Проф. д-р Георги Михайлов: 30% от онкоболните са с някои от редките форми на рак!

“Около 30% от болните от рак са с редки злокачествени заболявания, които са 186 на брой. 70% от смъртността от злокачествени заболявания по света е в страни с ниски и средни доходи”, сподели националният консултант по клинична хематология проф. д-р Георги Михайлов. “Високите технологии, иновациите при лечението на пациенти с редки болести и по отношение на хематологичните заболявания са достъпни и у нас, с техниката има какво още да догонваме Европа”, критичен е проф. Михайлов.

Той е завършил медицина през 1981 г. и цялата му професионална кариера е посветена на онкохематологията. Зам.-директор е на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания и завежда Клиниката по хематология към нея. Участвал е в извършването на първите трансплантации на стволови клетки в България. Член е на ръководството на Българското дружество по клинична хематология и трансфузиология, на Европейската федерация по трансплантация, на ръководството на източноевропейската група за лечение на левкемиите и на Американската асоциация по хематология.
 
- Проф. Михайлов, онкозаболяванията ли са първата причина за смъртност в световен мащаб?
- Използвам случая чрез вас да благодаря на организаторите от Националния алианс на хората с редки болести за срещата за разясняване на ситуацията около редките заболявания в България. Една среща, която има много сериозни цели да популяризира чрез вас, медиите, сред обществото важността на навременното и адекватно лечение на редките заболявания. България отдавна се присъедини с договора от Лисабон и прие своите задължения, но все още има много неща, които могат да бъдат направени при лечението на тези болести, и ние като представители на една от най-тежките области в клиничната медицина - онкохематологията и онкологията като цяло - също имаме своето много професионално и сериозно отношение към проблема за лечението на редките заболявания.

Да, не сърдечносъдовите, а онкологичните заболявания са причина за голяма смъртност.

- Има ли регистър на редките видове рак у нас?
- Няма регистър на българите с редки болести, нито статистика колко са тези заболявания. Тези болести покосяват между 6 и 8% от населението. 30% от онкоболните се борят с някои от редките форми на рак.

Редките злокачествени заболявания са 186, близо 4 млн. европейци живеят с такава диагноза. Всъщност 22% от всички новодиагностицирани ракови заболявания годишно в Европа са редки. За такива се смятат тези, чиято поява се наблюдава при по-малко от 1 на 3000 души.
30% от европейците с рак имат една от редките му форми, които засягат 1 на 100 000 души - т.е.

това са свръхредки заболявания

Всяка година 40 000 българи чуват такава диагноза: Страдате от рядко заболяване. За съжаление, поради недостатъчния фокус на обществото върху проблемите на болните с редки злокачествени заболявания и тяхното лечение, преживяемостта при тях е 5 пъти по-ниска от тази на пациентите с често срещаните видове рак - на дебелото черво, гърдата, на белия дроб, на простатата например. Не всички знаят, но всяка година у нас над 3000 жени заболяват от рак на гърдата, но тяхната преживяемост е по-висока от тези с редките болести.

- Каква е причината за това?
- Основната причина е в рязката промяна в структурата на населението ни. Тотално застарява българската популация, а злокачествените заболявания са приоритет в живота на човека след 5-ата и 6-ата декада. Именно застаряването, но и новите скринингови технологии доведоха до рязко увеличаване на онкоболните, което създава напрежение в здравното осигуряване и лечение. 90% от българите са със средни и ниски доходи, макар и безплатно лечение, много от тях не могат да си разрешат да си купуват медикаментите, нито да отделят средства за превенция на онкозаболявания. Затова у нас смъртните случаи от рак са много повече, отколкото в страни с високи доходи.

- Какви са възможностите на модерната медицина при лечението на рака?
- Възможностите на съвременната медицина за борба с рака са огромни, използват се различни подходи за лечение на туморните заболявания. Това са клетъчната терапия, която включва трансплантации на стволови клетки, както и “гореща” дискусия от няколко седмици за интервенции в България с кибернож, свръхпрецизна лъчетерапия, персонализирана химиотерапия, роботизирана хирургия, таргетна терапия, ваксини, генна терапия. Те дадоха нова насока в съвременната медицина, но същевременно оскъпиха онколечението. Но винаги съм казвал и смятам, че контролът на рака почива на четири основни компонента -

превенция, ранно откриване, диагноза и достъп до лечение

Най-важна обаче е работата с ниските социално-икономически прослойки. Защото в Япония например здравното осигуряване не покрива тези жители, които не спазват профилактичния ритъм за контрол на карцинома на дебелото черво, на гърдата и простатата. Скринингът при тях прави възможно ранното им откриване и много ефективно лечение. У нас има сериозна необходимост от оценка на здравните технологии с оглед оптимизиране на разходите, непрекъснато актуализиране на ръководствата за лечение, внимателно търсене на персонализация на терапията, създаване на експертни центрове и регистри за редки неоплазии. Когато скринингът стане масов, няма да имаме безнадеждни онкологични пациенти... Трябва най-накрая да пораснем - не само на години, но и със здравна култура - така ще живеем дълго и без болести.

- Неосигурените българи...
- Неосигурена е огромна част от българското население. Немалка част от тях са с високи доходи - но остават в сивата икономика. Когато дойде такъв пациент при нас, почти невъзможно е да му се откаже лечение, защото

винаги става дума за животозастрашаващо заболяване

Въпреки този проблем контролът на злокачествените заболявания у нас много сериозно се повиши в последните години. Онкохематологията стана съвременният лидер в антитуморната терапия, защото беше конструирана идеята за високодозовата, многокомпонентна химиотерапия, както и таргетната терапия.

- Какво означава “зона, свободна от лечение ремисия”?
- Повечето злокачествени заболявания подлежат на перманентно лечение и наблюдение. Но вече съществува възможност да бъде следен много прецизно, на молекулярно ниво, обемът на остатъчната болест при пациента. Ракът е като айсберг, ние виждаме само повърхността му, когато започнат клиничните му изяви. Зоната е, когато успеем да изкореним болестта от организма.

 Това дава възможност за прекъсване на лечението при отделни пациенти. Но силно се надявам на създаването на регистрите, за да се знае каква е заболяемостта от редки онкологични болести у нас. Както и преминаването ни от един свят на широко спектърно лечение в свят, основан на таргетни и генетични характеристики на злокачествените заболявания, и намирането на молекули, които откриват отделни патогенетични механизми в биогенетиката на туморната клетка. Това е бъдещето на съвременната онкомедицина.

- Наричате България “кървяща държава”...
- Навремето са наричали Ирландия “кървяща страна” заради силното изтегляне на човешкия й потенциал към САЩ, а сега България е “кървяща държава”, тъй като 90% от новозавършилите й медици емигрират и това е много тежък проблем за медицината у нас.
 

---

От юли ни оперират без пари с кибернож у нас!
 
Новости за пациентите в общественото здравеопазване и тази година ще има. От 1 юли 2015 г. хората, които имат нужда от операция с кибернож, ще могат да я получават у нас, а разходите ще се поемат от Здравната каса.

Обикновено подобна интервенция се налага при тежки заболявания като рак. В момента българските пациенти ходят да се оперират най-често в Турция и си плащат за това сами. От лятото обаче те ще могат да се лекуват и тук, при това, без да харчат толкова големи суми. Няколко болници се готвят да предлагат услугата и у нас.


Люба Момчилова