Изненадващо: в днешно време най-младите (16-24 г.) се оказват най-самотни, а последствията за здравето им са сериозни.
Доказан и разбираем факт е, че от самота най-често страдат възрастните хора. Всъщност това е приетият стереотип.
От известно време обаче психолози и медици въз основа на многобройни изследвания и анкети в различни страни изразяват друга позиция.
През 2018 г. Мишел Лойд от Лондон взела участие в мащабна анкета на тема „самота“, организирана от една от водещите в света медицински корпорации.
Тогава тя била само на 33 г. и разказала, че обича работата си, няма проблеми с общуването, но пък не й се получава да сподели най-съкровените си мисли, желания, тайни с никого.
„Когато ме питат как си, отговарям: прекрасно, но възниква усещането, че аз гледам на себе си някъде отгоре, чувам веселия си глас, но знам, че сутринта не ми се иска да се измъкна от леглото. Ето това е самотност, когато няма с кого откровено да споделиш как се чувстваш“, казва тя.
И точно тази анкета се превърнала за Мишел във възможност да се разкрие, което досега не се е получавало с нито един от приятелите й.
От тази възможност се възползвали 55 000 души от 237 страни – наистина глобален подбор. Най-самотни се оказали съвсем младите хора, а тези на възраст от 25 до 44 години съвсем малко изостанали от тях.
Тези резултати съвпаднали с данни от други изследвания, посветени на самотата, а според експертите дори се говори, че става дума за епидемия от самота на Запад.
Причините за тази ситуация заслужават отделен анализ, но в днешния материал ще ви представим медицинските последствия от самотата.
В една или друга степен всички ние се оказахме в подобни обстоятелства по време на ковид-пандемията. Учените до ден-днешен анализират последствията от пандемията, сблъсквайки се с факти, които не могат да се обяснят просто.
Потъваме в Мрежата, за да се спасим от самотата?
Например експерти от Световната здравна организация на основата на всички цифрови данни стигнали до извода, че допълнителната смъртност за годините на пандемията в целия свят е 14,83 милиона човека, като регистрираните смъртни случаи от ковид се оказали 2,74 пъти по-малко – 5,42 милиона човека.
От какво тогава са умрели останалите 2/3? От различни причини, вкл. инсулти, инфаркти и прочее заболяване, но защо смъртността от тях в годините преди пандемията е била съществено по-ниска?
В публикуваното изследване експертите от СЗО не дават определен отговор. Но се чуват гласове в полза на версията, че противоковидните мерки и в частност социалната изолация по време на карантината са погубили повече животи от самия ковид.
Това не може да се потвърди със сигурност, но науката предоставя достатъчно данни как самотниците и хората в социална изолация са с доста по-висок риск от инсулти, инфаркти и други сърдечносъдови заболявания.
Както и смърт по едни или други причини. Една от първите мащабни разработки на тази тема е метаанализ от 2010 г.
В голяма статистическа разработка учени от няколко американски университета изследвали как социалните фактори влияят на риска от смърт. Те установили, че самотата повишава с 50% риска от ранна смърт в сравнение с опасността при хора със здрави социални връзки.
Тази огромна разлика може да се сравни с риска от тютюнопушенето, което е дори по-малко рисково от самотата. Оттогава досега учените проверяват и препроверяват тези данни.
Съвсем наскоро се появи разработка на американски изследователи, които анализирали ефекта от самотата и социалната изолация при група пациенти с диабет.
Те използвали данни от биобанката на Великобритания, в която се пази информация за 500 000 жители на Англия, Шотландия и Уелс, вкарани в периода 2006-2010 г.
Експертите оценили 18 509 случая на хора с диабет, които към момента на регистриране в биобанката не са имали проблеми със сърдечносъдовата система. Именно в тази група открили 3247 инфаркта и инсулта, регистрирани от момента на вкарване на сведенията за пациента в биобанката до 2021 г.
Когато учените съпоставили тези данни с отговорите в анкетите, попълнени от участниците в изследването, открили, че диабетиците, споделили за своята самота, са били с по-висок риск от сърдечносъдови заболявания в сравнение с онези, които страдали от депресия, не се хранели правилно, пушели и се движели малко.
