Мит 1. Нужно е да се пие много вода, не по-малко от 8 чаши на ден.
Този мит се е появил заради банална грешка на журналисти. Когато през 1945 г. специалисти от Националната академия на науките в САЩ посъветвали възрастните хора да приемат по 2,5 литра вода на ден с уточнението, че голяма част от това количество получаваме от хранителните продукти, журналистите „пропуснали“ да публикуват това уточнение.
По тази причина се появило убеждението за посочените „задължителни 8 чаши вода“ на ден. Но изпиването на голямо количество вода дори може да е вредно. То понижава концентрацията на натрий в организма, който задържа течността вътре в клетките. Т
ака излишната течност излиза в междуклетъчното пространство и провокира отоци. Няма универсална норма за количеството изпивана вода. Обемът течности, нужен на човека, е индивидуален и зависи от теглото, здравословното му състояние, хранителните продукти, които употребява.
Вслушвайте се в организма си, тъй като имаме естествен „механизъм за предотвратяване на обезводняването“ – усещането за жажда.
Мит 2. Въглехидратите са вредни и пречат за отслабването, затова трябва максимално да ги изхвърлим от менюто си.
В последните 10 години станаха много модерни нисковъглехидратните диети. С особен успех се ползва кетодиетата: крайно ниско съдържание на въглехидрати и много мазнини. Това е лечебна диета за диабетици, но модните блогъри много бързо я превърнаха в средство за екскпрес-отслабване. Според самозвани диетолози отказът от въглехидрати помага за бързо стопяване на мастния слой.
Въглехидратите и мазнините са основен източник на енергия и когато въглехидратите са малко, на организма му се налага сам да си произвежда енергия от мазнините. И действително, любителите на нисковъглехидратните диети бързо свалят килограми. Но изследвания показват, че в дългосрочен план свалените килограми бързо се възвръщат.
Ако можем да говорим за дълготраен резултат, то той е негативен. Защото въглехидратите са необходими на организма за пълноценната му работа и дори временен отказ от тях води до опасни последствия:
• Нарушава се мозъчната дейност. От нисковъглехидратната диета първа страда нервната система. Бърза уморяемост, понижена концентрация на внимание, безпричинна раздразнителност и тревожност, безсъние и главоболие – така мозъкът „благодари“ за недостатъчното хранене.
• Повишава се рискът от сърдечносъдови заболявания. Изследвания показват, че нисковъглехидратните диети стимулират образуването на холестеролови плаки в съдовете. Организмът постепенно започва да задейства мастните запаси и концентрацията на мазнина в кръвта расте. Резултатът: повишен риск от развитие на атеросклероза на съдовете, особено у хората с високо кръвно налягане.
• Повишен риск от смърт. Мащабни изследвания доказват, че рискът от смърт се повишава в пъти: учените са засекли 8 000 смъртни случая на фона на нисковъглехидратни диети.
Мит 3. Обезмаслените продукти са полезни за здравето и отслабването.
Въпреки напъните на маркетинга мазнините също са ни много необходими. Освен източник на енергия те са едни от ключовите елементи на организма. Освен това са „резерв“ в случай на опасност: именно от мастния слой организмът черпи енергия за повишаване на умствените и физическите натоварвания, както и по време на болести.
А когато организмът е на нискомаслена диета и си създава изкуствен дефицит, той съвсем не бърза да се смири с това. И не само разделя съществуващия мастен слой, но и започва „да дърпа“ ресурси от други източници. Преди всичко от мускулната тъкан, в т.ч. от клетките на сърдечния мускул. В резултат на това се нарушава съдовият тонус, намалява се обемът на мускулната тъкан, а ставите се възпаляват и болят по-често. Понеже е доказано, че нискомаслените диети повишават риска от метаболитен синдром, не се надявайте, че ако отслабнете, ще запазите теглото за дълго.
Нарушава се и обмяната на веществата, клетките понижават чувствителността си към инсулина – хормонът, който разцепва въглехидратите и мазнините. В крайна сметка организмът натрупва висцерална мазнина (основно в областта на корема). Не се лишавайте от полезни мазнини, просто сведете до минимум полуфабрикатите, тестените изделия, фастфуда. Те съдържат трансмазнини, които повишават нивото на холестерола и риска от сърдечносъдови заболявания.
