|
Уважаеми читатели, във в. „Доктор” вече можете да четете статии в новата ни рубрика „Здрав род - здрав човек”, написани от Аида Марковска. Тя е холистичен и родов терапевт и преподавател, мотивационен оратор, евдемонолог (изследовател на щастието), човек с богат и съществен опит в холистичния подход към здравето на човека във всички негови аспекти. От 2012 г. се интересува и занимава с терапия на рода и родовите потоци. Тя е основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“. В школата от 2019 г. се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да се дава тласък на доброто и здравето в българските родове. Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно- и обредни традиции, което се оказва изключително високорезултатно в подобряването на родовата ни орис. От 2009 г. Аида Марковска е рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи. Аида Марковска има широка обществена дейност. От 2010 г. тя е в екипа на организаторите на Фестивала на здравословния живот „Здравей, Здраве!“ и основател на Ангелския фестивал в Пловдив от 2015 г. Често можете да я срещнете на фестивалите „Здравей, Здраве!“ в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми. Повече за Аида Марковска и работата й можете да научите на нейния сайт: https://aida.bg/za-aida |
"Да, не. Не, да. Не знам. Искам това. Не, това. Не искам. Искам те." Ето как изглежда животът в наши дни. Промяната на състоянията и предпочитанията се е ускорила през последните десетилетия неимоверно. На ума може да му се стори, че нещата са напълно извън контрол по отношение на желанията. Истеричността, капризността и емоционалните колебания, които набират все по-голяма амплитуда, се превръщат по някакъв необичаен начин в „естествен процес“. Все по-трудно става да угодим на другите, но и на себе си, защото самите ние имаме противоречиви желания непрекъснато.
Така неусетно губим възможността за вземане на твърди и неотменни решения, защото възгледите за това „кое е най-добро” се променят многократно само за ден.
Какво се случва?
Най-важният урок за всички нас в момента е друг. Той се състои в това да не се отказваме и да се движим неотклонно към целта, държейки на истината и категорично отхвърляйки всичко, което не резонира с нас.
Как да стане?
„Да се спотайваме“ не е вариант точно сега. Нито пък отказът от желания и действия.
Ако душата е избрала нещо и усеща притегляне към дадено място, човек, хоби и т.н., това означава, че тя има нужда от него. Душата ни изпраща да се родим в семейство и род, като посочва точно своите нужди от определени отношения. Душата не може да греши. Но по пътя към избраното често се налага да се сблъскваме с провокации, които всъщност представляват възможности да се освободим от всички вътрешни блокажи и забрани, които ни пречат да приемем даровете на съдбата. Разочарованията и съмненията по пътя към мечтата са нещо нормално. Но това не е причина да се откажем, без да опитаме. Другото е детинска позиция - да обвиняваш обстоятелствата и да прехвърляш отговорността върху другите, без да решаваш нищо и без да правиш конструктивни изводи.
Когато нещо определено не е за нас, ние го знаем ясно и веднага
Ако някакво преживяване е необходимо за душата ни, но плаши егото, то в този случай може да има състояние на отлагане и колебание. И тук е важно да бъдем гъвкави и честни със себе си. Егото е свикнало да действа според принципа „всичко или нищо”, но той не дава възможност за развитие. Ако сте категоричен максималист, няма да можете да чуете и да разберете душата. Гласът на ума с отпечатаните в него приети стандарти ще заглуши зова на Сърцето. Ето защо, за да се чуем по-ясно, често се налага да се сблъскваме със ситуации, в които трябва да филтрираме това, което не ни харесва, запазвайки онова, на което реагираме положително.
В това, което не ни харесва на пръв поглед, може да се крият придобивки, които имат потенциала да ни освободят от ограниченията и да ни научат да казваме открито каквото чувстваме. Тези придобивки се крият в „тъмнината” и са само оправдания на егото.
Пътят на лидера както в света, така и в рода, никога няма да се вмести в границите и идеята за „благоприличие”, защото лидерите идват тук, за да пренапишат световната и родовата си история, и да покажат с примера си, че е възможно да се правят нещата по различен начин: по-лесно, по-бързо и по-красиво и мъдро. Приказката е реална, ако спрем да се притесняваме за чуждото мнение и просто бъдем себе си, осъзнавайки, че всяко желание, което създава порив и сърдечен отклик, носи творчески импулс, дори ако това желание или реакция не се вписват в „нормите” на съвременния морал и общество, на родното ни семейство.
