Паническите атаки често се появяват неочаквано: сърцето ви бие учестено, трудно ви е да дишате и изпитвате силен страх от смъртта. Психиатърът Станислав Попов разказа как паническа атака се различава от сърдечен удар и какво да правите, когато сте обзети от силен, неразумен страх.
Паническата атака е внезапен, интензивен страх , който ескалира бързо и достига своя връх в рамките на минути. Може да възникне поради стрес, умора, заболяване или дори без видима причина. Съпроводена е както от емоционални, така и от физически симптоми.
Разпространението на паническите атаки е предмет на дебат, тъй като оценките варират значително в различните проучвания. Например, мета-анализ на Кокрейн показва, че паническото разстройство (при което атаките се повтарят редовно) се среща при приблизително 1–4% от населението. От друга страна, голямо проучване, обхващащо близо 143 000 души, публикувано в „Депресия и тревожност“, установи, че 13,2% от хората са преживели паническа атака поне веднъж в живота си.
Симптоми на паническа атака
По време на паническа атака тялото реагира така, сякаш е в сериозна опасност, дори когато няма заплаха. Симптомите включват:
- повишена сърдечна честота;
- изпотяване;
- треперене;
- задух или чувство на задушаване;
- болка или натиск в гърдите;
- гадене или коремен дискомфорт;
- замаяност;
- треска или втрисане;
- изтръпване или мравучкане;
- усещане за нереалност на случващото се;
- страх от загуба на контрол или полудяване;
- страх от смъртта.
Обикновено атаката започва внезапно, бързо се усилва и достига своя връх в рамките на около 10 минути.
Каква е разликата между паническа атака и паническо разстройство?
Важно е да се прави разлика между паническа атака и паническо разстройство. Човек може да преживее паническа атака веднъж или няколко пъти в живота си.
Паническо разстройство се подозира, ако пристъпите се повтарят неочаквано и след поне един, човекът се страхува от друг пристъп в продължение на поне месец или забележимо променя поведението си. Например, човекът може да избягва определени места, хора или други ситуации, свързани с евентуален пристъп.
Как да различим паническа атака от инфаркт
„Основната разлика е в характера на болката и нейната динамика. Сърдечната болка е смачкваща, притискаща и често се разпространява към лявата ръка, челюстта или лопатката. Най-често се появява по време на физическо натоварване и не се влияе от промени в позицията или дишането. При паническа атака болката е остра, пронизваща и локализирана в една точка в гърдите.
Тя се усилва при дълбоко вдишване или натиск върху ребрата. Ключови маркери на паническа атака включват задух, дереализация (всичко се усеща като в мъгла) и страх от смъртта или загуба на контрол", обяснява експертът.
Важно: Разграничаването на паническа атака от сърдечен удар е трудно, особено ако се случва за първи път, така че винаги е най-добре да се обадите на линейка. Нова, силна или необичайна болка в гърдите, силен задух, припадък и други потенциално опасни симптоми изискват незабавна оценка, независимо дали приличат на паническа атака или не.
Защо се появяват панически атаки?
Паническите атаки рядко имат една-единствена причина. По-често това е комбинация от биологични, психологически и фактори на околната среда.
Паническите атаки са по-чести при хора, които са подложени на стрес за дълъг период от време, преживели са силен стрес, травматични преживявания, загуба, продължителна несигурност или емоционално изтощение.
„Има и тригери, които могат да предизвикат паническа атака. Те се делят на външни и вътрешни. Външните тригери включват например задух, кофеин, алкохол, мостове и метро, както и силни шумове. Вътрешните тригери включват учестен пулс (който сам по себе си може да предизвика паническа атака), внезапно понижаване на кръвната захар (хипогликемия - например поради силен глад) и нарушения на съня“, уточни психиатърът.
Как се развива паническа атака
Механизмът на паническа атака може да се разглежда като фалшива тревога. Мозъкът възприема ситуация или телесно усещане като опасно и задейства реакцията „бий се или бягай“. Симпатиковата нервна система се активира:
- пулсът се ускорява
- промени в дишането
- мускулите се напрягат
- се освобождават хормони на стреса
Тези реакции са необходими за организма в случай на реална заплаха, но по време на паническа атака те се активират без реална опасност.
