Анорексията е най-жестокият начин за самоубийство. Това заболяване е като мощна бомба със закъснител. За съжаление в нашата страна няма статистически данни за това колко са болните от анорексия, тъй като психиатричната диагноза е поверителна. Но тези момичета с всяка изминала година стават все повече и повече. И, уви, лекарите все още не са се научили да разпознават заболяването. Те изпращат момичетата на психиатър, който им предписва силни психотропни вещества. Затова родителите трябва да следят отблизо детето си. Анорексията е смъртоносно заболяване. И неправилното лечение може да доведе до летален изход.
След като преди година в Израел забраниха показването на прекалено слаби модели, този пример бе последван и от други страни, като Италия и Испания, например. Но за съжаление нещата спряха до тук - след това нямаше никакви дискусии по проблема. Все пак, началото беше поставено. Модата на прекалено слабите дефилиращи момичета започна да се променя след няколкото смъртни случая на модели, страдащи от анорексия. Една от тях, Луисел Рамос, умря по време на самото шоу през Седмицата на модата в Монтевидео. Няколко месеца след това от анорексична невроза и изтощение умира и 21-годишната Ана Каролина Рестън. При ръст 172 см тя тежи едва 40 кг. Смъртта на младите момичета принуди модния бизнес да преразгледа правилата си. Въпреки това, много от жените и момичетата продължават да смятат, че колкото са по-слаби, толкова по-добре изглеждат. И тон в това отношение първи дават знаменитостите. Кои всъщност са те?
Знаменитата моделка Никол Ричи:
Тя преболедува от това психично разстройство, анорексията е именно психично разстройство, преди седем години. И сега в медиите отново се появи информация, че Никол е отслабнала драстично. Нейните почитатели се питат дали болестта й не се е завърнала отново? Като малко момиче тя е доста закръглена, но попадайки в редиците на телевизионните звезди, рязко отслабва. През 2007 г. снимките на Ричи шокираха всички - теглото й достигна критичното ниво - 38 кг! Като се има предвид фактът, че преди това тежи 74 кг, промяната е наистина фрапираща. Тогава Никол я спасява... бременността й. Раждането на дъщеричката й помага да се справи с проблема и напълно да промени отношението си към храната и диетите. Но сега, твърдят нейните почитатели, тя пак е започнала да отслабва много бързо.
Красивата Изабел Каро:
Тя за съжаление вече не е сред живите. Умира 28-годишна, а теглото й е едва 30 кг. По ирония на съдбата днес тя дължи известността си именно на патологичната си слабост - става лице на кампанията “Не на анорексията”. Снимките на разсъблечената Изабел предизвикват не само ужас, но и болка: по време на снимките тя тежи едва 25 кг, при ръст 165 см.
Любимката на две поколения Анджелина Джоли:
Цялата зашеметяваща женственост на актрисата изчезна. Сравнявайки снимките й от преди десет години и сега, се вижда ясно, че при половинката на Брад Пит нещо не е наред. По всичко изглежда, че Анджелина сега се бори с анорексията. Преди време приятел на семейство Пит-Джоли споделя в разговор с журналисти, че актрисата винаги е била фанатичен почитател на бобовите и зърнените храни, “но сега е започнала да яде само храни от просо, елда, киноа и семена от чиа”. Стремежът й да постигне перфектната фигура довежда до това, че сега актрисата прилича на скелет. Ние, разбира се, не сме забравили, че тя се подложи на хирургична процедура и си направи мастектомия - отстраняване на гърдите, но това не може да е причината актрисата да се “стопи” чак толкова много.
Неповторимата Виктория Бекъм:
Ако си спомняте началото на звездната група “Спайс Гърлс”, ще се съгласите, че тогава Вики беше с много апетитни форми. Сега 38-годишната майка на четири деца изглежда различно. Виктория и преди не отричаше, че спазва строги диети. Но яростно нападаше тези, които твърдяха, че това не е никаква диета, а истинска анорексия. Тя дори даде под съд един от известните английски таблоиди за подобно твърдение по неин адрес. Въпреки това, диагнозата “поликистозни яйчници” й дойде като гръм от ясно небе и я принуди да преразгледа отношението си към храната. Преди раждането на дъщеря й лекарите насила са накарали Виктория да сложи някой и друг килограм отгоре. Въпреки това тя не може да роди по естествен начин. Изтощеният й от анорексията организъм просто не може да се справи с раждането.
Известната модна дизайнерка Алегра Версаче:
Наследницата на 600-милионната империя отдавна се лекува от анорексия в специална клиника. Това споделя пред в. “Дейли Мейл” Донатела Версаче, майка на Алегра - известен моден дизайнер. Съдейки по снимките обаче, също твърде близо до хранително изтощение.
