Депресията е връщане назад, търсене на старото време, в което сме били по-спокойни, по-удовлетворени и по-млади. Никой не е застрахован от изпадане в такова състояние и затова е добре навреме да откриваме първите симптоми. Това ще ни помогне да се обърнем навреме към специалист и да се справим с негова помощ, с подкрепата на близките и със своята собствена сила. Защото е важна вътрешната ни стойност, онова, което притежаваме като характер, като психика, като морални принципи. За всичко това разговаряме с психиатрите д-р Мириам и доц. Емил Калудиеви.
Визитка♦ Д-р Мариам Калудиева е психиатър с над 40 години опит. В практиката си използва иновативни методи на лечение. Докторската й дисертация е на тема “Ранни прояви и диагностика на шизофренното разстройство”. Има тренинг в различни области на психотерапията с акцент когнитивно-поведенческа терапия и арттерапия. Доц. д-р Емил Калудиев, който също е психиатър, има повече от 40 години опит. Притежава лиценз за когнитивно-поведенческа терапия, най-успешният вид психотерапия за тревожни и депресивни разстройства. Специализира в продължение на 6 месеца в Париж в Института за усъвършенстване на военните лекари. За читателите на вестник „Доктор“ двамата психиатри разясняват защо ни връхлита следпразничната депресия. |
- Празниците отминаха и сега не ставаме ли жертва на синдрома на ластика - опъвали сме го до скъсване с емоции, и после рухваме психически при връщането му назад?
- Д-р Калудиев: Това на практика е израз на определено разочарование , че ужким започва нещо съвсем ново, а нещата са същите. Действително разликата между 31 декември и 1 януари е в това, че на 31 декември си се веселил, а от 1 януари започваш да мислиш за работа, за предстоящите плащания, за това ”Защо похарчихме толкова много, какво ще правим с тази храна, дето остана, онзи пак се напи и как ще си оправим отношенията....”
- Тялото реагира и ни изпраща сигнали, които може би трябва да разчетем, за да знаем, че ни е време да посетим вашия кабинет. Какви са тези сигнали?
- Д-р Калудиев: Има непосредствена връзка между мозъка и тялото. И емоциите при всички случаи се отразяват върху начина, по който функционират всички органи и системи в тялото ни. А препаратите, които служат за лечение на депресията, не е необходимо още от самото начало да се прилагат. Това, което е важно, е да се поговори с човека, който е решил, че има нужда от консултация, за причините, които са го вкарали в това състояние и за начина, по който той досега се е справял и как сега да приложи своите собствени знания и умения, за да може да се справи с новата ситуация. Често пъти това е достатъчно.
А лекарствата служат само като патерица, която помага на човека да свърши тази работа, която той има да свърши тук в главата си. Дават едно изкуствено спокойствие, едно изкуствено подобряване на настроението и на енергията на човека, за да може той да се справи с това, което е истинското му справяне с нещата или в кавички казано “лечение”.
- Очевидно не е въпрос само на хапчета.
- Д-р Калудиева: Това е всъщност изкуството на лекаря -да не лекува симптома, а да лекува заболяването. И затова говорим за холистичен подход във всички области на медицината, не само психиатрията, защото трябва да се обхване цялостния пациент с неговата психика, физика, физиология и минало, настояще и бъдеще. И да може да се въздейства комплексно. Много е лесно да излекуваш едно главоболие, независимо, че то, да речем, се предизвиква от високо кръвно и след няколко дни пациента ще направи инсулт и ще умре, но на практика ти си си взел хонорара за това, че си му дал нещо обезболяващо. Това не върши работа и не е професионално. Това не влиза в понятието изкуство на медицината, защото медицината наистина е изкуство.
- Как близките да подтикнат някой с очевидна нужда от психиатрична помощ да я потърси?
- Д-р Калудиева: Когато човек, който наистина има психично разстройство, но истинско психично разстройство, не е критичен към него. Той вярва във всичко това, което е в главата му, и никой не може да го убеди, че не е така, че това не е реалността. И тогава наистина близките трябва да бъдат много тактични, да не се конфронтират с този човек и да го убеждават излишно, че нещата, които той изживява не са истина, не са реални, че са пълни глупости, защото това още повече го отблъсква.
С много такт, с много грижа и с много обич трябва да подходят към този човек, за да може да се осъществи психиатричната консултация. Наистина това е един от най-трудните въпроси. И когато не се получи, тогава се намесват прокуратурата, съдът и става наистина брутално. Но има случаи, в които е неизбежно да се направи това.
