Световният ден на донорството на костен мозък (WMDD) се празнува по целия свят всяка 3-та събота на септември, за да благодари на доброволните донори на стволови клетки, които са се регистрирали безкористно, с благородната кауза да спасят живота на хора, нуждаещи се от трансплантация на стволови клетки. През 2024 г. WMDD се пада на 21 септември. Събитието ще бъде отбелязано в повече от 50 държави на всички континенти, достигайки до стотици хиляди хора чрез социално и конвенционално медийно отразяване.
Кой стои зад Световния ден на донорството на костен мозък?
Това е инициатива на Световната асоциация на донорите на костен мозък, най-голямата организация, посветена на грижата за донорите и предоставяща информация за улесняване на процеса на търсене. Членовете й организират събития по целия свят, за да благодарят на всички донори на кръвни стволови клетки по света. Това е и ден за повишаване на осведомеността сред широката общественост и хората, вземащи решения относно значението на регистрацията като донор на стволови клетки и въздействието на трансплантацията на кръвни стволови клетки върху живота на пациентите. От Световната асоциация на донорите на костен мозък вярват, че всички пациенти заслужават шанс да получат трансплантация на стволови клетки. Над 8% от глобалните търсения водят до нула съвпадения в глобална база данни, с повече от 41 милиона донори. Целта е да се намали този брой. Всеки може да помогне за постигането на тази цел, като сподели своя опит като донор или реципиент на стволови клетки или като се регистрира като потенциален спасител.
Световният ден на донора на костен мозък се отбелязва за първи път през септември 2014 г.
Каква е лечебната сила на стволовите клетки? Можем ли и как да станем донори и така да спасим човешки живот? По тези и други въпроси разговаряме с гл. ас. Цветелин Луканов, д.м.
Визитка♦ Гл. ас. Цветелин Луканов, д.м., е биолог, част от екипа на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки в УМБАЛ „Александровска”. Основната му дейност е в сферата на трансплантационната имунология, а от 2019 г. отговаря и за Българския регистър за донори на стволови клетки. Притежава образователна научна степен „Доктор“ и специалност по „Лабораторна имунология“. ♦ От 2019 г. работи и като асистент, а впоследствие и като главен асистент към Катедрата по клинична имунология на Медицинския факултет към МУ-София. Има успешно реализирани над 10 курса и специализации в областта на имуногенетиката и трансплантационната имунология в страната и чужбина. Публикационната му активност включва повече от 30 научни статии в специализирани научни издания, вкл. ръководства, глави от учебници и др. Участвал е в повече от 40 международни и национални конференции, конгреси, форуми, семинари. Работил е в научните екипи на повече от 10 национални и международни проекта. Член е на Европейската федерация по имуногенетика (EFI), на Комитета, изготвящ стандартите към Европейската федерация по имуногенетика (EFI), на Българска асоциацията по клинична имунология |
- Гл. ас. Луканов, често стволовите клетки се наричат „безсмъртни”. Оправдано ли е или не това определение за тях?
- Може би човешките ембрионални стволови клетки са най-близко до термина „безсмъртни“ - смята се, че не стареят, могат да пролиферират, т.е. да се делят безкрайно и да формират всяка една тъкан в организма. Стареенето обаче засяга органите и тъканите в тялото по различни начини и когато погледнем по-отблизо, виждаме, че намаляването на функциите на дадена тъкан, което идва с възрастта, обикновено корелира с намалена активност на стволовите клетки. Например хемопоетичните стволови клетки (ХСК), тези, които образуват кръвта, също могат да се съотнесат към „безсмъртните“ клетки, защото поддържат хемопоезата през целия живот.
Въпреки това при около две трети от тях се наблюдават признаци на стареене, което показва, че явно имат някакъв капацитет на самообновяване. Механизмът не е добре проучен, но се предполага, че е свързан с промени в метаболитната им активност в резултат на дисфункция на процесите на автофагия. Процес, който е съвсем различен от класическия път, по който стареят останалите клетки. Останалата една трета от тях обаче продължава да показва „младежки“ фенотип и да поддържа хемопоезата. Така че това е сложен въпрос, на който науката все още не може да даде еднозначен отговор.
- Каква е терапевтичната сила на стволовите клетки, наречени с това лирично име – хемопоетични. Това особен вид стволови клетки ли са?