Силата на дома и словото като лечебна дейност
Агресията, гневът, викането и други „неадекватни” състояния също могат да бъдат творчески използвани. Те могат да бъдат включени, когато се появи нужда от драматично пробуждане на друга душа. Затова не бива да се учудвате, ако по отношение на значими и любими хора изведнъж включите „неадекватността в поведението“. По този начин можете да разчупите и изчистите за тях това, което пречи на духовното им израстване, което е неразривно свързано с издигането на жизнената сила, която се дава на хората, за да творят от състоянието на Любов.
Ако Сърцето на човека не е отворено,
тази сила може да приеме разрушителни форми и да го погуби. Така, вместо да твори, той я насочва към бягство от себе си „потъвайки във всичките си беди”.
А за да се насочи тази сила нагоре към Сърцето и Източника е необходимо човек да позволи на всички емоции да преминат през него и да ги разбере. Процесът на издигане на жизнената сила се задейства особено активно чрез неразбирателствата в рода и семейството. Затова тези връзки понякога приличат на пътуване с влакче в увеселителен парк. Започва се с безусловна любов и разбиране, че сме свързани здраво чрез своя род.
След това се преминава във война, вражда, обвинения, кавги с много сълзи, обиди и недоразумения, с желание да се откажем от всичко: родители, деца, близки, сестри и братя. Но след емоционалната буря всеки път идват нови осъзнавания и разбиране, че всичко това не е било напразно и колкото и труден за психиката и егото да е бил процесът на промяната, именно той ни извежда от системата и отваря очите ни за истината, позволявайки ни да осъзнаем първоначалния замисъл на родовата система отвъд изкривяванията, наложени от силните на деня.
Емоционалните бури са точно тези моменти, когато всички блокажи и изкривявания от енергийните тела и съзнанието излизат навън и се почистват. А след това идва последващият възход и се ражда нова версия на самите нас. И така стъпка по стъпка ние си спомняме за себе си, чрез уталожването на порива на егото и възраждането на душата.
Тази връзка събужда душата и смирява егото. Така че за егото пътят на разрива между близки хора е много болезнен процес. Защото близките ни отразяват за нас както светлината, така и тъмнината. Всички аспекти на живота, в които не сме били напълно честни със себе си, излизат на повърхността и не може да се скрием от тях, защото те веднага избухват като вулкан под формата на непоносима болка и непреодолими емоции.
Горещината на страстта е невероятна. Умът не може да я разбере, без значение колко бариери поставя. Колкото и егото да казва, че „това е всичко”, „това определено е краят”, ако съдбите ни са преплетени, то Вселената ще ни сблъсква отново и отново. И въпреки изречените думи на омраза и проклятия, ние продължаваме да се връщаме към любовта, която по пътя си изгаря прегради и заличава всички условия.
Мекотата или твърдостта на трансформацията
се определя от собственото ви отношение към ролите, които играете вие и вашите близки хора. В наш интерес е да гледаме на тях като на отражение на собственото ни отношение към себе си. Всичко, което не ни харесва в техните прояви, е необходимо да променим по отношение на себе си. Ако ви се струва, че вашият близък човек е хладнокръвен нарцисист, който постоянно ви пренебрегва и предава, това означава, че не обръщаме достатъчно внимание на себе си и пестим пари, време, грижи, разбиране. Просто е нужно да приемем себе си във всички роли, дори в тези, в които се държим като тийнейджър, като незрял човек.
Освен болката и страданието към нас тече и родовата сила
С всички останали хора можете да бъдете нормални, но с най-близките си е възможно да сте напълно неадекватни. Това се случва, защото тези отношения служат на глобална мисия за изцеление на родовите мъжки и женски, светли и тъмни и други полярности, които трябва да бъдат балансирани на лично ниво, но също така на родово-семейно, народностно и глобално ниво. Ако приемем себе си във всички състояния, ще ни бъде по-лесно да разберем и своя близък човек. Пътят към разбирането и единението минава само през безусловното приемане на себе си. Ако искате да крещите - крещете. Ако искате да кажете всичко и да затръшнете вратата, направете го. Ако искате да се разплачете, не се спирайте. Искате ли да изповядате Любовта си и да кажете всичко такова, каквото е, направете го. Но не очаквайте никаква реакция от страна на близките си хора. Не очаквайте и не разчитайте на нищо от тяхна страна. Защото ние го правим за себе си.
Връзката с нашите роднини и близки ни учи на безусловна любов, защото любовта, бидейки най-висшата форма на магическо изкуство във всички измерения и пространства, ни позволява да изградим необходимия ни модел на реалност при всякакви условия и да променяме земните закони, създавайки свой собствен свят, който се подчинява единствено на доброто.
Аида Марковска, Родов терапевт,
8 май 2024 г.
