Проф. д-р Димитър Шишков, д.м., е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ „Пловдив”. Завършил е пловдивския Медицински университет през 1991 г. Защитил е специалност по урология 4 години по-късно, а през 2006 г. и дисертация на тема „Ортотопичен мехур по Щудер” (създаване на нов пикочен мехур от тънко черво, след премахване на органа при онкологични заболявания).
Специализирал е урология в Берн, Швейцария, в Берлин и Хале в Германия. Има завършени курсове у нас и в чужбина по лапароскопска хирургия, интервенционална ехография, трансуретрална ендоурология и шест публикации в сп. „Урология” и сп. „Хирургия”.
От 2001 г. проф. д-р Димитър Шишков, д.м., е член на Европейската урологична асоциация с придобити сертификати за последните шест конгреса на Асоциацията в Бирмингам, Мадрид, Виена, Истанбул, Париж и Берлин. Разговаряме с проф. д-р Димитър Шишков за съвременната диагностика и лечение на един масов проблем - камъните в бъбреците.
- Проф. Шишков, за съжаление, през последните години нараства броят на хората, които страдат от камъни в бъбреците. Какви са съвременните методи за лечението им?
- Перкутанната литолапаксия, или известна със съкращението PCNL, е най-често прилаганият метод в случаите, когато камъкът е в бъбрека. Може да се проведе с няколко вида инструменти. Става дума за разбиване на камъни в бъбреците под ехографски и рентгенов контрол през един-единствен отвор на кожата в областта на кръста. Оттам, със специален инструмент – перкутанен литотриптор се влиза в бъбрека, за да се достигне до камъка. Конкрементът се разбива с най-новия лазер, стациониран в урологичната ни клиника, с който се извършват и операциите на простатната жлеза.
Пионери в тази област са проф. д-р Илия Салтиров във ВМА, София, и проф. д-р Петър Панчев в Александровска болница. Това са лекарите, които въведоха този метод у нас. Сега няма почти никъде в България клиника или отделение, което да е на високо ниво и да не се използва този метод.
Вторият вариант, който може да се приложи, е разбиване на камъните през кожата. Прониква се със съответния инструментариум. Достига се до камъка, първо, под ехографски, след това – под рентгенографски контрол. Разбиват се или с пневматика, или с лазер – той е най-добрият вариант, защото самите камъни стават като пихтия, като песъчинки. Съответно, след това се аспирират и се премахват от бъбрека. Процедурата не е кратка като времетраене, но за сметка на това дава много добри резултати.
Третият е лапароскопското отстраняване на по-големи, по-специално – кораловидни камъни. Този метод също е минимално- инвазивен.
Полезни храни за бъбреците през зимата
А когато става въпрос за камъни в пикочопроводите и уретерите, тогава най-често използваме ригидни или флексибилни инструменти. Очакваме всеки момент да получим най-новия флексибилен уретерореноскоп, който е видео /това ще рече, че е с резолюция 4К, хайдефенишан/.
Дава ни прекрасна видимост и възможност да се разбиват всички камъни през пикочопровода, стига се дори и до бъбрека – всяка една чашка може да бъде обработена. Тогава отпада вариантът за лечение през кожата, който е по-травматичен, ако, разбира се, технически е възможно това – уретерът да е достатъчно широк, да е възможно проникването вътре и т.н. Това са съвременните методи за разбиване на камъни.
Отдавна екстракорпоралната литотрепсия почти отиде на заден план или остана като амбулаторен метод. Причината е, че при този метод резултатите не са много добри, поне от това, което виждам от нашите колеги и от практиката ни. Не всеки камък, разбира се, може да бъде разбит с тези съвременни методи. Когато не може по никакъв друг начин да бъде опериран пациентът, си остава класическата оперативна техника – отворено да се премахне камъкът. Поставят се протези за известен период от време, за да няма рецидив там, където е извършена операцията. Това са начините на лечение като оперативна техника.
- Има ли камъни, които може да се разтворят с медикаменти?
- Има, разбира се, и медикаменти, които са за определен вид камъни, с даден химически строеж. Най-често това са уратните камъни. Такива медикаменти има, но не и в България. Трябва да се поръчват от чужбина – Турция, Германия, Гърция. Преди имаше и наши препарати, като уралит, например. Прахче, което се разтваряше във вода и се пиеше по схема, като се следи pH на урината, за да може да се поддържа в такива граници, че да се постигне „разтапяне” на камъните.
Противоречиво е прилагането на такива медикаменти по принцип, защото, първо, е много дълго лечението и, второ, често камъните са смесени, не са от един вид. Една част се елиминира, но другата – остава. Затова и минимално-инвазивните оперативни техники си остават най-добрият вариант.
