Доц. д-р Сашка Михайлова, д.м., е микробиолог с 20-годишен стаж. Завършила е Медицински университет - Плевен. От 2007 г. до 2014 г. е последователно асистент, старши асистент и главен асистент в Медицински университет - Плевен и в УМБАЛ “Д-р Георги Странски - Плевен”. От 2014 г. е преподавател в Университет “Проф. д-р Асен Златаров” - Бургас.
Лекар обясни как не се приемат антибиотици
Оттогава е част от екипа на лаборатория “ЛИНА”. Автор е на десетки научни публикации и има многобройни участия в научни форуми у нас и в чужбина.
Защо резистентността към съвременните антибиотици се оказа сериозен проблем в световен мащаб? Какви са основните причини за това? До какви последици може да се стигне, ако антибиотичната резистентност продължава да се разпространява?
Може ли да се повлияе на този процес? Съществуват ли някакви перспективи за разработване на нови антибиотици? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Сашка Михайлова.
- Доц. Михайлова, наскоро беше публикувано ваше интервю за антибиотичната резистентност, където изнасяте доста тревожни факти. Преди да ги обсъдим обаче, искам да ви попитам до какви последици може да доведат тези тревожни тенденции?
- Без нови и ефективни антибиотици, но с нарастваща резистентност, обществото ще се върне към условията на предантибиотичната ера, когато обикновена белодробна инфекция може да убие дете или когато лекарите не са в състояние да се преборят с менингита.
Антибиотичната резистентност излага на риск и постиженията на съвременната медицина. Химиотерапията, трансплантациите на органи и оперативните интервенции стават много по-опасни, без ефективни антибиотици за профилактика и лечение на инфекциите.
- Има ли начин да се повлияе на този процес? Какви мерки биха помогнали?
- Антибиотичната резистентност е естествено явление, причинено от мутации в гените на бактериите; т.е. това е процес, който няма как да бъде премахнат. Всеки от нас обаче има потенциал да съдейства. Недопускането на инфекции може да намали употребата на антибиотици и да ограничи разпространението на антибиотичната резистентност.
Поддържането на добра лична хигиена е един от най-ефективните начини за превенция на инфекциите. Това става чрез редовно и старателно миене на ръцете, съблюдаване на хигиена при приготвяне на храната и консумация на чиста питейна вода. Важни са спазването на имунизационния календар и ограничаването на контактите с инфекциозно болни.
- Доц. Михайлова, в публикацията, за която стана дума, заявявате, че ако не се вземат мерки, антибиотичната резистентност ще започне да застрашава повече животи, отколкото злокачествените заболявания. Защо това е така?
-Антибиотичната резистентност е призната за една от най-големите заплахи за човешкото здраве в световен мащаб. Това е проблем, който може да засегне всеки човек, на всяка възраст, във всяка страна.
Нарастващ брой инфекции като пневмония, туберкулоза, гонорея и салмонелоза стават все по-трудни за лечение, тъй като използваните антибиотици са по-малко ефективни.
Резистентността води до по-дълъг болничен престой, по-големи медицински разходи и по-висока смъртност. Данните сочат, че около 700 000 души годишно умират от инфекции, причинени от резистентни микроорганизми. Ако не се ограничи проблемът, през 2050 г. той ще отнема живота на 10 милиона души.
Доц. д-р Сашка Михайлова
- Какви са причините за антибиотичната резистентност? Допускаме ли грешки, които позволяват микробите да се адаптират все повече и повече към съвременните антибиотици?
- За развитие на резистентността допринася използването на антибиотици в случаи, когато те не са необходими. Класически пример за ненужната им употреба е при вирусна инфекция, напр. грип. Не е редно самолечението с антибиотици, защото те не са безопасни.
Друга причина, водеща до развитие на резистентност, е използването на антибиотик, който е или неподходящ за дадена бактерия, или е приложен в неправилен дозов режим.
