Една от базовите фобии на човешката психика е страхът на всеки човек да бъде погребан жив или тафофобия. Този страх се подклажда и от зачестилите напоследък случаи на лекарски грешки, когато още живи пациенти биват вкарвани в моргата, а после близките им ги погребват.
Във филмите неведнъж е показвано как героите с лекота се измъкват от този смъртоносен капан. Но възможно ли е това в действителността? Ето какво обясняват медици и експерти по оцеляване в екстремни ситуации.
Представете си, че се събуждате в тъмно и тясно пространство. Не можете да седнете или да помръднете и разбирате, че сте в ковчег. Най-важното е да не се паникьосате. Да, наистина е много трудно да се запази спокойствие, когато разбереш, че си в гроб. Но колкото по-спокойни сте, толкова по-големи са шансовете за спасението ви.
Това е така, защото кислородът под земята е много малко. В обикновен ковчег или в кутия с аналогичен размер количеството кислород стига на възрастен човек за около 40 минути. Ако изпаднете в паника, дишането ви ще стане по-интензивно и кислородът ще свърши по-бързо. Постарайте се с всички сили да се успокоите.
Кадър от филма "Погребан жив" (2010)
Ако имате телефон пробвайте да позвъните на някой от близките си. Най-вероятно под земята няма да има сигнал, но все пак си струва да пробвате. Ако не успеете да позвъните, използвайте телефона като фенерче. Ако нямате телефон първо опипайте стените. Важно е да разберете от какво е направен ковчега. Най-вероятно той е дървен и капакът му е доста здрав.
Ако имате в джоба запалка или кибрит, използването им е лоша идея. Откритият огън бързо поглъща кислорода. Само в крайна необходимост запалете веднъж, за да огледате обстановката и загасете бързо.
Ковчегът е заровен неотдавна и почвата над него трябва да бъде рохка. По лош е вариантът, ако тя е влажна - налягането върху капака на ковчега ще е по-голямо, а измъкването от влажна земя е много по-сложно.
Най-вероятно над вас има 2 метра почва, която тутакси ще се изсипе в ковчега, ако успеете да пробиете дупка в капака му. Затова трябва да се защитите предварително. Омотайте около главата си фланелка и я завържете. Тази маска ще ви предпази от вдишването на прах и ще повиши шансовете ви за оцеляване.
Ако капакът на ковчега не се е разцепил под тежестта на земята , ще се наложи да го пробиете. Не правете това с ръка, по -добре удряйте по центъра на капака с крак. Веднага щом земята започне да се изсипва в ковчега започвайте да я изгребвате така, че да ви остава възможност да се движите. Когато в ковчега се събере достатъчно почва, за да я трамбовате под себе си, опитайте да повдигнете капака откъм главата. Необходимо е да вложите всичките си сили, защото от този последен отчаян опит зависи животът ви.
Аще няколко героични усилия и главата ви ще се окаже над повърхността на земята. Краката ви все още ще са закопани, но най-лошото е останало отзад. Вече може да си поемете дъх, да си починете малко, а след това да продължите да се измъквате из-под земята. Ако имате възможност, викайте за помощ. На много хора, пограбани живи, са помогнали именно случайни минувачи.
Защо два метра?
През 1655 г. в Англия върлува бубонна чума. Хората се страхували от разпространяването на заразата и кметът на Лондон издал указ, който повелявал всички умрели да бъдат погребвани на дълбочина 2 метра. Това трябвало да помогне да бъде ограничено разпространението на болестта. Чумата отдавна вече я няма, но стандартът си е останал.
Правдив ли е епизодът от филма "Убий Бил"?
В предаването "Разбивачи на митове" веднъж провериха възможно ли е измъкване от заровен ковчег, използвайки метода на от филма "Убий Бил".
Резултатите бяха твърде печални. Специален робот удряше по капака на ковчега отвътре и успя да направи дупка в него едва след 600 силни удари. Но даже ако той беше успял да направи това по-рано, то митът нямаше да се потвърди, защото разрушителите щяха да се измъкнат из-под почвен слой, дебел едва 60 сантиметра./zdrave.to
