Проф. д-р Ангелина Киселова-Янева е дългогодишен ръководител на Катедрата по образна и орална диагностика на Факултет по дентална медицина на Медицински университет в София, а от 2019 г. е гост-професор в същата катедра.
Научната й дейност и трудовете й са в областта на оралната медицина, оралната патология, оралната диагностика, денталната клинична алергология, кариесологията и ендодонтията и естетичната дентална медицина.
Специално за читателите на в. “Доктор” проф. Киселова обясни връзката между патологията на зъбите и общите заболявания на организма.
- Проф. Киселова, наистина ли болните зъби са причина за други заболявания на организма?
- Няма човек, който да не е чувал, че има връзка между болните зъби и болестите на организма. Доказателства за това са открити в исторически източници още 4 хиляди години преди Христа. Намерено е свидетелство, че след изваждане на болен зъб един владетел с ревматоиден артрит и болки в краката е проходил. Не е случайна и българската поговорка “Боли ме зъб, та куцам”. Когато имаш болен зъб, целият ти организъм страда.
Работя вече 36 години във Факултета по дентална медицина на Медицински университет - София, защитих две дисертации, свързани с тези проблеми. България е една от първите страни, в която се преподава за връзката между оралната патология и заболяванията на организма и в която прилагаме най-съвременни диагностични методи и програми за антибактериална профилактика и лечение.
- Какъв е механизмът, по който заболяванията на зъбите и венците провокират системни заболявания?
- Става въпрос за фокална инфекция от зъбен произход. Това е въздействие от дистанция - от болните зъби до далечностоящи органи и системи. Зъбно-челюстната система е свързана с целия организъм чрез съединителната тъкан, кръвоносната система, нервната система и лимфообращението. Точно това е пътят на предаване на инфекцията. Когато е налице заболяване на дистанция, например при ревматоиден артрит, ендокардит, алопеция ареата (кръгова плешивост), причината може да е в проблеми на зъбно-челюстната система. Трябва обаче да се намери конкретната причина. Дори един зъб да е умъртвен и излекуван, той може да продължи да създава проблеми, както болен зъб.
- Как се случва това?
- Болката в зъбите се появява по две причини - когато се наруши тяхната цялост и когато се наруши тяхната функция. Най-честата причина за нарушаване целостта на зъбите са кариесите, които болят, когато освен емайла е засегнат и подлежащият слой на зъбите - дентинът. Един неусложнен кариес запазва зъба жив, защото при лечението му се отстранява кариозната маса и се пломбира. Тогава спират и дразненията върху зъбната пулпа - основният орган, който предава сетивността и който храни зъба и костта. Зъбната пулпа започва от короната и продължава до върха на корена, като изпълва кореновите канали.
Но при пулпит (възпаление на зъбната пулпа) настъпва некроза, пулпата умира и трябва да бъде отстранена от зъба, за да спадне напрежението и да се отстрани инфекцията. От болните зъби (това са всички зъби с намален виталитет, в които е започнала некробиоза или вече са напълно девитализирани), от мъртвата пулпа започват некротични процеси и се отделят разпадни продукти. Кореновите канали се освобождават от мъртвата тъкан и се запълват с изкуствена материя.
Тогава се прекъсва връзката, сетивността между върха на зъбния корен и костта. Зъбната пулпа е изградена от мека съединителна тъкан, нервни снопове, кръвоносни съдове и лимфни съдове. Когато зъбът се умъртви, поради заболяване или поради удар, зъбната пулпа трябва да се отстрани както от зъбната корона, така и от зъбния корен. По този начин се прекъсва връзката между повърхността на зъбния корен и вътрешната част на костната алвеола. Зъбът губи чувствителността си, но позицията му вътре в костта се запазва и въпреки че не боли, създава проблеми.
Започват деструктивни процеси в костта около кореновия връх, които завършват с образуване на зъбни грануломи или кисти. От стапянето на костта в междузъбните пространства се образуват костни джобове. Те са също непрекъснат източник на бактерии, токсини, алергени и разпадни продукти, които се излъчват от мъртвите зъби, циркулират по кръвен и лимфен път, достигат и засягат различни органи и системи, съответно могат да провокират различни заболявания.