- В кои случаи се налага да изследвате състава на камъните?
- Почти не ги изследваме, защото, както вече казах, повечето са от смесен тип. А изследването им се прави в химични лаборатории, които са към болниците или университетите. След което, ако не искаме да имаме повторно образуване на такива камъни, се налага да се спазват много тежки диети, които на практика няма как да бъдат спазени от самите пациенти. Просто цял живот да си обречен да се храниш и да пиеш определени неща.
Затова най-доброто нещо остава, след като се елиминират камъните, да се приемат много течности, вода – по този начин има механично чистене на матриците, в които се образуват песъчинките след инфекции или по друга причина – от обмяната на веществата. Но поемането на големи количества течност способства не само добрия поток на урината и елиминирането на малките елементи, но също така поддържа и организма млад.
Проф. д-р Димитър Шишков
- Начинът на хранене ли е в основата на образуването на камъни или има и други фактори?
- Има няколко теории за образуването на камъните. Разбира се, всяка от тях си има привърженици. Например, едната е свързана с честите, рецидивиращи инфекции. Другата – с непоемането на достатъчно количество течност при хора, които имат голямо физическо натоварване. Третата е обмяната на веществата. Не може да се определи една-единствена теория като меродавна.
Аз винаги съм казвал, че ако човек разбере точната генеза на образуването на конкрементите в бъбреците, най-вероятно ще получи Нобелова награда.
Причините са много и не може да се определи точната такава. Затова остава като профилактика поемането на много течности. А другата, важна част от профилактика е: при най-малките оплаквания да се търси уролог, а не билкар и интернет.
- Отскоро разполагате в клиниката и с нова оптична апаратура и ултразвуков апарат. Как ще подобри тази съвременна техника грижата за пациентите ви с урологични заболявания?
- Новата ни оптична система е с много висока резолюция – 4К, както е при телевизорите, за да го разберат и хората, които не са лекари. Дава ни възможност да използваме три различни резолюции, като се сменя цветът на светлината, за да намираме и много малки тумори в пикочния мехур – тези, които не може да видим с обикновената светлина и с просто око – само през оптиката. Туморните формации тук се оцветяват в друг цвят и веднага изпъкват. Плюс е също така, когато използваме тази апаратура и в лапароскопската хирургия – много по-добре се виждат органите, по-успешно извършваме хемостазата, когато правим дисекцията вътре на самия орган и при самата оперативна техника.
Ехографът, разбира се, колкото е по-добър, толкова по-прецизно се поставя първоначалната диагноза
Разбира се, той не е стопроцентният „диагностик”, а само насочващ метод. След което следват инвазивните или неинвазивните, като компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Те затвърждават работната ни диагноза от ехографа. Но много често добрият ехограф, както е в случая, можем да го използваме за по-прецизно вземане на биопсия от бъбрек, от простатна жлеза. Има много методики за тази цел, но те са по-скъпи. А един съвременен, добър ехограф може да спести много средства при вземането например на биопсия от простатата.
- Търсят ви много пациенти, на които в други болници са им отказвали лечение или не са им давали шанс за излекуване, но вие не сте ги връщали. Имате ли и към днешна дата такива случаи в практиката си?
- Те продължават и в момента... Като в случая по-скоро не става дума за отказване на лечение. Има няколко варианта, които напоследък малко ме дразнят и мен. Единият е, когато някой пациент, заради нашата система на здравеопазване, да кажем 3-4 пъти е викан, постъпвал е в дадена болница, вземали са му биопсии. Давам пример с пикочния мехур. Диагнозата е поставена, трябва да бъде извършена радикална операция, но такава не се прави, за да може поне 3-4 пъти да го викат този човек, да му вземат парите от Здравната каса и съответно, да „вържат” бюджета, така да го кажем, на отделението, клиниката или болницата.
Трагично е, защото след това тези хора се изпращат в много напреднал стадий при мен. Не твърдя, че съм единственият, разбира се, има много колеги – поне три центъра, в които се справят с най-тежките случаи. При такива пациенти вече няма как да извършим радикална операция – твърде късно се изпращат при нас. За съжаление, нямаме вариант, в който да търсим сметка на някои колеги защо бавят пациента. Имам такива случаи например от Сливен, Ямбол, Пазарджик, Смолян – откъде ли не... Просто се прилагат някакви манипулации, а заболяването им налага сериозни операции.
Отделно, другият голям проблем, с който се срещаме, това е, че по-заможни болници – няма да казвам държавни или частни, правят така, че плащат за всеки пациент, който им се праща. Само че в тези болници много често не се извършват тежките и сериозни, големи по обем операции. Те просто ги вземат, за да усвоят едни средства. Това са примерите, които са ежедневни, те не са изключение.
