Проф. Анна-Мария Борисова: Нови медикаменти за диабет лекуват и бъбреците, и сърцето

По повод Световния ден на бъбрека (11 март) ендокринологът проф. Анна-Мария Борисова бе лектор на онлайн семинар за здравни журналисти “Часът на диабета”. Темата този път беше “Диабет - бъбрекът страда”. Събитието се организира от “АстраЗенека” с подкрепата на Посолството на Великобритания в България и лично на посланика - д-р Роб Диксън. Публикуваме част от лекцията на проф. Борисова.

От хронично бъбречно заболяване страдат 10% от населението на света и 13% от българите. Въпреки това едва 57% от българите изобщо са чували за заболяването. 

Диабетът, хипертонията и затлъстяването са трите основни причини за хронична бъбречна болест. Около 25% от пациентите с хронична бъбречна болест имат диабет, 70% са с хипертония и 35% са със затлъстяване. Хронично бъбречно заболяване е причина за 11% от смъртните случаи при пациенти със захарен диабет. 

През 2006 г. известните случаи на диабет в България са обхващали 5% от населението. През 2012 г. те вече са 7%, а през 2016 г. - 8,8%. За 10 години диабетът в България се е увеличил със 70%, при това на регистрирания диабет. 

Със затлъстяването проблемът е още по-сериозен: 34% от населението над 20-годишна възраст е със затлъстяване, а 37% е с наднормено тегло, тоест общо 71% от хората имат тегло извън нормата. Честотата на хипертонията в България също е сериозна: близо 39% от населението има кръвно налягане над 140/90, като при над 60-годишните хипертонията засяга 60% от хората. “Според световната статистика един от трима диабетици развива хронично бъбречно заболяване. За съжаление, някои от тези пациенти достигат до хемодиализа или до бъбречна трансплантация.

Симптоми, които показват проблеми с бъбреците 

Сред рисковите фактори за развитие на хронично бъбречно заболяване при пациентите с диабет са лошият гликемичен контрол, високото кръвно налягане, тютюнопушенето и други. И това са факторите, които подлежат на контрол, на модификация. Точно затова болните трябва да разберат, че играят важна роля в собственото си лечение и че в техните ръце е контролирането на част от рисковите фактори. Хипертонията може да се овладее, като се диагностицира навреме и се лекува адекватно. Гликемичният контрол (на кръвната захар) също зависи от начина на живот на пациента. 

Тютюнопушенето може да се спре. Ако се овладеят всички тези фактори, няма да се стигне до хронично бъбречно заболяване. Ето защо е важно пациентите с диабет да се грижат за бъбреците си, като поддържат кръвната си захар в норма, следят кръвното си налягане, поддържат здравословно тегло и поне един път в годината изследват бъбречната си функция”, обясни специалистът.

Бъбрекът и сърцето са взаимно свързани 

Ако е болно сърцето, ще се разболее и бъбрекът, и обратно. Двата органа са затворени в порочен кръг. Бъбрекът има фина структура, която филтрира всички течности в организма, като излишните ще изхвърли чрез урината. 

Когато бъбрекът заболее и увреждането му напредне, той започва да пропуска белтъци. Албуминът в урината е белтък, който се увеличава, когато намалее способността на бъбрека да филтрира течности. Така че албуминът показва заболяване на бъбрека. 

От своя страна, болният бъбрек уврежда сърцето и настъпват сърдечносъдови заболявания. Рискът при болните с хронично бъбречно заболяване е шест пъти по-голям да загинат от сърдечносъдов инцидент в сравнение с този да умрат от терминална бъбречна недостатъчност.

Смъртността от бъбречни заболявания в света годишно е 60 души на 100 000 население. Смъртността от захарен диабет 2-ри тип е 52%, като е свързана със сърдечносъдови заболявания. Само 11% от диабетиците умират заради терминално бъбречно заболяване. 

Проф. Анна-Мария Борисова

Петте основни функции на бъбрека

1. Извежда отпадните продукти от обмяната на веществата извън от организма.

2. Контролира съдържанието на течности в организма.

3. Произвежда хормон, който поддържа съдовия тонус и кръвното налягане. 

4. Произвежда друг хормон, който участва в производството на червени кръвни клетки (еритроцити) от костния мозък. 

5. Поддържа костната здравина, тъй като в бъбрека става трансформацията на витамин D, превръщането му в активна форма с роля на хормон. Тази активна форма на витамина конкролира колко калций и форфор да се усвои в костите. 

6. Контролира алкално-киселинното равновесие в организма.

В крайна сметка, бъбрекът се явява балансьор на водната обмяна, на обмяната на електролити, на глюкоза, на белтъци и т.н. 

Само че при диабетика към 15-ата година от заболяването филтриращата функция на бъбрека спада рязко поради увреждането на съдовите стени. Неслучайно 40% от диабетиците имат хронично бъбречно заболяване. Диабетът уврежда и сърцето, затова диабетиците имат два-три пъти по-често сърдечносъдово заболяване. А това уврежда допълнително бъбреците. 

Кои храни поддържат здрави бъбреците ни

Адекватното лечение

“Трябва да лекуваме всички заболявания на диабетика. На първо място, трябва да се справим с наднорменото тегло и със затлъстяването с подходящо физическо натоварване и начин на хранене. На второ място, трябва да лекуваме високото му кръвно налягане, тъй като 80% от диабетиците са с хипертония. Целта е да постигнем кръвно налягане под 130/80. Липидите често са повишени при диабет и трябва да се справим с тях. Накрая трябва да контролираме кръвната захар, и то така, че антидиабетното лекарство (което сваля кръвната захар) да има благоприятни ефекти и върху бъбрека, и върху сърцето. В последните години в клиничната практика навлязоха нови медикаменти, които оказват точно тези ефекти. Те отсрочват увреждането на бъбрека при диабетиците и по този начин съхраняват и сърцето. 

Инхибиторите на натриево-глюкозния транспортер са група медикаменти, извлечени за първи път от кората на ябълково дърво. От прекаленото количество глюкоза, която бъбреците трябва да преработят, се увреждат фините им кръвоносни съдове. Инхибиторите на натриево-глюкозния транспортер регулират количеството на постъпващата глюкоза и така облекчават съдовете и бъбречните каналчета. По този начин спасяват бъбреците от увреждане.  

Друга група медикаменти са глюкагонподобните пептиди, за които има рецептори в бъбрека. Крайният резултат от тези медикаменти е, че са полезни както за сърцето, така и за бъбреците. 

Но трябва да се знае, че лечението на диабета не е спринт, а маратон. Нужни са системни грижи, защото хроничните заболявания като диабета имат своите пикове и спадове. Пациентът трябва да е обучен да полага постоянна грижа за организма си. Само така диабетът може да се овладее и да се избегнат неговите тежки усложнения, обобщи лекарят.

Мара КАЛЧЕВА