Доц. д-р Манол Соколов, д.м.: 70% от операциите на тумори в стомаха и червата са минимално инвазивни

За предимствата на лапароскопските операции в лечението на тумори в някои органи и новият подход за предотвратяване на усложнения по време на операция, вижте в интервюто с доц. д-р Манол Соколов, д.м.

Визитка

♦ Доц. д-р Манол Соколов, д.м., е началник на Клиниката по хирургия в УМБАЛ “Александровска” и ръководител на катедра “Хирургия”, МФ, МУ - София, с над 20-години опит, научен и практически интерес в областта на хирургията на колоректалния рак. Хирургичната му дейност обхваща оперативни интервенции при заболявания на органите на гастро-интестиналната система, проктология, миниинвазивни (лапароскопски) оперативни интервенции, хернии на предна коремна стена, заболявания на млечна жлеза, спешна хирургия. Преподава хирургия на български и чуждестранни студенти-медици и стажант-лекари. 

♦ Доц. Соколов е член на Европейския борд по колопроктология. През 2017 г. придобива специалност “Колопроктология” в Берлин след издържан изпит пред Европейския борд по хирургична квалификация. Специализирал е в елитни клиники в Швейцария, Англия, Нидерландия и Израел. Рецензент е на научни публикации в международни хирургични издания и съавтор в чуждестранен учебник по покана на МУ Kiel, Германия.

- Доц. Соколов, каква част от оперативните интервенции във вашата клиника се пада на лапароскопската хирургия? Кои видове тумори оперирате по тази щадяща технология?

- В нашата ежедневна клинична практика работим целеобемно обща хирургия, като над 60-70% от оперативните интервенции се извършват по минималноинвазивен подход. Използвайки лапароскопска оперативна техника и апаратура, рутинно оперираме голяма част от туморите на стомашно-чревния тракт: най-вече карциноми на дебело черво, на ректум, стомашни и панкреасни тумори, и вторични метастатични лезии в черен дроб, както и всякакви други тумори в перитонеалната кухина.

Освен това с такъв тип лапароскопска техника оперираме като златен стандарт рутинно от години и херниалната болест. Т.е., всички видове хернии на предна коремна стена, както и диафрагмални хернии. Прилагаме лапароскопско лечение и на заболяванията на жлъчния мехур. Жлъчно-каменната болест, която е широко разпространена в нашата страна, вече се извършва с престой от ден и половина на пациентите. И съответно, много бързо възвръщане към нормалния им начин на живот.

-А каква апаратура от ново поколение използвате за всички тези хирургични интервенции?

- Ние разполагаме с три лапароскопски конзоли последно поколение, както и с висококачествени монитори с 4К-визуализация, плюс 3D визуализация. Това ни дава възможност за много добро качествено възпроизвеждане на образите от оперативното поле, което не само подпомага както работата на хирурга, но и осигурява безопасност на пациентите по време на операция. Т.е., с високото качество на оперативната техника и добрата квалификация на хирурга постигаме наистина впечатляващи резултати. 

- Преди известно време в една публикация демонстрирате как новите технологии ви дават възможност да профилактирате усложнения по време на операция на рак на дебелото черво. Обяснете и за нас.

- Точно така, ние участваме и в научен проект, финансиран от МУ-София, който вече завършихме и публикувахме резултатите. Конкретно става дума за приложение на едно специфично контрастно вещество, което предизвиква флуоресценция, която от своя страна, може да бъде детектирана от тази високотехнологична апаратура. 

Целта е осигуряването на максимално добра перфузия (кръвооросяване) на резецираните и след това анастомозирани сегменти на дебелото черво. Именно по този начин предпазваме от едно от най-тежките усложнения в колоректалната резекционна хирургия – разкъсване, т.е. инсуфициенция на анастомозата. 

Това е потенциално фатално летално усложнение. То е катастрофално както за пациента, така и за хирурга. Така че благодарение на тази флуоресцентна микроперфузионна техника осигуряваме протекция, т.е., предпазване от това тежко усложнение в много голям процент от случаите. Разбира се, защото разполагаме със специални камери, работещи в определени режими, прихващащи флуоресценцията.

