|
Уважаеми читатели, във в. „Доктор” вече ще можете да четете статии в новата ни рубрика „Здрав род - здрав човек”, написани от Аида Марковска. Тя е холистичен и родов терапевт и преподавател, мотивационен оратор, евдемонолог (изследовател на щастието), човек с богат и съществен опит в холистичния подход към здравето на човека във всички негови аспекти. От 2012 г. се интересува и занимава с терапия на рода и родовите потоци. Тя е основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“. В школата от 2019 г. се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да се дава тласък на доброто и здравето в българските родове. Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно- и обредни традиции, което се оказва изключително високорезултатно в подобряването на родовата ни орис. От 2009 г. Аида Марковска е рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи. Аида Марковска има широка обществена дейност. От 2010 г. тя е в екипа на организаторите на Фестивала на здравословния живот „Здравей, Здраве!“ и основател на Ангелския фестивал в Пловдив от 2015 г. Често можете да я срещнете на фестивалите „Здравей, Здраве!“ в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми. Повече за Аида Марковска и работата й можете да научите на нейния сайт: https://aida.bg/za-aid |
Днес родовият терапевт в мен иска да ви разкаже за компромисните връзки, за тези, в които единият от двамата партньори не желае да въведе постоянство, бъдеще, да се обвърже с думи и дела, да покаже на света своя ангажимент и „провлачва връзката“ през годините, без да дава ясни отговори и сигнали дали е с намерение да бъде дълга, или просто се забавлява, за да мине времето.
Дали да излезем от такава връзка? Или да даваме шанс след шанс? Или да се смирим?
Всеизвестно е, че понякога връзките се разпадат, прекратяват се и е нужно да продължим напред. Това е толкова трудно, така жестоко, изцежда ни и ни въвлича в пропаст от чувства, които стават все по-мрачни. Живеем така, сякаш сме жертвали себе си за дълго време, отказали сме се от хубави и стойностни неща, за да бъдем пълноценни във връзката си, а тя си отива. Чувстваме, че сме загубили много време. Отчайваме се.
• Да поговорим за тези връзки, в които „жертваме“ себе си
Добре е да знаем, че когато връзката ни се разпада, ни се струва, че целият свят е срещу нас, че няма да имаме бъдеще, че всичко е свършено. Това всъщност е заблуда, илюзия на ума, която отразява вътрешните нагласи и ограничения в този момент.
Всъщност светът е дотолкова отворен и любящ, доколкото ние приемаме себе си.
За да разкрием истинската си същност, понякога е нужно да преживеем смиряване на егото си, и то неведнъж. Човек не бива да се страхува от болката и падането на дъното, от разпада на взаимоотношенията, защото след това пътят води към нови висоти и пълното прераждане, което разтваря и заличава всички страхове, които миналото ни е завещало.
Когато идва раздялата, най-важно е да не се фиксираме върху някой или конкретна случка от миналото. Ако го сторим, както често се случва, само затваряме своето пространство и се лишаваме от прекрасни възможности, които Вселената е готова да ни даде в този момент, когато се освобождаваме от всички окови на ума и разсъжденията за това „как е трябвало да бъде”. Ако нещата в нашата връзка не вървят добре, това не е причина да се лишаваме от други, различни възможности. Условието е тези варианти да са в съгласие със Сърцето.
Това е единственото нещо, върху което трябва да се съсредоточим - собственото ни щастие и ресурси. Тогава няма да се налага да чакаме приказката да се сбъдне, да дойде този единствен или тази единствена, който ще откликне на нашите въжделения. Ще се озовем в нея веднага, още тук и сега. Приятелите ще ни обсипват с подаръци и усмивки, ако се усмихнем на света и го прегърнем с отвореното си Сърце.
Сърцето на човека, който обича искрено, може да направи чудеса от обикновените неща.
• За жената
Жената е в основата на всяка връзка, тя създава в нея хармонията и усещането за обвързаност. Няма нищо невъзможно за една пробудена жрица, която е открила красотата и силата на своята сексуална енергия. Няма значение каква е фигурата ни, на колко години сме, колко пари имаме в сметките си и дали сме направили „кариера” или сме посветили живота си на семейството и децата. Важен е само мотивът, с който го правим. А мотивът е мъдро да бъде Любов. Но любов не като саможертва, а като състояние на вътрешно удовлетворение. Това е, върху което трябва да се съсредоточи една жена в този момент.
• За мъжа
Мъжът е този, който приема живота в обятията си и го продължава чрез своята разумност, мъдрост и постоянство. Няма нищо невъзможно за събудения воин, който е решен да направи света достоен за децата си. Той разширява своите възприятия, учи се и практикува спокойствие, дава подкрепа и няма значение дали е строен и мускулест, дали е богат или скромен, дали е високо образован. Мъжът е подкрепа, мотивът в него е - Стабилност, но не като парализа и отказ от промяна, а като състояние на вътрешно знание. Това е, върху което е нужно да се съсредоточи един мъж в този момент.
Без вътрешно удовлетворение всичко в живота става празно. Никоя връзка, дори най-привлекателната и безумно романтичната, не може да замени нас самите, щастливи и предаващи потока на Любовта и Стабилността на целия свят. Ако тази връзка е предназначена за нас, всичко ще си дойде на мястото, но само когато се откажем от напразните очаквания, когато спрем да правим нещата „заради връзката” и започнем да ги правим за себе си. Да се доказваме, да се оправдаваме и да понасяме всичко върху себе си, изтощавайки се физически, психически и емоционално не е привлекателно.
Наистина! Красиво и привличащо обич и внимание е да горим с огъня на живота и винаги и във всичко да избираме своето щастие наред с щастието на останалите хора. Това не е грях, никога не е било и няма и да бъде, защото в основата на света е личността - тази, която сътворява живота.
Ако някой не е в състояние да ни даде това щастие, тогава е мъдро да приемем излизането му от нашия живот като подарък за нас. Именно неговото напускане на връзката показва, че този човек не е в състояние да даде това, за което ние сме готови и което желаем с цялото си сърце. Това ни освобождава от ненужните проблеми и болка в бъдеще. Добре е в този момент да си дадем сметка за нашата необходимост от отношението, което толкова много искаме от партньора си, дали това наше желание не изключва някакви други възможности, дори били и те „имагинерни“, далечни, трудни?
Най-нерезултатното нещо, което можем да направим, е да се съгласим на отлагане, както често се казва, „да си дадем време“. Времето минава, ние очакваме решението да дойде от само себе си, докато не натрупаме умора, която вече ни лишава от силата да продължим и да погледнем напред.
• „Котката, която не може да стигне опашката”
Кажете си: „Това е моят живот. Моето време. Моята енергия. И той трябва да бъде изживян и осъзнат пълноценно. Сега!“
Един от най-изобретателните варианти е да дадем на любимия си човек да осъзнае факта, че искаме конкретика, сигурност и реални стъпки, които ще послужат като равностоен принос към нашия двоен съюз в материята, а не някъде в главата, в мечтите или в неясното бъдеще. Това става чрез спокоен разговор с ясни послания. После е добре да погледнем фактите такива, каквито са, и повече да не се задоволяваме с неяснотата.
Продължавайки напред, ние тръгваме към красив и плодотворен живот.
Аида МАРКОВСКА, Родов терапевт, 1 юли 2024 г.