“Дъщеря ми е много болна. Анорексията буквално я изяжда отвътре и всички сме много притеснени за нея. Разбира се, лекарите правят всичко възможно, за да я изтръгнат от лапите на тази ужасна болест. Много се надяваме и се молим да успеят. Всяка майка, чието дете е било болно от анорексия, знае какво преживявам сега и през какъв ад трябва да премина, както и какви са рисковете за дъщеря ми”, признава Донатела.
Станимира Колева от Варна:
Дъщеря ми отказва да се храни - какво да правя?
На въпроса на нашата читателка отговаря проф. Михаил Виноградов, психиатър от Русия, който два пъти в годината провежда консултации във Варна.
Дъщеря ми е на 15 години. Напоследък е обхваната от манията да отслабне, въпреки че по рождение въобще не е пълна. Ту спазва различни диети, ту пие някакви хапчета за отслабване... В отношенията й с момчетата нещата не вървят, седи си вкъщи самичка и отказва да се храни. Може ли това да е анорексия? Моля ви да обясните как се развива тази болест и какво трябва да направя, за да не допусна дъщеря ми да стане анорексичка?
- Проф. Виноградов, защо анорексията е толкова опасна?
- Анорексията е опасна с това, че не подсказва за себе си, докато идеята за отслабване на пациентката се превръща в мания. В един момент нещо щраква в мозъка й и отказът от храна се превръща в самоцел. В началото младият организъм се бори за полагащото му се парче хляб - иска да яде... Но след това апетитът изчезва напълно и започва най-страшното - отвращението към храната. Идва и моментът, когато дори едно парченце портокал или една лъжица кисело мляко може да доведат до мъчително повръщане. Болните от анорексия никога не си признават, че са болни и по тази причина попадат късно при лекаря. Това се случва, когато дефицитът на телесната им маса е достигнал 20-30%. Това означава, че момиче, което трябва да тежи 60 кг при ръст 170 см, е с тегло едва 40 кг!
- Вие твърдите, че става въпрос за сериозно психично заболяване?
- Да, така е! Анорексия нервоза е психично заболяване. Има два механизъма на развитие - външен екзогенен, и вътрешен - ендогенен. Първият е по-често срещан. Диагностицира се при около 70% от всички случаи на анорексия. При него в основата на манията за отслабване винаги има някакъв нервен срив, някакъв протест. Загубата на апетит може да е следствие от доста обективни причини: първи негативен любовен опит, тежък развод на родителите, конфликти в училище и много други неща, които за един млад човек са като “края на света”. Обикновено момичетата, които се разболяват от анорексия, са много впечатлителни и недоверчиви, с елементи на завист и самоунижение в характера.
- Как и колко време се лекува това заболяване?
- Този вид анорексия се лекува успешно със съвместните усилия на психолог и диетолог. Понякога е достатъчно само с помощта на психотерапевтичните техники да се открие истинската причина за недоволство при момичето по отношение на себе си и на останалите хора. Депресията преминава и апетитът се завръща. Другият вид анорексия е външният израз на сериозни психични разстройства - вродени или придобити - на фона на невроза, травма или инфекция. Отличителен белег на ендогенната анорексия е не измислена, а истинска, физическа антипатия към храната. Болният има усещането, че всяка храна е напълно безвкусна или има неприятен вкус и мирис. Пациентите стигат до пълно изтощение. В такива случаи те се нуждаят именно от помощта на психиатър.
Какво причинява болестта:
- Нарушения в работата на вътрешните органи, на целия стомашно-чревен тракт, поради продължителната употреба на лаксативи.
- Безкрайна депресия, с непрекъснато подтиснато настроение.
- Сърдечна аритмия. Сърцето просто няма с какво да се храни и започва да се “самоизяжда”.
- Хормонални промени: спиране на менструацията и в резултат на това - преждевременно настъпване на менопаузата. Поради това жената се лишава от възможността да стане майка.
- И най-лошият вариант - необратими промени в мозъка. При този режим момичетата живеят най-много още 5 години.
Извадки от дневника на момиче, болно от анорексия:
Вече въобще не ми се яде - сякаш и за това нямам сили
Aни е тежала 43 кг при ръст 176 cм и се е смятала за много дебело момиче
Лекарят рисува с бял тебешир на дъската контур около крехка моминска фигура. 16-годишната Ани, отдалечавайки се на няколко крачки, го поглежда с очи, пълни със сълзи:
“Докторе, вие ме лъжете. Това не съм аз! Вие също ме лъжете! Аз не изглеждам така ... Аз съм дебела!”