Още повече че и биологичните показатели за риска от сърдечносъдови заболявания при снамотниците също били по-високи. В това изследване учените не открили пряка връзка между социалната изолация и риска от сърдечносъдови заболявания, но такава връзка в метаанализа все пак е намерена.
Въпреки всичко, което експертите ни показват като изводи дотук, се оказва, че негативният ефект от субективното усещане за самота е по-силен, отколкото негативният ефект от малкия брой социални връзки. Точно това споделя Мишел Лойд.
„Аз се справям прекрасно, когато участвам в някакъв разговор, мога да общувам практически с всеки човек, но това не значи, че съм способна да поддържам продължителни отношения с хората.
Когато съм в голяма компания, това отчасти ме потиска, защото аз през цялото време съм нащрек: не мога да позволя другите да разберат каква съм всъщност“.
„Самотното сърце е разбито сърце“
Това е заглавие на статия, публикувана в специализиран медицински сайт „Медскайп“, като в случая думичката „разбито“ е употребена не само в метафоричен смисъл. Какво се случва с организма на самотен човек?
Както казва д-р Даниъл Мейтланд от университета „Боулинг-Грийн“ в щата Охайо, това трябва да се изследва, защото без демонстрация на биологичния механизъм на влияние на самотата върху здравето на сърцето нито професионалистите, нито пациентите няма да повярват, че това всъщност е сериозен рисков фактор.
Д-р Мейтланд възнамерява да провери своята хипотеза, която се заключава в следното. Между самотата и сърдечносъдовите болести има една пресечна точка и това е парасимпатиковата нервна система.
Симпатиковата нервна система се активира, когато ни грози някаква опасност, повишавайки сърдечния ритъм и засилвайки притока на кислород към органите.
Когато опасността е отминала, в действие влиза парасимпатиковата нервна система, успокоявайки пулса и дишането и понижавайки кръвното налягане. Самотните хора, смята д-р Мейтланд, прекалено много се притесняват в различните социални ситуации и изпитват силно сърцебиене, учестено дишане, повишено кръвно налягане.
Такъв човек трудно би признал пред друг например, за своите чувства, ако преди това е преживял несподелена любов. Неговата парасимпатикова система в случая не се задейства и сърцето се подлага на прекален излишен стрес.
Обричаме се на самота, за да си спестим болката от отхвърлянето
Участниците в изследването на д-р Мейтланд в продължение на 30 дни носили закрепен на тялото си малък монитор, фиксиращ показателите от работата на сърцето и дишането. Възможно е неговият екип да открие доказателство за „парасимпатиковата теория“.
Тази теория в голяма степен се препокрива с фактите, установени от голямата анкета, за която споменахме в началото.
Например: самотните хора се превръщат в самотници до голяма степен заради това, че някога отдавна, може би в детството или ранното юношество, някой близък и значим за тях човек е излъгал доверието им.
И оттогава те се боят да се разкрият пред когото и да било, а без това са невъзможни дълготрайни близки отношения.
„Ти ставаш все по-затворен. Ти свикваш да се справяш сам с множество проблеми, а когато изведнъж проявят интерес към тебе, заемаш защитна позиция. Самотата в известен смисъл превръща човека в слаб и немощен“, казва Мишел Лойд.
Авторите на статията за разбитото сърце посочват необходимостта от разработване на биопсихологически модел за лечение на сърдечносъдовите заболявания.
Това вече отчасти се случва в САЩ и Великобритания, където кардиологът или друг медицински специалист може да изпише на болния т.нар. социална рецепта.
Това съвсем не е рецепта за безплатно лекарство, а е насочване за консултация с психолог, който на свой ред да предложи на пациента една или друга терапия.
Често подобен род терапии помагат на човека да преодолее социалната изолация, но със самотата нещата са много по-сложни, въпреки че и това е възможно, макар и отчасти.
Изследователи от редица научни центрове в САЩ установили, че за „лечение“ на самотата най-добре от всичко засега работи психотерапията, насочена към промяна на представата на самотния човек за отношенията в този свят.
За създаването на по-позитивен подход към самия него и към възможностите за създаване на близки отношения и здрави връзки. Изводът за всички ни е, че, ако близък човек се оплаче от болки в сърцето, е добре да си помислим дали получава достатъчно внимание и любов.
Яна БОЯДЖИЕВА