Проф. д-р Ангелина Киселова-Янева
- Кои са най-често засегнатите органи?
- Най-често засегнатите органи са очи, сърце, нерви, бъбреци, стави, стомах, бял и черен дроб, кожа и др. Разпадните продукти и бактериите от зъбните огнища се придвижват чрез кръвоносната система, по която се придвижва и кръвта от и към сърцето. Бактериите и разпадните продукти атакуват основно сърцето, където се среща артериалната (чистата кръв, носеща кислород) с венозната кръв (замърсената). Огнището на възпаление в болен зъб непрекъснато отделя бактерии, токсини и алергени в кръвта.
Чрез сърдечносъдовата система, която пренася артериалната и венозна кръв до всички клетки, тъкани и органи, в организма циркулират бактерии, токсини и алергени, отделени от натрупаната върху зъбния емайл плака. Ако слюнката е достатъчно количество, ако се пие повече вода, ако се консумират по-течни храни или се консумират повече плодове като ябълки, се извършва самопочистване на зъбите от плаката.
Но ако човек има диабет или друго хронично заболяване, свързано с намаляване количеството слюнка, тогава се задържа много плака по зъбите, която полепва по емайла, втвърдява се и става основа за натрупване на зъбен камък. Ето защо настояваме два или три пъти да се четкат зъбите, в зависимост от вискозитета на слюнката.
Пациентите с пародонтит обикновено имат и заболявания на сърцето - ендокардит, перикардит или миокардит (засягане на сърдечния мускул), тъй като инфектираната от костните джобове кръв минава през сърцето. Кръвта носи инфекциозни продукти не само от зъбите, но и от синусите, от сливиците, от апендикса, от заболявания на дебелото черво като хемороиди и затруднена дефекация, при която дълго време фекалната маса се задържа в червото.
- Защо обаче едни хора боледуват, а други не?
- Всичко зависи от нивото на имунитет на конкретния човек, от количеството и качеството на произведените от организма антитела - имуноглобулини. Когато се произведе достатъчно количество имуноглобулини, те се излъчват в серума, в урината, в слюнката. По този начин слюнката се превръща в сигурна бариера между външната среда на организма и вътрешната. Имунитетът до голяма степен инактивира бактериите, алергените и токсините, които се излъчват от болните зъби.
Кардиолозите са абсолютно наясно, че сърцето се засяга при болни зъби и венци. Ето защо са създадени протоколи за антибактериална профилактика по отношение фокална инфекция със зъбен произход преди един сърдечноболен да бъде опериран. Задължително зъбите на пациентите, на които предстои планова сърдечна операция, трябва да бъдат санирани.
Това означава да се отстранят инфекциозните огнища в зъбно-челюстната система. Усложненията в следоперативния период обикновено се получават от такива инфекциозни източници. Пациентът бива подложен постоперативно на въздействието на инфектираната кръв - тя тече през сърцето, през сменената клапа, бактериите се заселват върху клапата, а след това засягат съответните слоеве на сърцето. Така настъпват съответните заболявания - ендокардит, перикардит, миокардит. Ето защо съветваме всеки пациент преди операция да санира болните си зъби, а ако времето не е достатъчно, поне да извади неперспективните зъби.
- Кои зъбни заболявания са опасни, освен пулпита?
- Зъбните грануломи също са източници на фокална инфекция. При зъбен гранулом образуваните гнойни торбички на върха на зъбния корен са резервоари на агресивни бактерии. Зъбът е мъртъв, но въпреки това остава интегриран с околните тъкани чрез високоспециализирана съединителна тъкан - периодонциум, която от една страна, е свързана с костта на зъбната алвеола, а от друга - с цимента на зъбния корен. По този начин агресивните бактерии заразяват и костта.