Д-р Мириам и доц. Емил Калудиеви
- Често се получава омагьосан кръг - “въдворяват” го за три месеца, лекуват го, пускат го, престава да си пие лекарствата и това се повтаря безкрай.
- Д-р Калудиев: И тук много зависи от контакта на близките с този човек и от начина, по който е подготвен в психиатричното заведение за живота навън. Да бъде убеден, че има нужда да взима тези лекарства, защото те го поддържат здрав. Не поддържат болестта му, а помагат на него да се справя с болестта, да се бори с болестта. Съвременните лекарства позволяват дори и хората с най-тежки психични заболявания да не се различават съществено от така наречените нормални хора. Но се изисква непрекъснато взимане на лекарства, които са се оказали подходящи.
Сега медицината има едно ново оръжие. И това е генетичното изследване, при което може да се разбере защо един човек е по-податлив на това лекарство и по-малко на онова, защо с това лекарство ще получи повече странични явления, а с друго - не. И по този начин може да се натъкмят лекарствата по-подходящи за конкретния човек. Но за съжаление, това е платено и здравната каса не го поема.
- Някои хора са повлияни от виртуалния свят, в който са потънали. В каква степен тази паралелна реалност води хората във вашия кабинет?
- Д-р Калудиев: Зависи от степента на зрелост на човека. От начина, по който са формирани неговите собствени ценности. Защото влизането във виртуалната реалност е фалшива реалност, която доставя някакъв вид удоволствия, някакъв вид преживявания по-различни от ежедневните. Но дали ще се подхлъзне, зависи от личните ценности на човека.
Има хора, които могат да използват тази виртуална реалност за полезни цели, които са свързани със собственото развитие, с професията, с общественото развитие и така нататък. Това е като появата на всяко ново откритие, което е достъпно за хората. Зависи как ще го използваш. Зависи как ще използваш атомната енергия, двигателя с вътрешно горение.
По същия начин е и виртуалната реалност. Преди години на един световен конгрес бяха направили виртуална реалност, която те потапя в преживяванията на един пациент с шизофренна болест. Беше изключително интересно, да не кажа страшно, действително човек се чувства по този начин, както се чувства пациентът, човек, който е погълнат от друг свят.
Когато се потопиш в една изкуствена реалност, в която има преди всичко убийства, кой кого ще утрепе и колко по-ефективно ще свърши тая работа, как ще дойдат извънземниите, колко са страшни и как имат намерение при всички случаи да ни изядат или нещо друго по-лошо да ни направят. Тогава, за какво ти е този свят?
- Има ли някакви дребни трикове, с които човек може да се справи с началото на каквато и да е депресия?
- Д-р Калудиев: Депресията представлява връщане назад. Започваш да ровиш в живота си, да намираш всякакви грешки, всякакви вини и всевъзможни нещастия, които ти си предизвикал и те имат много лоши последици. Това е начин, по който започваш да се отнасяш към самия себе си. Ако се опиташ да оспорваш с логични доводи тези “глупости”, които започват да ти пълнат главата, можеш да си помогнеш почти толкова, колкото и с лекарства. Особено в началния период на една депресия.
Между другото, това важи не само за депресивните, но и за тревожните разстройства, при които също човек надценява някаква опасност, вследствие на което се появява чувството на тревожност. Чувството на тревога те прави още по-податлив към евентуални неприятности и нещо съвсем дребно веднага се превръща в по-сериозно. Когато човек се подготви за нещо неприятно, тази неприятност има много по-малка стойност. Дори може да се извече някаква полза от нея. Колкото повече си предварително подготвен, толкова по-лесно се справяш с каквато и да било трудност.
- Д-р Калудиева: Аз мисля, че човек трябва да снижава очакванията си като цяло от живота, от постиженията си, от имането си. Да няма такива високи изисквания и към себе си, защото те не могат да бъдат изпълнени изцяло и когато не ги достигнем, започваме да се потискаме, да се самоизмъчваме, самообичуваме, самонаказваме. Много хора преживяват реално тук, в момента, неща, които са им се случили в миналото, очаквайки те да им се случват непрекъснато в живота. Примерно, в детството са ме понатупвали и са ме унижавали И сега аз очаквам, че всички, с които контактувам, ще ме унижават, няма да ме оценяват. Трябва някак си човек да преосмисли миналите си несгоди, неприятни изживявания и да очаква да му се случват хубави неща. Това, което очакваме, това ще ни се случи.
Магдалена ГИГОВА
