Диагностицираните с това злокачествено новообразувание в България все по-често живеят години след установяването на болестта, като при това поддържат активен начин на живот. Темата бе централна във фокуса на Деня на пациента - Годишната среща на меланом пациентската общност у нас.
Малигненият меланом е едно от най-агресивните злокачествени заболявания на кожата, като честотата му продължава да нараства в световен мащаб. В България годишно се диагностицират 600 – 1000 нови случая, с устойчив ръст от 3–5% годишно.
Новата медицинска реалност при меланома вече тръгва от имунотерапията и стига до изкуствения интелект. Доц. Ива Гаврилова, секретар на Българската асоциация по дермато-онкология и национален координатор на Европейския меланомен регистър за България, разясни, че през последното десетилетие лечението е претърпяло значителна трансформация
„Имунотерапията, персонализираните подходи и комбинираните стратегии промениха прогнозата при много пациенти и позволяват все по-дългосрочен контрол на заболяването. Днес фокусът вече не е единствено върху преживяемостта, а върху качеството на живот, дългосрочното проследяване и интегрираната грижа за пациента”, обясни доц. Гаврилова.
По време на срещата бяха представени най-новите терапевтични възможности, мястото на хирургичното лечение, неоадювантните подходи. Специалисти и пациенти обсъдиха и предизвикателствата, свързани с имунорезистентността, през призмата на клиничните проучвания, медицинската практика и личния опит на хората, преминали през лечението, както и възможностите за лечение с TIL терапията при пациенти с напреднало заболяване и установена имунорезистентост. Особен интерес предизвика представянето на съвременните технологии за ранна диагностика и проследяване на пациенти с повишен риск от първичен и вторичен меланом.
Специалистите демонстрираха възможностите на дигиталното целотелесно картографиране, известно като Total Body Mapping, които позволяват прецизно проследяване на кожните образувания във времето. С помощта на дигитална дерматоскопия, високорезолюционни изображения и софтуерни алгоритми с изкуствен интелект изследването позволява откриването на минимални новопоявили се или променящи се образувания, често невидими при стандартен клиничен преглед.
Според специалистите този подход е сред най-ценните инструменти за наблюдение на високорискови пациенти, тъй като създава възможност за откриване на изменения в най-ранен стадий, когато лечението е най-ефективно.
Специално внимание бе отделено и на една тема, за която все още се говори твърде малко – съхраняването на фертилитета при млади пациенти. Днес все повече хора успяват да овладеят заболяването и да планират бъдещето си, включително и да създадат семейство. Именно затова е важно разговорът за възможностите за запазване на репродуктивния потенциал
да се води навреме, още преди началото на лечението. В полза на пациентите обширна информация по темата е публикувана в платформата zapazi.me. Пациентът се превръща в активен партньор в лечението и особено когато започне животът му с диагнозата извън лечебното заведение.
Акцентът е върху храненето и приема на хранителни добавки и изкуствени подсладители при имунотерапия, грижата за кожата по време на лечение, слънцезащитата, ролята на физическата активност, психосоматиката и психологическата подкрепа.
Специално внимание пациентите трябва да обръщат на това, че е необходимо като източник на здравна информация да разчитат на достоверни, научно обосновани източници, а не на социалните мрежи и интернет. Но въпреки напредъка на медицината ранната диагностика остава ключова за изхода от заболяването. Затова специалистите и организаторите призовават хората да не пропускат профилактичните прегледи и да следят промените по кожата си.
Задължително е да се използва ежедневно широкоспектърна слънцезащита с висок фактор. Изграждането на тези навици още в ранна детска възраст остава една от най-ефективните стратегии за превенция на рака на кожата.
Карина ХРИСТОВА
