Камъните в бъбреците са масово заболяване, чийто причини за възникването му са различни. Разговаряме с доц. д-р Васил Василев за съвременните терапевтични методи при това състояние.
Визитка
♦ Доц. д-р Васил Василев започва работа като уролог веднага след дипломирането си през 2003 г. в Клиниката по урология на УМБАЛ “Александровска”, София. Интересите и работата му са насочени към иновативните безкръвни и лазерни техники в урологията и през годините преминава редица обучения в чужбина.
♦ През 2009 г. става асистент в Катедрата по урология към МУ, гр. София, 2013 г. - главен асистент, 2021 г. - доцент.
♦ От 2013 г. разполага със собствен урологичен център, с който разширява възможностите за консултации и лечение на пациентите в амбулаторни условия.
- Доц. Василев, кой е основният „виновник” за образуването на камъни в бъбреците?
- Храната, която консумираме, съдържа различни минерални соли, като калций, калий, фосфати и др. В процеса на храносмилане те навлизат в кръвообращението. Бъбреците, като част от кръвообращението, трябва да филтрират излишъка от тези вещества и да ги изхвърлят от организма.
Възможно е при утаяване на тези соли в бъбреците да се образуват кристали от калций, оксалат или магнезий. Много често те се разтварят в урината, но когато по-голямата част от тях се струпат на едно място, се получава компактно образувание, наречено конкремент или камък.
Ако камъкът е малък и се намира в някоя от чашките на бъбрека, може дълго време да остане безсимптомен, тъй като урината се оттича нормално през уретерите. Но, ако се намира близо до изхода на бъбрека, попадне в уретера или заседне на входа на пикочния мехур, урината вече не може да се оттича нормално – задържа се над камъка, а уретерът и бъбрекът се издуват.
Състоянието е известно като хидронефроза. Това внезапно запушване отключва непоносими болки отстрани, в областта на хълбока. Болката върви отпред по корема и може да се усети чак до областта на гениталиите. Пациентът може да има и гадене с повръщане, чести позиви за уриниране и парене, а урината да съдържа и кръв.
- Какво лечение прилагате при бъбречна криза?
- Лечението на бъбречната криза е комплексно и могат да се използват различни методи, като изборът е индивидуален при всеки отделен случай, в зависимост от големината на камъка, позицията му, състоянието на пикочната система и на пациента. Приоритет при бъбречната криза е борбата със силната болка, като се използва комбинация от болокоуспокояващи лекарства и такива, които разширяват уретера, което да улесни преминаването на камъка
Предупредителни признаци за камъни в бъбреците
. Така около 60-70% от камъните с размери под 6-7 мм се отделят с урината спонтанно, с помощта на подходящи лекарства, без да се налага извършване на допълнителни процедури. Разбира се, извършват се периодични ултразвукови или рентгенови прегледи, като се следи за нарастване на конкремента или поява на симптоми.
- Ако този най-добър сценарий не се случи, какви са следващите стъпки за избора на подходящото лечение?
- Около 15% от мъжете и 10% от жените страдат от камъни в бъбреците. Това състояние в медицината се нарича уролитиаза или бъбречнокаменна болест. Ако се оставят без лечение или наблюдение, камъните в бъбреците могат да доведат до сериозно увреждане на бъбречната функция.
Преди да избере начина, по който да се лекува един пациент, специалистът уролог трябва да направи изследвания, за да определи точния вид, размер и локализация на камъните в бъбрека или уретера. Едва, когато са ясни големината и другите особености на конкрементите, както и общото състояние на пациента, се преминава към съответното лечение – консервативно (само с медикаменти) или активно (разбиване и отстраняване на камъните).
- Има ли универсален метод за лечение на камъни в бъбреците?
- През последните години, огромният прогрес в развитието на ендоскопските, лазерните и ултразвуковите технологии в урологията доведе до разработване и въвеждане в ежедневната практика на нови, модерни методи за лечение на камъни в бъбреците и уретерите.