Преди “Бърза помощ” да я закара в болницата, момичето не е яло нищо от няколко седмици. За закуска, обяд и вечеря е изпивало само по една чаша чиста, не газирана вода. Майката на Ани, по нейна молба, ни изпрати дневника й. “Тя не иска другите да преживеят това,” каза с треперещ глас измъчената жена, подавайки ни дневника на дъщеря си. Публикуваме част от разтърсващата изповед на това момиче:
8 март
Подариха ми осем кутии шоколадови бонбони. Случайно съвпадение. Някои хора може да ядат сладки неща в неограничени количества и да не напълняват... Това абсолютно не е моят случай... Намерението ми да опитам бонбони с различни пълнежи приключи с празна кутия. Сега не трябва да ям нищо поне два дни. По-добре - една седмица. Доказано е, че човек може да живее без храна дълго време. Затова пък вода може да се пие в неограничени количества!
10 март
Родителите ми не ме разбират. Мама каза, че ако не ям месо, трябва да ми сложи в чинията двойна порция гарнитура. Те не разбират, че кюфтетата и колбасите, които слагат пред мен на масата, ги пълня тайно в торбичка и след това ги изхвърлям в кофата за боклук. Това е много по-лесно, отколкото да споря с тях... Просто искам да бъда слаба и да се обличам с красиви дрехи, а всички красиви модни облекла се шият в малки размери - от 36 до 38-ми. По всичко изглежда, че ще трябва да забравя за вкусните храни и сладкишите най-малко до пенсиониране. Тогава, може би, ще започна да садя цветя и ще ям сутрин на закуска торти с крем. А може би и на обяд... И сметанов сладолед!
18 март
Само в началото ти се струва, че е трудно да се откажеш от храната. Аз вече спрях да ям тестени изделия, сладкиши и бонбони. Отказах се дори и от салатите с майонеза. Сега само се преструвам, че ям, за да нямам проблеми с родителите ми. Никога не съм си мислила, че една най-обикновена вода може да бъде толкова вкусна. Сега, когато не ям нищо излишно, тя ми изглежда сладка. Всички започнаха да забелязват, че съм отслабнала. Много от момичетата ми завиждат. Аз им казвам, че просто спортувам много, но в действителност за първи път мога да прекарвам часове наред, лежейки на дивана с книга в ръка, тъй като не ми се налага да горя излишните калории. Чудесно е!
10 април
В края на март настинах, а лекарят ми каза, че организмът ми е изтощен и ме изпрати на психотерапевт. Изписаха ми някакви хапчета, от които през цялото време ми се спи и нямам сили за нищо. Вече въобще не ми се яде - сякаш и за това нямам сили. И въобще от храната ми се гади. Дори не мога да я гледам - та нали всичко лошо идва от тези калории. Когато отслабна още малко, ще бъда най-щастливата на света! Но сега е трудно... Заради това глупаво и безполезно лечение дори дневника си зарязах. Не знам защо, но не мога да се фокусирам и върху текста - само прелиствам лъскавите списания... Странно е, но майка ми сякаш се радва, че се чувствам зле и затова не излизам никъде вечерта и през почивните дни. След работа сяда до леглото ми, гали главата ми през нощта, къпе ме в банята преди лягане... Започвам да осъзнавам, че имам нужда от помощ, но най-близките ми хора не могат или не искат да ме подкрепят. Когато казах на майка ми, че от хапчетата се чувствам много зле, тя ми отговори, че може да си вземе отпуск и да се грижи за мен. Два дни по-късно започнах да изхвърлям хапчетата в тоалетната, така че никой да не ме види. Почувствах се малко по-добре. Претеглих се и установих, че докато бях болна, съм качила 300 грама, но сега, когато вече съм здрава, никой и за нищо на света няма да ме накара да ям насила.
11 май
Вчера се събудих в болницата. Не си спомням как съм припаднала. Момичето, с което сме в една стая, каза, че съм спала в продължение на два дни. Не мога да ставам от леглото, защото съм на система. Ако ще трябва да лежа през цялото време, пак ще напълнея и ще трябва отново да гладувам. Освен това много ме е страх да не започнат да ми дават пак от онези хапчета. Дойде и лекарят, който ме лекува. Попита ме как се чувствам. Поне той не се отнася с мен като че ли съм ненормална ...
Бележка на редактора: В момента Ани е все още в болницата и при последния разговор лекарите потвърдиха, че тя е започнала да се храни сама, и по малко, което ще рече, че има надежда за живота й.
Милена ВАСИЛЕВА
Анорексията е най-жестокият начин за самоубийство
Болните от това хранително разстройство в България стават все повече