- А по отношение рака на гърдата какво ви дават новите технологии? 

- Става дума изобщо за новата концепция за лечение на рака на гърдата, която е залегнала и в световните гайдлайни. Според тази нова концепция, се изисква предоперативно верифициране на вида на тумора. Т.е., какъв точно е хистологичният вариант и с възможност за определено предсказване на неговото биологично поведение. Това ни дава възможност за извършване на предоперативна ехографски насочена биопсия за получаване на качествен хистологичен резултат в предоперативния период.

Което пък позволява провеждането на т.нар. предоперативна (неоадювантна, казано на медицински език) терапия. Тя включва както химиотерапия, така и хормонотерапия, а през последните години и насочена таргетна прицелна терапия (специални моноклонални антитела, насочени пряко към рецепторите на туморните клетки). Този подход намалява стадия на онкологичното заболяване и дава възможност за извършването на органосъхраняващи операции при рак на гърдата. Също така трябва да отбележим възможността за предоперативно маркиране със специални радиоактивно натоварени маркери на т.нар. стражеви  (сентинелни) лимфни възли. 

Това са първите лимфни възли, в които отсядат метастази от рака на гърдата. Тази предоперативна терапия я извършваме ден преди оперативната интервенция, успоредно с Клиниката по нуклеарна медицина. Това ни дава възможност за информиран избор на обема на лимфната дисекция, което има голямо значение за пациентите в предоперативния период.

- А какво е предназначението на добре оборудваната ендоскопска гастроентерологична база, с която разполагате? 

- Разполагаме с няколко високоспециализирани ендоскопски сонди, с които можем както да диагностицираме различни морфологични и функционални състояния, даже на стомашно-чревния тракт, така и да извършваме планови и в спешен порядък терапевтични манипулации. Някои от тях са със животоспасяващ характер, особено при кървене от стомашно-чревния тракт. Както и ендоскопско отстраняване на полипи от целия стомашно-чревен тракт, което е превенция пък за развитие на ракови заболявания.

- Още една иновация, за която моля да разкажете: 24-часово мониториране на киселинността на дисталната част на хранопровода, стомаха, дванадесетопръстника. Как помага това за диагностиката?  

- Това е апаратура, с която в момента разполага само нашата клиника на територията на България. С нея имаме възможност да изследваме горния стомашно-чревен тракт, т.е., хранопровода, хранопроводно-стомашното съединение и стомаха. С цел 24-часово измерване на киселинността в тази зона, както и  мотилитетни патологични състояния на целия този сегмент от стомашно-чревния тракт.

Установяваме връзката с гастроезофагеалната рефлуксна болест, която е и риск от структурни преканцерози, т.е., предракови формирования. Целта е да получим индикации за евентуална антирефлуксна оперативна интервенция, която отново се извършва по безкръвен минималноинвазивен начин. И не на последно място, наличие на  хиатални хернии, широко застъпено състояние в българската популация. 

При нас освен диагностично лечебна дейност, се осъществява и учебно-преподавателска дейност. Ние сме Катедра по хирургия към Медицинския факултет на МУ – София, с което целим обучение на студенти и на млади хирурзи от цялата страна за популяризиране не само на хирургичната наука и практика, а и на най-новите тенденции, по които работим всеки ден.

- Доц. Соколов, ще въвеждате ли роботизираната хирургия?

- Да, работи се в това направление от ръководството на болницата, успоредно с Министерството на здравеопазването. Надяваме се в съвсем близко бъдеще да разполагаме и с такава апаратура, за да започнем да работим и по това направление от хирургията. То ангажира все повече клинични центрове по цял свят. 

Искам да изтъкна, че иновациите в медицината и в хирургията в частност, освен че подпомагат работата на хирурга, осигуряват висококачествено лечение на пациентите, съпоставимо с условията в западноевропейски и световни клинични центрове. Тези иновации осигуряват безопасност, но и предполагат постигане на високо качество на лечението на пациентите, а и добро качество на живот в следоперативния период.

Яна БОЯДЖИЕВА