Мит 4. Отказът от месо е полезен за здравето.
Белтъчините са също толкова важни за организма, както мазнините и въглехидратите. Именно в животинските белтъчини се съдържа необходимото количество витамин В12, омега-3 киселините, креатин, таурин, холин. А дефицитът на тези вещества на първо място се отразява на мозъчната функция и на нервната система.
• Дефицит на В12. От него се образуват миелиновите обвивки, които защитават нервните клетки. При недостиг се влошава паметта, понижава се концентрацията, появяват се сривове в настроението. И още: намалява обемът на главния мозък, а заедно с него и интелектът.
• Дефицит на холин. Нарушават се процесите на паметта, мисленето и концентрацията. Както и способността на мозъка да се адаптира към нови условия и да се възстановява след увреждания.
• Дефицит на таурин. Недостигът на тази много важна аминокиселина доказано предизвиква когнитивни нарушения и повишава риска от деменция.
• Дефицит на креатин. Недостигът на това вещество повишава риска от хронична умора, нарушена памет и внимание.
• Омега-3 мастни киселини. При хора в напреднала възраст се ускоряват невродегенеративните процеси преди всичко в областите, които са важни за регулиране на емоциите, поведението и мисловните функции. Развива се разстройство на настроението, в т.ч. депресия и тревожни нарушения.
Мит 5. Солта е вредна за здравето, затова колкото по-малко, толкова по-добре.
Още един ограничаващ мит. Солта (натрият) е ключов участник във водно-солевия баланс, задържа течностите в клетките. И ако приемаме много сол, това действително може да навреди: появяват се отоци на лицето, ръцете и краката; увеличава се обемът кръв; нараства натоварването на сърцето, съдовете и бъбреците, уврежда се стомашната лигавица. Но кардиналния отказ от сол и прекаленото понижаване на количеството й в храната е опасно, тъй като натрият изпълнява крайно важни фнукции:
• регулира обема течности;
• влиза в състава на кръвта и помага за доставяне на кислород и хранителни елементи към клетките;
• предава нервните импулси и участва в съкращаването на мускулите, в т.ч. на сърдечния мускул;
• стимулира изработката на солна киселина и участва в храносмилането. Всички международни препоръки са за дневна норма за възрастен човек – 5 г сол, т.е., чаена лъжичка на ден, и то йодирана. А през лятото следва да се повиши до 6 г на ден, тъй като при изпотяването се губи много сол, затова е важно да не се допуска дефицит.
Мит 6. Гладуването е полезно, помага да се „прочисти“ организмът.
„Лечебното гладуване“ твърдо е заело място в списъка с „полезни навици“ и се рекламира от кого ли не: за отслабване, разтоварване на стомашно-тревния тракт, чистене от шлаки… Да започнем с отслабването. Дефицитът на калории действително помага в борбата с наднорменото тегло. Но само при плавно понижаване на калоричността, и то наред с умерена физическа активност, това действително ще сработи.
Важното е калориите да се понижават постепенно, за да може организмът да се адаптира и да не се нарушава обмяната на веществата. Ако сте решили да се откажете от храна за ден-два с надеждата да свалите килограми, няма да се случи. Може и да свалите малко, но то бързо ще се възвърне.
А „чистенето от шлаки“ си е същински мит, както и самото понятие. Ние имаме естествена система за очистване на организма – черният дроб и бъбреците. Те се трудят ден и нощ, изкарвайки продуктите от преработката на хранителните вещества и хормоните, както и остатъци от разпада на токсичните съединения.
Мит 7. След 6 вечерта не яжте, това води до наднормено тегло.
Това е неправилна трактовка на особеностите на работа на организма. Циркадните ритми регулират нашия организъм, затова обмяната на веществата през деня и нощта е различна.
В светлите часове на денонощието активно се изработва хормонът инсулин, който помага за преработване на мазнините и въглехидратите. А през нощта изработката му и чувствителността на клетките към него се понижават, затова храната се усвоява по-трудно, а мазнините се разтварят по-бавно. Така че е удачно да се откажете от храна не „след 6“, а преди сън. Като не по-късно от 2-3 часа преди сън е допустима лека вечеря.
Яна БОЯДЖИЕВА