Живите зъби също може да бъдат причина за заболявания на организма. Най-често това са осмите (мъдреците) и третите (кучешките) зъби. Наследяват се и така наречените ортодонтски аномалии, свързани с големината на челюстната кост и с разположението на зъбите. Поради липса на място крайните осми зъби на долната и горната челюст много често остават задържани в костта и въобще не израстват, или израстват в такава позиция, че не участват в дъвкателния апарат.
Те обаче създават възпаление на лигавицата и на костта около тях. Понякога на челюстта няма място и за кучешките зъби. Ортодонтите и лицевочелюстните хирурзи се справят успешно с тези проблеми, след като имат точна диагностика. Задържаните в костта зъби обаче създават проблеми, защото имат растежен импулс и следвайки го трябва да заемат определена позиция до конкретен зъб. Обикновено това е съседен зъб или, ако е ретиниран последен кътник - до извивката на самата челюст. Когато стигне до преграда, която не може да преодолее, задържаният зъб продължава да променя позицията си, при което се завърта. При това завъртане разрушава прилежащата кост около себе си.
Зъболекарите посочиха продукта, който предпазва зъбите
На това място обикновено се образуват кисти или големи остеопоротични пространства, в които костта е силно порьозна. Наблюдава се състояние на локален остеомиелит. Ето защо и живите зъби, които не се намират на мястото си и не изпълняват функция си (дъвкателна, да предават дъвкателното налягане върху костта и да поддържат съзъбието), създават проблеми - започва разместване и на съседните зъби.
- Какви още заболявания се причиняват от болни и привидно здрави зъби?
- Това са системните заболявания на съединителната тъкан - група ревматични болести с разнообразна клинична картина поради засягането на много вътрешни органи, двигателния апарат, кожата, белите дробове, сърцето, бъбреците, черния дроб, очите, нервите, кръвта и др. Има установени общи промени на съединителната тъкан при всяка от тези болести. Те са предизвикани от бактерия или вирус. Дължат се на автоимунни процеси и засягат различни тъкани и органи. Лечебната стратегия е сходна - с кортикостероиди и имуносупресори.
Системните заболявания на съединителната тъкан са: системен еритемен лупус, склеродермия, полимиозит, системни васкулити, припокриващи синдроми. При системни увреждания на съединителната тъкан, първопричинителят може да бъде от всякакво естество, включително от фокална инфекция със зъбен произход. При слузно-кожния лимфонодуларен синдром, познат и като болест на Кавазаки, има характерни кожнолигавични промени - малинов език.
При синдрома на Бехчет има рецидивиращи орални и генитални язви и очни проблеми. Целият организъм е омрежен от съединителна тъкан, по която се обменят инфекциозни агенти. По тази причина на базата на фокална инфекция със зъбен произход може да възникнат дерматостоматитите, доказващи връзката между болестите на устната лигавица и на кожата. Повечето заболявания на очите, синусите, сливиците възникват от инфекциозни агенти (бактерии, вируси, гъбички), от възпалителни процеси в устата.
Такъв е генезисът и на всички заболявания на стомашно-чревния тракт, които не са свързани с органни увреждания. Например бактерията хеликобактер пилори предизвиква язва на стомаха. Инфекцията с хепатитни вируси също може да тръгне от устната кухина и зъбите. Гинекологични проблеми, ревматоидни артрити също. Факт е, че най-много кардиолози и ревматолози изпращат пациентите си при нас. Това е колаборация, изградена с годините.
- Кои микроорганизми от инфекции в устната кухина провокират системни заболявания?
- Всички бактерии, които се намират в зъбните грануломи, се откриват при болестите с инфекциозен причинител. Това са стафилококи, стрептококи и много други групи и видове бактерии, но основно алфа- и бетахемолитичният стрептокок, и найсерията. От вирусите основно разболяват Епщайн-Бар вирусът, цитомегаловирусът, херпес симплекс I и II. Тепърва излиза океан от информация за COVID-19 и проявите му в устата. Коронавирусът влиза в организма през устата и гърлото.
Мара КАЛЧЕВА