Това е прекрасно за специалистите, но всички тези методи, наричани с общо име „безкръвни“, „лазерни“, „ултразвукови“ и т.н., объркват пациентите, които често не са запознати и не знаят какво да очакват, нито докъде се простират възможностите на съответния метод.
За съжаление, все още няма универсален метод за лечение на камъните, дори и с лазер. Всеки един от тези, с които разполага модерната урология, има своите показания и противопоказания. За всеки конкретен случай е подходящ един или друг начин на лечение, в зависимост от размера на камъка, локализацията му, химическия му състав, състоянието на бъбрека и т.н.
При някои пациенти е по-удачна екстракорпоралната литотрипсия (обикновено разбиване), при други – лазер, при трети – медикаментозна терапия. Понякога, като първа стъпка, се използва един метод – обикновено се започва с най-малко инвазивната и рискова манипулация, а при неуспех може да се наложи използването и на друг.
Като начало е важно да отбележим, че не всички камъни, задължително и на всяка цена трябва да се лекуват. В момента медицината няма еднозначен отговор дали всеки открит конкремент задължително трябва да се елиминира или някои могат да се оставят за наблюдение.
- Обяснете ни кой метод е най-подходящ, ако изборът му е в зависимост от големината на камъка?
- При конкременти в бъбрека с размери до 10 мм, по правило, първият избор е екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ), като най-малко травмиращ, бърз и безболезнен метод. Ако с него не постигнем желания резултат, като втора стъпка в лечението е уретрореноскопията (УРС) и дезинтеграция с лазер. Едва при неуспех и на този метод, може да се приложи и перкутанна нефролитолапаксия (ПНЛ). Тя е подходяща при големи камъни в бъбрека, с размери над 2 см или при малки, отливъчни конкременти.
При този метод, вместо да използваме естествените отвори на тялото, за да достигнем до бъбрека и съответно, до камъка, правим малка дупчица на кожата на хълбока, която се разширява до около 1 см и позволява вкарването на работен инструмент, наречен нефроскоп. Той, подобно на уретероскопа, е снаден с работни канали и оптична система за наблюдение.
Самият принцип на разбиването е същият, като отново могат да се използва лазер или ултразвук. Разликата е, че работните канали на нефроскопа са по-дебели от тези на уретероскопа и позволяват разбиване и едновременно изсмукване на фрагментите.
Препоръки на народната медицина при камъни в бъбреците и пикочния мехур
Също така, отново заради по-широките канали на инструмента, с кошничка е възможно изкарването на по-големи фрагменти, без да се налага да се губи време за разбиването им на ситни песъчинки, както е при интрареналната хирургия, което прави методът много подходящ при големи и дори отливъчни камъни, които биха били невъзможни за отстраняване чрез извънтелесно разбиване или уретероскопия.
Обикновено, уретероскопията завършва с поставяне на тънка, силиконова тръбичка, наречена стент тип „Double-J“. Единият край на тръбичката се разполага в бъбрека, а другият – в пикочния мехур. Така той улеснява свободното оттичане на урината до пълното възстановяване на бъбрека и уретера, което продължава средно 1 месец.
Поставянето на стент при избора на този метод е почти задължителен за осигуряване на безпрепятствено преминаване на урината.
Друга, по-съвременна и модерна разновидност, са т.нар. флексибилните уретероскопи, които могат да се огъват – върхът им е подвижен и позволява изкривяване почти на 360 градуса, което много улеснява работата на трудно достъпните места. Образно казано, уретероскопът замества очите, а работните инструменти – ръцете ни.
Отворената операция остава единствена алтернатива при анатомични аномалии, множествени големи конкременти, сложни отливъчни камъни, болестно затлъстяване, възпаление (пионефроза) и др.
Като заключение ще кажа, че през последните години лечението на бъбречнокаменната болест претърпя огромно развитие с навлизането на минималноинвазивните методи и смятам, че ендоскопската или безкръвна хирургия е едно пътешествие, което сега започва и още не знаем докъде ще ни отведе.
Милена ВАСИЛЕВА