- Да, те са по-специален вид клетки. Съществуват три „особени“ типа клетки – тотипотентни, плурипотентни и мултипотентни. Тотипотентните клетки, каквато например е зиготата, имат потенциала да се диференцират във всеки един клетъчен тип и да участват във формирането на тъкани, включително във формирането на ембриона и на екстраембрионалните тъкани като плацентата и феталните мембрани.
Плурипотентните клетки имат малко по-слаб капацитет за диференциация, като те образуват трите зародишни слоя, а именно ектодермата, мезодермата и ендодермата, от които се образуват нашите тъкани и органи.
Хемопоетичните стволови клетки спадат към мултипотентните клетки. Те са тези, които поддържат хемопоезата, диференцирайки се в различните кръвни клетки – еритроцити, тромбоцити, лимфоцити и т.н., и именно там се крие терапевтичната им сила. Смята се, че имаме около 10 000 хемопоетични стволови клетки, като във всеки един момент около 1000 от тях са ангажирани с процеса на хемопоеза.
Хубаво е да се отбележи, че стволовите клетки имат потенциала да се самообновяват, което означава, че няма опасност да се изчерпят. Намират се основно в костния мозък, но малка част от тях се среща и в кръвта. Хемопоетични стволови клетки, макар и малко по-незрели, се срещат и в кръвта от пъпна връв (КПВ) и могат да се отделят след раждането.
- Каква е вашата роля в процеса на трансплантация на стволови клетки?
- Националната публична донорна банка за стволови клетки (НПДБСК) към Клиниката по клинична имунология на УМБАЛ „Александровска“ е създадена със заповед на министъра на здравеопазването през 2009 г. Банката има два компонента – Регистър на доброволните донори на стволови клетки и костен мозък и Банка за стволови клетки от кръв от пъпна връв (КПВ) и е член на Световния регистър (WMDA). Целта е осигуряване на хемопоетични стволови клетки за алогенна трансплантация в национален мащаб, т.е. по-голям достъп и възможности за тази терапия на болните, нуждаещи се нея. Всъщност ние сме единствената подобна структура в България, която покрива нуждите на българските пациенти от донорски хемопоетични стволови клетки.
- Какво представлява Световният регистър за донори на хемопоетични стволови клетки (WMDA)?
- Световният регистър (WMDA) е създаден през 1994 г.
Основната му мисия е насърчаване на глобалното сътрудничество и споделяне на най-добрите практики между различните регистри в полза на пациентите и донорите на стволови клетки. Целта е да се улесни обменът на хемопоетични стволови клетки и да се осигури равен достъп до тях на всички пациенти по целия свят. Едновременно с това се наблюдава и поддържа здравословното състояние на донорите.
Базата данни на националните регистрите е основата, върху която се градят всички останали дейности за търсене на подходящ неродствен донор. Към 2024 г. в WMDA членуват 82 регистъра на донори на стволови клетки и 52 банки за стволови клетки от пъпна връв от 57 страни. Те осигуряват общо над 41 млн. доброволни донора и повече от 800 хил. единици КПВ, сред които се търсят подходящи дарители за всички пациенти по света, за които няма подходящи фамилни донори.
- Имаме в България Регистър за донори на хемопоетични стволови клетки и Национална публична донорна банка за КПВ. Достатъчни ли са донорите в тях?
- За съжаление, броят на доброволните донори и на единиците кръв от пъпната връв е крайно недостатъчен, за да покрие нуждите на пациентите в България. Това налага да търсим подходящи донори в Международния регистър. Поради спецификата на генофонда в отделните региони националните регистри играят изключително важна роля в осигуряването на донори. България не е изключение от това, но бройката на включилите се потенциални донори и на единиците кръв от пъпна връв е крайно недостатъчна и цифрите го показват – не може да се намери напълно съвместим донор за близо 50% от пациентите в България.
- Какво трябва да направят желаещите да станат донори на стволови клетки? Всеки ли може да стане донор?
- Всеки човек между 18 и 55 години, който няма сериозни здравословни проблеми и има желанието да помогне на някой в нужда, може да се запише като потенциален доброволен донор на стволови клетки.
Включването става изключително лесно – на място, при нас в Александровска болница или в клоновете на лаборатории „Рамус“, които любезно предоставят техните манипулационни, за да се улеснят желаещите да станат донори. Взима се малко периферна кръв, подписва се информирано съгласие за включване като потенциален донор и това е. Цялата процедура ще отнеме не повече от 15-20 минути.
