Отбелязахме Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици (18 - 24 ноември). Европейският център по контрол на заболяванията (ECDC) и Световната здравна организация (СЗО) призоваха за разумно използване на антибиотици и за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици.
През 2024 година темата на Световната седмица за повишаване на осведомеността за правилната употреба на антибиотици е „Антимикробната резистентност (АМР) е невидима, аз не съм“, което поставя пациентите във фокуса на вниманието – АМР е невидима, но пациентите не са.
Отговорното използване на антибиотиците трябва да е грижа на цялото общество и на всеки отделен човек поради здравните рискове, до които води антибиотичната резистентност. Тя е една от десетте най-големи заплахи за общественото здраве, пред които е изправен светът.
Защото прекомерната и неправилна употреба на антимикробни лекарствени средства води до развитие на устойчиви на медикаменти патогенни микроорганизми. Всяка година повече от 700 000 европейци губят живота си от инфекции, причинени от резистентни към антибиотично лечение бактерии. Очаква се броят на починалите в Европа да нарасне до 10 милиона души през 2050 г., ако нищо не се предприеме за ограничаване на микробната резистентност.
„Според доклад на СЗО нито един от 43-те антибиотици, които се разработват в момента, не се справя в достатъчна степен с проблема с лекарствената резистентност на най-опасните бактерии в света“, обясни доц. д-р Росица Вачева, началник на Лабораторията по микробиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и председател на Българската асоциация за превенция и контрол на нозокомиалните инфекции (БУЛНОЗО), член на Европейската комисия по контрол на инфекциите и консултант на СЗО по превенция на инфекциите и антимикробната резистентност.
Ако глобалната антимикробна резистентност остане без контрол, ние сме изправени пред бъдеще, в което дори леките инфекции ще означават смърт, алармира доц. д-р Росица Вачева. Тя обърна внимание и на друг аспект на микробната резистентност – инфекциите, свързани с медицинското обслужване.
Смята се, че най-малко 20% от болничните инфекции са предотвратими чрез устойчиви и многостранни програми за превенция и контрол. Когато се спазват стриктно мерките за превенция и контрол на инфекциите, като например дезинфекция на ръцете на лекари и медицински сестри, се постига ограничаване разпространението на множествено резистентните патогени от пациент на пациент и сред медицинския персонал.
Близо 4 милиона пациенти годишно в Европейския съюз се заразяват в болниците и приблизително 37 000 от тях умират, което е директна последица от инфектирането в лечебните заведения. Здравният и икономически товар на болничните инфекции е сравним с този, който се причиняват от грип, туберкулоза и ХИВ/СПИН взети заедно! По данни на Европейския център по контрол на заболяванията (ЕЦКЗ) 75% от този товар се дължи на инфекции, свързани с медицинското обслужване.
Проучване на ЕЦКЗ оценява тежестта на пет типа инфекции, причинени от мултирезистентни бактерии, и влиянието им върху общественото здраве в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Товарът се измерва с брой на случаите, на смъртните случаи, с директен резултат и с годините живот, прекарани в инвалидност от увреждания. Проучването показва, че 39% от икономическата и здравната тежест са причинени от инфектиране с бактерии, резистентни на последно създадените антибиотици като карбапенеми и колистин. „Това нарастване на резистентността започна от 2007 г. и е много тревожно, защото тези антибиотици са последните възможности за лечение
Когато те престанат да са ефективни, е изключително трудно или в много случаи невъзможно да се лекуват инфекции“, предупреждава доц. д-р Вачева.
Антимикробната резистентност (АМР) възниква, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите се променят с течение на времето и спират да реагират на лекарства, в това число на антимикробните, каквито са антибиотиците, антивирусните, противогъбичните и антипаразитните средства, използвани за лечение на хора и животни. Особено опасно е бързото развитие и разпространение на т. нар. „супербактерии“.
Това са микроорганизми, които причиняват нелечими със съществуващите антибиотици инфекции. Така се възпрепятства ефективната превенция и терапия на много заболявания, някои от които са животозастрашаващи. Увеличава се и рискът от тяхното разпространение, тежкото им протичане и в някои случаи от летален изход за пациентите.
Друг проблем, който буди тревога е, когато някои бактерии, които нормално са чувствителни към антибиотици, станат резистентни в резултат на адаптация чрез генетична промяна (придобита резистентност). Гените, кодиращи антибиотичната резистентност при един вид бактерии, могат лесно да се прехвърлят на други бактериални видове чрез обмяна на генетичен материал. И това се случва в организма на човек, който ненужно или пък неправилно е използвал антибиотици.
Инфекциите от резистентни бактерии изискват повече грижи, както и прилагане на алтернативни и по-скъпи антибиотици, които може да са с по-тежки нежелани реакции
Лечението на резистентните бактерии изисква също така интравенозни антибиотици, прилагани в болниците, вместо перорални антибиотици, които могат да се приемат вкъщи. Доц. Вачева даде пример с инфекции, причинени от бактерии като Enterobacteriaceae (често Klebsiella pneumoniae), резистентни на карбапенеми. „За лечението на тези болни няма рационален избор на антибиотична терапия и лечението често се провежда със стари и токсични антибиотици като колистин.
Неведнъж сме се сблъсквали с подобни примери в Лабораторията по микробиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Имало е случаи, в които се е налагало да използваме и контактите си на европейско ниво само за да помогнем на конкретния пациент. В противен случай той би загинал“, разказва доц. Вачева.
Каква е разумната употреба♦ Вземане на проби за микробиологичен анализ преди назначаване на антибиотична терапия, за да се знае кой антибиотик е подходящ да унищожи причинителя на вашата инфекция. ♦ Проследяването на антибиотичната резистентност и данните за употребата на антибиотици в болниците предоставят полезна информация на лекарите как да прилагат антибиотична терапия при тежко болни пациенти. ♦ Антибиотиците са ефективни само срещу бактериални инфекции - те не могат да помогнат да се излекувате от инфекции, причинени от грипни и други вируси. ♦ Когато ви изпишат антибиотик, приемайте го до пълното изчерпване на дозата - примерно за пет или за седем дни, за колкото ви го е изписал лекарят. Когато го спрете по-рано, защото сте се подобрили, в организма ви ще останат микроби, които ще развият резистентност към този антибиотик. И при следваща бактериална инфекция този медикамент вече няма да ви действа. |
