашата болница от световните гайдлайни.
- Има ли по-специално изискване към апаратурата, с която правите тази диагностика?
- Важно е магнитният резонанс да има технологията “дефюжън гейтед имиджинг” Тя показва дифузията на водните молекули, интра- и екстрацелуларни. Изследването продължава 20-30 секунди, но то показва дали има или няма инсулт, в какъв стадий е той. След това правим ангиографски изследвания без контраст, за да покажем точното място на тромбоза и да улесним колегите къде точно трябва да се намесят.
- Как се определя видът на исхемичния инсулт?
- Видовете исхемични инсулти се определят в зависимост от времето, в което се диагностицират. Той е хиперакутен, ако е установен до 4-6 часа; акутен - до края на първото денонощие, и субакутен, ако е диагностициран до седмия ден. В ранните часове диагнозата се поставя на магнитен резонанс с новите технологии. След 12-ия час се вижда и на компютърен томограф, но тогава вече е много късно за спешна интервенция.
- Какви са възможностите за реакция, ако пациентът е диагностициран късно?
- Ако пациентът се е забавил, по една или друга причина не остава друга възможност, освен да се приложи старият метод на лечение. За съжаление, при него речевите и моторно-двигателните увреждания остават. Какви ще са те, зависи от поразения участък в мозъка, какви центрове се намират в него - за говора или моториката.
- Какви са съвременните терапевтични възможности при лечението на исхемичния инсулт?
- Ако пациентът е бил диагностициран в рамките на “златния прозорец”, лечението на пациента се преценява от екип, който може да извърши интервенционалната процедура. Достига се с катетър до засегнатото място и в кръвоносните съдове на място се инжектира тромболитично агент, за да се отпуши артерията.
Ако няма тромб или емболия, а инсултът е резултат само от стеноза на съда, се поставя стент.
Магнитният резонанс помага и по още един начин - с него се прави оценка на перфузията на околния паренхим. Това е необходимо, за да се прецени кои са местата за лечение, да се оцени коя е зоната в мозъка, която е в риск.
- Какво означава “да се оцени перфузията на паренхима”?
- Да се оцени перфузията на паренхима означава да се прецени доколко е нарушено снабдяването на околните тъкани с кислород вследствие на запушения кръвоносен съд. По това се съди какъв е шансът тази тъкан да оцелее или да загине, взема се решение за спешна интервенция.
- Чести ли са случаите на втори хеморагичен инсулт?
- Всеки по-голям мозъчен инсулт до 4-5-ия ден минава през вторичен хеморагичен инсулт. Поради нарушенията в клетъчната мембрана на засегнатото място се излива известно количество кръв. То обаче не е първично. По принцип, това не налага хирургична интервенция. Операция се прави само при строго определени индикации на интрапаренхимните и екстрааксиални кръвоизливи, които са извън мозъка, но го притискат. Ангиографско изследване установява източника на кървене - аневризма или артериовенозна малформация. Тогава повечето интервенции са ендоваскуларни.
- Защо в България толкова много хора се инвалидизират след прекаран инсулт?
- Съвременното комплексно диагностициране и лечение на инсултите се прилага все още само на малко места. Като се има предвид, че “златният прозорец” за спешна реакция е толкова малък, става ясно защо толкова много хора се инвалидизират след инсулт. Има редица проблеми на здравната система в тази връзка.
На първо място е организацията на “Спешна помощ”. Трябва да се обърне специално внимание на подготовката на кадрите, които работят там. Сега те са неподготвени. Второ - трябва да се определят кои са точно болничните звена, в които попада пациентът. Все още на малко места има изработени алгоритми, по които да се работи.
Има клиники и отделения, които приемат болни с инсулт, но не разполагат с необходимата техника за прецизна диагностика. В едно от специализираните звена за лечение на тежки мозъчно-съдови заболявания в София например няма ядрено-магнитен резонанс. Ако пациент с инсулт попадне там навреме, ще бъде препратен другаде за диагностика и така се губят ценните часове за ефективна спешна терапия.
Важно е болницата, която приема болни с инсулти, да има подкрепата на неврохирурзи. Ако те не са на място, да се сключи договор с друго лечебно заведение. Това е важно, защото при определени увреждания на мозъчните съдове рисковете при инжектиране на тромболитични елементи или стентиране на съда са големи и може да се наложи намесата на неврохирург.
- За тази тъжна статистика има ли роля и здравната култура на българите? Умеем ли като пациенти да разпознаваме тревожните симптоми на инсулта?
- Да, трябва да се работи и за по-добрата информираност на болните кои са първите симптоми на инсулт. Рисковите фактори са добре известни: високо кръвно, пушене, алкохол, затлъстяване и атеросклероза. Критичната група са пациенти над 60 г. Ако и от “Бърза помощ“ са добре информирани къде да закарат пациента при спешно състояние, тогава шансовете за подобрение драстично се увеличават. Болните ще бъдат изписвани с по-малък неврологичен дефицит. Неврологичните увреждания са обратими в големия си процент при навременно лечение.
Сега се подготвят алгоритми и насоки за добра медицинска практика за установяване на исхемичен инсулт. Те ще бъдат приети от Българската асоциация по рентгенология. Остава предизвикателството ангажираните с тази дейност медицински екипи в цялата страна да спазват правилата.
Какви са симптомите?
Основните симптоми на инсулт са:
► Силно главоболие
► Проблеми с говора и разбирането
► Изтръпване на лице, ръка или крак, особено на едната част на тялото
► Замъглено зрение с едното или с двете очи
► Проблеми с ходенето, световъртеж и липса на координация
Освен временни здравословни проблеми инсултите могат да предизвикат и проблеми в дългосрочен план. От значение е колко бързо е имало реакция след настъпване на инсулта, как е лекуван. Тези фактори влияят върху способността на пациента да се възстанови.
Въпреки това често след острата форма на инсулта остават някои постоянни увреждания, настъпили в резултат на удара. Сред тях могат да са:
► Проблеми с пикочния мехур и работата на червата
► Депресия
► Болки в ръцете и краката
► Двигателни и температурни нарушения и промени
► Парализа или слабост в едната половина на тялото (или в цялото тяло)
► Трудности в изразяването на емоции, в разбирането, в изказването на точна и логична мисъл
► Трудности в говора.
Милена ВАСИЛЕВА