Пациентите трябва да приемат антибиотици само, когато са назначени от компетентен лекар. Задължително е да се спазва точната доза (колко милиграма), необходимият дозов интервал (на колко часа в денонощието) и изискваната продължителност на терапия (колко дни).
Съществен факт е, че антибиотиците, които се използват за лечение и профилактика на инфекции при животните, принадлежат към същите химични групи като тези, прилагани при хората. Животните могат да се заразят с бактерии, които са устойчиви към антибиотици, използвани и срещу инфекции при човека.
Резистентните бактерии се пренасят от животните на хората чрез храната или чрез директен контакт.
- Казахте, че без разработването на нови и ефективни антибиотици обществото ще се върне много назад. В тази връзка да ви попитам какви са перспективите за разработването на нови антибиотици?
- Възможностите за разработване на нови антибиотици са ограничени. Сред медицинските специалисти е известно, че повече от три десетилетия няма открит антибиотик с механизъм на действие, различен от съществуващите.
Разработването на нови антибиотици вече не се счита за икономически разумна инвестиция за фармацевтичната индустрия.
Причината за това е, че тези медикаменти се използват за сравнително кратки периоди и бивайки ефективни, не са толкова печеливши, колкото лекарствата, които се назначават при хронични състояния като диабет, астма и т.н.
Друг фактор, който води до липса на икономическа привлекателност в разработването на антибиотици, е сравнително ниската им цена. Един антибиотичен курс е многократно по-евтин от един химиотерапевтичен курс.
Производител, който се пита дали да инвестира в разработването на антибиотици, може да прецени, че печалбите са преждевременно ограничени, предвиждайки развитие на резистентност към бъдещия продукт. Дори за онези компании, които са оптимистично настроени към откриването на нови антибиотици, получаването на разрешение за употреба често е пречка.
- След като възможностите за разработване на нови антибиотици са ограничени, съществува ли вариант да се върнем към използване на старите?
- Да, съществува такъв подход - да се търсят нови възможности за използване на стари антибиотици. Като примери мога да посоча колистина и фосфомицина. Колистинът е открит в далечната 1949 г. и става достъпен за клинична употреба през 1959 г. посредством венозно инжектиране.
През 80-те години използването му е силно ограничено във връзка с нефро- и невротоксичност, т.е. поради увреждане на бъбреците и нервната система. През 90-те години с появата на бактерии с множествена лекарствена резистентност, лекарите отново се обръщат към колистина, като го изписват в различни дози, комбинират го с други антибиотици или го назначават под формата на аерозол.
Фосфомицинът е открит в Испания преди 50 години. Първоначално се прилага инжекционно на пациенти с много сериозни заболявания, като менингит, сепсис или инфекции на меките тъкани.
Тъй като има дълъг серумен полуживот и се постигат високи концентрации в урината след приемане през устата, на фосфомицина се намира ново приложение - за лечение на инфекции на пикочните пътища с еднократна доза.
За да завърша разговора оптимистично, ще спомена няколко алтернативни стратегии за справяне с проблема. Открити са съединения, които не са самостоятелни лекарства, но съвместно с конвенционалните антибиотици помагат за убиване на бактериите.
По-рационалното прилагане на съществуващите ваксини и създаването на нови са друг начин за справяне с антибиотичната резистентност и намаляване на предотвратимите заболявания и смъртните случаи.
Подобряването на диагностиката чрез използване на авангардни генетични технологии дава възможност за бързо идентифициране на болестотворни бактерии и установяване на тяхната чувствителност към антибиотици. Това позволява на лекарите да избират по-стари, по-евтини и/или тесноспектърни антибиотици, когато те са подходящи за пациентите.
Така се запазват по-новите, по-скъпите и/или широкоспектърните антибиотици за ситуации, в които те наистина са необходими. Описаният подход е аспект на персонализираната медицина в борбата с инфекциите.
Яна БОЯДЖИЕВА