Добре е да си знаем ние, в гилдията на уролозите, кой какво може да прави. Затова, когато става въпрос за роботизирана хирургия, аз знам къде да изпратя пациентите, когато те искат такова лечение, защото ние нямаме робот
Но това не значи, че ще бавя този пациент една година и той ще стане толкова зле, че никой да не може да го оперира. Но манталитетът на човека, особено в адвокатските среди, художниците и при нас – лекарите, е, че всеки от нас поотделно е толкова добър, че няма по-добър от него.
Затова пациентът трябва да се интересува къде се извършват и с какъв успех операциите, а не да очаква някой да го изпрати на определено място. Например, праща се пациент от Ямбол или Сливен в дадена определена частна болница – само в нея. И му се казва, че това е единственото място, където трябва да отиде. Същият пациент, след като минава 2-3 пъти там на прегледи и манипулации, идва при нас.
- Имате много особен и необикновен случай в практика си, когато е трябвало да оперирате мъжа, който жестоко е пребивал дядо ви в Белене. Как успяхте да потиснете чисто човешките си чувства и да изпълните дълга си като лекар?
- Другият вариант е да се превърнеш в д-р Менгеле – ангелът на смъртта, или в някое от емблематичните имена по концлагерите. Ако трябва да си истински лекар, ти лекуваш човека, не неговата личност. Лекуваш тялото му, физиката му. Духът му може да бъде много развален, с нисък морал, но мен това не ме интересува.
Най-важното за мен е, след като този пациент е попаднал в ръцете ми, в клиниката ми и при моите колеги, които възпитавам по същия начин, да получи човешко отношение, независимо дали е крадец, убиец или нормален човек. Знам, че това нещо не се възприема на думи от повечето хора.
Но когато тези, които смятат, че това не е правилно, застанат до пациента, независимо какви са те, и трябва да вземат решение дали да му помогнат или не, тогава човешкото най-често надделява. Това, че някой някъде е бил бандит, че някъде е извършвал зверства – в конкретния случай, за който ме питате, ставаше дума за мъж, с прякор Магарето от Белене, това си е негов проблем. Аз не мога да го съдя физически.
Симптоми, които показват проблеми с бъбреците
Иначе, можем да правим, както е било в концлагерите в Съветския съюз, в хитлеристка Германия, включително и в Китай и Япония. Тогава трябва да се превърна в някой от тези лекари, на които им казват доктор-смърт. Няма как един добър лекар и човек да извършва такива неща. Затова спираш да мислиш по тази тема. Достатъчно беше, че преди да оперирам този пациент, му казах: „Ти си човекът, който е пребивал дядо ми в Белене.” Придоби такъв вид, че имах чувството, че ще получи инфаркт и ще умре. Знаеше, че след пет минути влизаме да го оперираме.
- Отказа ли да го оперирате вие?
- Не, не отказа. Между другото, изписахме го много по-рано от всички останали оперирани пациенти. Ако трябва да лежи например 10 дни след операцията, той остана 2-3 и си тръгна абсолютно здрав.
- Още ли слушате хард рок в операционната?
- Задължително, всеки път се започва с песните на „Лед Цепелин”, „Дийп Пърпъл” и „Ролинг Стоунс”. Най-често с тях, защото са ми любими групи. Аз съм си стар рокаджия, винаги – дясно мислещ.
- Лидери сте по иновации в България. Има ли новини по отношение на урологията в отделението, което ръководите?
– Новините са, че е твърде възможно да започнем общ проект с Университетската болница „Инзелшпитал” в Берн, с Катедра „Анатомия”, чийто ръководител е проф. д-р Валентин Джонов – български лекар, който ни помага много във всяко отношение в науката. Освен това всяка година изпраща по няколко тира помощи от Малтийския кръст. Той е част от ръководството на организацията.
Най-голяма помощ са получили УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” и Александровска болница в София. В УМБАЛ-Пловдив също получихме голямо дарение. Това е като перспектива и което се очертава да правим. А иначе си вършим обичайната работа в урологията.
Ежедневие, което включва между 12 и 20 операции на ден, голяма патология. Освен това си оставаме единственият център, за съжаление, където се прави ортотопично заместване на пикочния мехур. Много колеги се отказват от тази операция след цистектомията – премахването на пикочния мехур, защото е трудоемка и явно не им се работи чак толкова дълго като време. Може да продължи от 3-4, до 10-11 часа. Зависи от тумора, от разположението му и т.н.
Милена ВАСИЛЕВА
