Когато започне учебната година, родители често ми задават въпросите: “Как да науча детето да спазва правила?”, “Как да му обясня за какво ще му послужи в живота наклонът надясно на буквите, знанията за плоските червеи, свойствата на цинка, с какво е ценно делото на Тутанкамон... и т.н.?”.
Изписани са много думи за необходимостта и ползата от правила. Но въпреки това нека си припомним.
Правилата са ни нужни, за да ни структурират. Обърнете внимание на това НИ - с него ми се иска да ви припомня, че ние всички спазваме правила (дори когато не сме ги приели, не сме се съгласили с тях или не ни харесват), защото:
► Правилата ни дават усещане за ред.
► Правилата ни помагат да намерим мястото си.
► Правилата ни дават сигурност, спокойствие и предвидимост.
► Правилата ни казват докъде можем да стигнем и кога да спрем.
► Правилата гарантират правата ни.
► Правилата определят граници, защото отвъд тях е хаос.
► Правилата ни водят към успех.
► Правилата пазят живота ни.
► Правилата пазят живота на хората, които обичаме.
► Правилата гарантират неприкосновеността ни.
Казано метафорично, правилата са като парапет над пропаст. Тогава защо на нас, възрастните, ни е трудно да определим правилата, които важат в нашето семейство? Защо ни е трудно да научим децата си да ги спазват? Защо ни е трудно ежедневно да подкрепяме децата си да ги спазват?
Промяната започва там, където свършват вината и обвиненията
Защото сме уморени от работни задачи, битови ангажименти, трудни взаимоотношения с партньор или близки? Защото не сме предполагали колко усилия изисква отглеждането, възпитанието и създаването на личността на нашето дете?
Защото смятаме, че веднъж като му кажем, обясним, покажем и то вече само всеки ден ще учи уроците си, пише домашните си, подрежда стаята си, сгъва дрехите си, изхвърля боклука, носи мръсните дрехи в коша за пране, прибира се в уговорения час, оглежда се, като пресича, играе компютърни игри толкова време, колкото сме се договорили, приготвя дрехите и чантата си за училище вечер...
Или защото ние в ежедневието си не спазваме правила (ходим на работа, когато си поискаме, тръгваме си от работа, когато си поискаме, преминаваме на червен светофар, забавляваме се до ранни зори... и т.н.)?
Какво да направим, когато ни е трудно да научим детето си да спазва правила?
Няколко неща:
Първо да видим какво правим ние, за да не спазва детето ни правила? Не можем да “удържим” на сълзите и на молбите му? Не налагаме санкция, когато не спазва правила; не го поощряваме (не показваме, че забелязваме), когато ги спазва?
Ние самите не държим то да спазва правилата, които сме определили? Правим повечето неща вместо детето? Не сме въвели правила, докато детето е било малко, и в момента, в които ги въвеждаме, му е непознато и много трудно (както и на нас, разбира се)?
Чакаме детето да порасне, за да го научим на правила, защото, докато е малко, е необходимо да се радва и играе? Забравили сме, че игрите също имат правила, и сме пропуснали възможността чрез тях да въведем и обясним смисъла и ползата от правилата?
Възможни са и други причини, разбира се. Например такава, неизказана с думи, но “говореща” с поведението.
Мама/татко или човекът, полагащ грижи за детето:
“Знаеш ли, аз съм много готин/а и затова ще ти позволя да не спазваш правила. За мен те не важат. Те са ограничения. Те са прегради. Те са забрани. Те са тежест. Те са досадни. Аз ти позволявам да не ги спазваш и да се радваш на живота. Стига вече: “Като направя това, ще последва онова”, ние с теб ще се справим и без правила”.
Страхът от новото ни блокира в старото
А какъв е отговорът на детето? Предполагам, че звучи така:
“Точно така! Обичай ме както когато бях бебе! Нека погледът ти да е върху мен постоянно! Давай ми каквото поискам! Не ме лишавай от удоволствие! Прави всичко вместо мен! Бъди само за мен, с мен, до мен! Тате (мама), брат ми (сестра ми) ще се справят сами без теб, ти не си им нужен/а. Ти си само за мен! Нека сме само аз и ти - удоволствия без ограничения”.
За кого са последствията? За всички, разбира се.
Мама вече не може да ходи на работа, тате се чувства злодей (или обратното). Може да се стигне дотам, че заради невъзможност детето да спазва правила да загубят работата си поради чести излизания през работно време, заради това, че родителят е повикан да отиде в училище/детска градина. Лъжи, в които родителите се оплитат след дълго време. Трудности при намиране на възрастен, който да полага грижи за детето в дните, когато е отстранено от училище/детска градина. Влошени отношения с партньор, роднини, среда.
Братът (сестрата) - невидими
Учителите и съучениците в училище алармират за провалени часове.
Детето, което не спазва правила, среща трудности с изискванията, които настъпват с възрастта и предполагат самостоятелност, независимост, умения за самоконтрол и общуване с другите.
Несъмнено е, че обичате детето си. Тогава защо му спестявате правилата? Те са като бреговете на река - удържат водната стихия, за да не наводни и унищожи създаденото на сушата.
------
Не съм забравила и другия детски въпрос: “Защо трябва да правя еди-какво си. На какво ще ме научи това? Къде ще ми послужи в живота?”.
Ако и вие като мен сте обяснявали, давали примери, открили безброй аргументи и отново сте изправени пред този въпрос, ще ви припомня две неща, преди отново да се втурнете да обяснявате. Първо си припомнете на колко години е детето ви.
Ако е на възраст до 10-11 години, вероятно има нужда от обяснение, но ако навлиза в юношеството, целта и смисълът на въпроса е съвсем друг. В този период юношата има важната задача да пребори авторитета на родителя си, за да се научи да отстоява и заявява себе си.
Вашата “работа” като негов родител е да му “бъдете равностоен” съперник и да му позволите да се отстои и да загубите, като не губите авторитета и управлението на живота му до 18-годишната му възраст. Трудна работа, нали? Но не е невъзможна!
А сега ще ви припомня и нещо друго (което знаете): децата обичат да изследват и откриват. Затова, когато ви попитат: “Защо трябва да правя еди-какво си. На какво ще ме научи това? Къде ще ми послужи в живота?”, не бързайте да давате отговора. Насърчете детето да поиграе (влезе в ролята) на детектив и само да потърси и намери отговорите на въпроса/ите, които го вълнуват.
Борянка БОРИСОВА - психолог, системен фамилен и брачен консултант