Тълкуването на симптомите играе основна роля. Например, човек усеща пулсиращо сърце и си мисли, че е инфаркт. Тази мисъл прави страха още по-силен, причинявайки ускоряване на пулса, неравномерно дишане и замаяност. Тези симптоми само потвърждават катастрофалната мисъл. Така се развива панически цикъл.
Развитието на паническо разстройство е свързано и с функционирането на определени мозъчни структури - амигдалата, хипокампуса, хипоталамуса и други. Обсъжда се и ролята на невротрансмитерите, по-специално серотонина и норепинефрина.
Отделен механизъм за развитие на паническа атака е свързан с дишането. Когато е тревожен, човек може да започне да диша прекомерно учестено и плитко. Хипервентилацията причинява намаляване на нивата на въглероден диоксид, което води до замаяност, изтръпване, усещане за нереалност и стягане в гърдите. Тези усещания са плашещи и само засилват атаката.
Какво да правите по време на паническа атака
Основната цел по време на пристъп е да се избегне изключването на тревожността на всяка цена и да се избегне добавянето на гориво към паническа атака. Колкото по-активно човек проверява пулса си и търси други симптоми, толкова по-убеден става мозъкът, че опасността е реална.
„Когато започне пристъп, не се опитвайте да се отпуснете, тъй като това ще увеличи тревожността. Опитайте три прости стъпки. Първо, поставете леден компрес или мокра кърпа върху китките и тила; това ще забави сърдечната ви честота. Второ, практикувайте „квадратно“ дишане: вдишване (4 секунди) - задържане (4 секунди) - издишване (4 секунди) - задържане (4 секунди).
Издишвайте по-бавно, отколкото вдишвате. Трето, пренасочи вниманието си. Намери пет предмета с един и същи цвят (например червен) около себе си и кажи имената им на глас. Това ще отклони фокуса ви от сърдечния ви ритъм“, препоръчва Станислав Попов.
Лечение на панически атаки
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е доказано ефективна при панически атаки. Тя помага за разбиране на цикъла на паника, намаляване на страха от телесни усещания, преосмисляне на катастрофалните мисли и постепенно преодоляване на страха от преди това избягвани ситуации.
КПТ може да се допълни с медикаменти. Най-често това са антидепресанти от групата на SSRI (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), както и трициклични антидепресанти и различни други лекарства против тревожност.
Ако паническите атаки се повтарят или постоянно очаквате нова атака и сте започнали да избягвате познати ситуации, си струва да се консултирате с психиатър или психотерапевт. Както паническите атаки, така и паническото разстройство са управляеми и колкото по-рано започнете лечение, толкова по-малка е вероятността страхът от по-нататъшни атаки да ограничи ежедневието ви.
Важно: Лекарствата се предписват от лекар. Антидепресантите не действат мигновено и някои хора дори могат да изпитат временно повишаване на тревожността в началото на лечението.
Превенция на панически атаки
Целта е да се намали общата чувствителност на нервната система и да се намали броят на отключващите фактори. Преди всичко е важно да се установи рутина и да се сведат до минимум отключващите фактори:
- нормализирайте съня си
- яжте редовно (без дълги периоди на глад)
- бъдете физически активни
- ограничете кофеина (кафе, енергийни напитки) и алкохола
Техниките за релаксация, дихателните упражнения и воденето на дневник на тревогите също могат да бъдат полезни. Идеята не е да си забраните да се тревожите, а постепенно да научите мозъка си, че тревоженето не е бедствие.
Помощ от близки и какво да правите, ако нямате паническа атака
По време на атака фрази като „успокой се“, „всичко е наред“ или „съвземи се в ръце“ обикновено не помагат. По-добре е да говорите спокойно и конкретно:
- „Тук съм“;
- „хайде да седнем“;
- „Дишай както искаш, не бързай“;
- „Ако нещата се влошат, ще поискаме помощ.“
След пристъп, не засрамвайте човека и не осмивайте страха му. Не забравяйте, че паническа атака се усеща реална, дори и да няма обективна заплаха.
