Така твърдят специалистите геронтолози, позовавайки се на научни доказателства. Съществуват правила на поведение, които могат да направят живота на възрастните хора по-радостен и пълноценен. “Най-важното е да си дадете сметка, че това е етап от развитието, а не доизживяване - твърдят геронтолозите. - И през този етап е важно доброто физическо и психическо здраве, социална подкрепа, чувство за хумор и цел в живота. А също и някои профилактични мерки”. Ето повече препоръки:

1. Самостоятелност и независимост. Колкото и да е странно, се оказва, че ако отдавна порасналите деца вземат под крилото си и се опитат да контролират живота на възрастните си родители, тези хора губят воля за живот. А след 70-годишна възраст е много важна мотивацията, дори и за дребните неща: например като станете сутрин, да избършете праха у дома. Грижата за животните, поддържането на чистота у дома, приготвянето на храна за себе си и внуците, които се прибират прегладнели след училище - това са много важни моменти на независимост, които помагат на възрастните хора да се чувстват уверени и спокойни.

2. Най-важното лекарство обаче е физическата активност. В напреднала възраст движението е по-важно, отколкото в младите години. Това толкова простичко “лекарство” понижава инсулинорезистентността и холестерола; нормализира високото кръвно налягане; гарантира спокоен сън, а също така помага за понижаване на теглото. Нито един препарат в света не може да замести това безплатно лекарство. Ето някои конкретни препоръки в това отношение:

• Старайте се да се движите всеки ден, не го правете през пръсти: дори и да ви болят ставите, внимателно ги масажирарйте и продължавайте да се движите;

• Увеличавайте натоварването, започнете с малко - например с три леки приклякания, като се държите за дръжката на вратата. Но на всеки три дни добавяйте по още едно приклякане;

• Занимавайте се редовно. Защото 30-40 минути аеробни физически натоварвания на ден (бързо ходене, скандинавско ходене, плуване), са само 2% от времето в денонощието. 

3. Важно е, разбира се, какво ядете и пиете. 

• За възрастните хора е много важен питейният режим: на ден са ви нужни не по-малко от 2 литра течности (включително сокове, супи, чайове). Но от тези 2 литра около 800 мл непременно трябва да е обикновено чиста питейна вода. Т.е., 3-4 чаши на ден. Не е толкова много.

• Яжте повече месо! Това е основен принцип: на възрастния човек са му нужни повече белтъчини, отколкото на младия. За сравнение: до 55 години на нас ни е достатъчен един грам белтъчини на килограм тегло. Но след 55 години - 1,2 грама на килограм тегло. Наблягайте на бялото месо (пуешко, кокоше, немазно свинско), а не на червеното (овнешко и говеждо). И, разбира се, риба. Но не забравяйте също така и за зеленчуците и булгура, т.е., полезните бавни въглехидрати. Храненето ви задължително трябва да е балансирано.

• Ако безразборно се тъпчете със сладкиши, ще се наруши въглехидратната обмяна, а това е пряк път към диабета. А знаете, че сред диабетиците няма много дълголетници... Сред 100-годишните хора само 4% страдат от диабет.

3. Общувайте и се развивайте. Колкото и да ви се струва неизпълнимо, опитайте да си намерите група по интереси. Не допускайте самотата, търсете възможност да се развивате, може сега да е настъпил моментът да се занимавате с любимо хоби, за което цял живот сте нямали време и възможност. 

Известно е, че хората с висше образование, тези, които не спират да учат цял живот, академици и професори, живеят по-дълго. И продължават да общуват активно: с колеги, със студенти, четат лекции... Т.е., постоянно се намират в когнитивен тренинг. Ако нямате чак такива възможности, решавайте логически задачи, ако щете - кръстословици, защо не да опитате да свирите на някакъв музикален инструмент. С една дума - не си позволявайте да се отпуснете съвсем.

Нови изследвания

Оказва се, че  вино + шоколад + бира са продукти, които се борят с възпаленията в организма и удължават живота! Доказват го нови медицински изследвания. И още нещо любопитно, но с обратен знак: пак последни научни изследвания откриват, че недостигът на физическа активност увеличава риска от развитие на болест на Паркинсон при мъжете! Затова дори умерените физически натоварвания са ефективен инструмент за профилактика на тази нелечима болест. И не на последно място - дори “мързеливите” тренировки подобряват паметта, твърдят още учените.  

Не се отказвайте от живота

Психолози от Портсмутския университет стигнали до извода, че “отказването от живота” при възрастните хора се случва по-често, отколкото ни се струва на пръв поглед. Много смъртни случаи на възрастни и безнадеждно болни хора могат да се отнесат към раздел “психогенни”. 

Специалистите описват схема на ескалация на безизходното състояние, състояща се от 5 фази:   

Първа фаза: социалното отчуждение. Това е фазата, когато човекът още не се е предал напълно. Но вече прави впечатление, може да се забележи как се е отделил от обкръжението си, започва да страни от хората, с които доскоро е общувал. И, което е по-лошо, малко или въобще не го интересува мястото му в обществото и контактите с другите хора. Ако нищо и никой не го извади от това отчуждено състояние, започва преход в следващата фаза.

Втора фаза: апатия. Специалистите описват този тип апатия като деморализараща меланхолия, различна от гнева, от тъгата или разочарованието. Вътрешно това се усеща като “дълбока затвореност и живеене по инерция”. На този етап човек често престава да следи за външния си вид, въобще не го интересува как изглежда.

Трета фаза: абулия. Апатията се засилва до такава степен, че човек губи всякаква мотивация да изпълнява ежедневните си задължения: такива хора спират да се мият дори, не се хранят и не разговарят. Хора, изпаднали до този стадий, но успели след това да се върнат “към живота”, описват абулията като празно съзнание. В главата усещат някаква каша и никаква светлина. 

Четвърта фаза: психическа акинезия. Характеризира се със загуба на реакция към физически стимули, дори по отношение на силна болка. Такъв човек може безучастно да лежи в собствените си екскременти. И нито молбите, нито дори грубото отношение няма да го принуди да се размърда.

И накрая, ако не се случи някаква спасителна намеса отвън, настъпва петата фаза - смъртта.

Яна БОЯДЖИЕВА