Важно е да се обърне внимание, че включването в Регистъра не означава донорство на стволови клетки. При тази стъпка човек заявява готовност да стане донор и са включва като потенциален дарител. Само ако се намери пациент, за когото донорът е подходящ, се преминава към същинския процес на даряване на ХСК. Тук вече донорът трябва да отдели малко повече време, което е разпределено в няколко дни. Грубо пресметнато, ако се стигне до даряване, човек трябва да отдели 10-15 часа от личното си време, но с това да спаси живот.
- Крие ли рискове за донора вземането на стволовите клетки?
- Даряването на хемопоетични стволови клетки се счита за безопасно. Тъй като това е медицинска процедура, се вземат всички предпазни мерки, за да се гарантира безопасността и благосъстоянието на донора. Могат да се наблюдават леки грипоподобни симптоми или болки в костите преди самото даряване, но оплакванията ще отшумят скоро след това. Даряването на единица кръв от пъпна връв, от друга страна, е неинвазивна процедура и не крие никакъв риск за майката или за бебето. Взимането на пъпната връв става след раждането и след отделянето от майката на плацентата с прикрепената пъпна връв.
Повече информация за даряването на стволови клетки може да намерите на страницата на УМБАЛ „Александровска“, Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки.
- Само на определени места в България ли може да се извличат тези донорски клетки?
- Да, процедурите се извършват само в лечебни заведения, които имат акредитация от Министерството на здравеопазването за извършване на тази дейност.
- Как протича самата трансплантация на стволовите клетки, вече при болния човек, който се нуждае от тази терапия? Нужно ли да има съвместимост с донора, както е при трансплантацията на органи? Или, тъй като стволовите клетки са универсални, трансплантацията при тях е с по-малко пречки?
- Алогенната трансплантация на хемопоетични стволови клетки се е превърнала в рутинен метод за лечение на редица злокачествени и доброкачествени хематологични заболявания. При нея хемопоетични стволови клетки от здравия донор се вливат в пациента, за да възстановят неговата хемопоеза. Ключова роля за успеха на трансплантацията е нивото на тъканна съвместимост между донора и реципиента.
Тук нещата са много по-различни и по-сложни, отколкото е при органните трансплантации. Докато при органите е допустимо известно ниво на несъвместимост, при трансплантацията на хемопоетични стволови клетки трябва да има пълна съвместимост. Именно това е и основната пречка пред намирането на подходящи донори за пациентите и е смисълът на създаването на Световния регистър.
- Цялата тази процедура по лечението поема ли се от Здравната каса?
- В България, за разлика от повечето други страни, трансплантацията на стволови клетки се финансира от Министерството на здравеопазването и пациентите не плащат нищо. Всички разходи на донорите, ако възникнат такива, също се покриват от МЗ. Цялата процедура както за пациента, така и за донора, е максимално улеснена. От пациентите се изисква само да имат вяра в колегите хематолози, които ги лекуват, и в нас, като имунолози, да им намерим най-добрия донор. А от донорите се иска просто да имат желанието да помогнат.
- Ако даден пациент не се повлияе достатъчно добре или отхвърли трансплантираните му стволови клетки, може ли да се предприеме и втора, трета такава трансплантация?
- Да, макар и в повечето случаи трансплантацията да е единствен вариант за лечение, тя е изключително рискова и, за съжаление, има случаи в които е необходимо да се направи втора трансплантация. Тук вариантите са различни и се определят от колегите хематолози, но могат да включват повторна трансплантация от същия донор или да се търси нов дарител.
Кръвта от пъпната връв ни помага да победим редица тежки заболяванияСамо преди четири десетилетия нямахме представа какъв медицински пробив ще се случи благодарение на кръвта от пъпната връв. Години наред този безценен материал се изхвърляше заедно с плацентата и самата пъпна връв малко след раждането на бебето. Но благодарение на научните изследвания, започнали в края на 80-те години на миналия век, беше открито невероятно свойство на кръвта от пъпна връв: тя съдържа стволови клетки с много висок потенциал за активно възпроизвеждане и диференциация в клетки от различни тъкани на тялото. Вече е доказано, че с тях могат да се лекуват над 70 сериозни заболявания. Неизползван напълно потенциал Потенциалът на стволовите клетки все още не е напълно разкрит, текат експерименти за приложението им при лечението на сърдечни и чернодробни заболявания, мускулна дистрофия и болест на Паркинсон. В клинични проучвания стволовите клетки от кръв от пъпна връв се използват за церебрална парализа, аутизъм, хидроцефалия и захарен диабет тип 1 и тип 2. |
Милена ВАСИЛЕВА
